Прогнозите винаги са били неблагодарна работа. Особено в период на сериозни геополитически сътресения. Ако сега сравним прогнозите, които бяха дадени за 2022 г. с реалността, ще е доста трудно да намерим тези, които са се сбъднали.
Така например, през декември миналата година никой не можеше да си представи, че през 2022 г. Великобритания ще смени трима премиери, което не се е случвало там през последните 130 години. И събитията от 6 януари предходната година, когато разгневените хора щурмуваха Капитолия във Вашингтон, зачеркнаха много прогнози за развитието на ситуацията в Съединените щати, направени само седмица или две преди тези събития.
Какво да кажем за
вечните предсказания за „разпадането на Русия“,
с които ни удавиха през последните десетилетия и, които бяха особено активно разпространявани след началото на спецоперацията в Украйна? Можем да си припомним „историческата“ реч на президента на САЩ Джо Байдън във Варшава през март миналата година. Той пророкуваше връщането на Русия в XIX век и долар за 200 рубли! Оказа се обаче, че рублата се превърна в най-укрепващата национална валута спрямо долара през 2022 г.
Ето и сега световното информационно пространство е натъпкано с маса прогнози за следващата 2023 г. Не липсват и апокалиптични предсказания за съдбата на Русия, за която се твърди, че е заплашена от военно поражение, от колапс, от невероятна криза, от граждански катаклизми... Общо взето няма нищо ново в сравнение с пророчествата от минали години.
Не е изненадващо, че на този фон се появиха „футуристичните хипотези“ на Дмитрий Медведев, около които се вдигна толкова много шум в мрежата. Като цяло заместник-шефът на Съвета за сигурност на Русия не скри, че по този начин троли „англосаксонските приятели и техните радостно грухтящи прасета“. И наистина, защо американските издания, претендиращи за солидност, ще си позволяват да говорят за това как през 2023 г. е необходимо да се осигури контролиран разпад на Русия и да отнемат от нея ядрения й арсенал, а ние да не можем със същото сериозно изражение на лицата да обсъждаме на колко държавни образувания ще се разпаднат САЩ и в кое от тях президент ще бъде Илън Мъск?
Това на шега, но като отчитаме непредсказуемостта на ситуацията, все пак нека си отговорим на въпроса:
Какво ни очаква през 2023 г.?
Едва ли някой се съмнява, че развитието на ситуацията в целия свят няма да се определя дълго време от събитията по фронтовете на военните действия в Украйна. На мен ми се иска да вярвам, че те ще бъдат завършени догодина и, че това със сигурност ще се случи при условията на Русия. Народ-победител като руския не може да си позволи нито един от сценариите, които нашите вечни противници чертаят за страната ни.
В същото време трябва да сме наясно, че краят на конфликта до голяма степен няма да зависи нито от Русия, нито от Украйна. Миналата пролет двете страни демонстрираха намерението си да прекратят военните действия, но намесата на Лондон и Вашингтон попречи на Киев да се съгласи на мирен план. И в още нещо трябва да сме сигурни: авантюристичната политика на Украйна ще спре едва след като Западът изчерпи волята и ресурсите си или свършат украинците, използвани като пушечно месо.
А това ще отнеме много ресурси. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие изчислява, че продължаващите боеве в Украйна ще струват на световната икономика 2,8 трилиона долара през 2023 г.! Предвид намерението на Запада да засили още повече санкциите срещу Русия, тази сума може да нарасне в геометрична степен.
Разбира се, с антируските санкции Западът няма да стигне до никъде. Въпреки признанието на еврокомисарите, че „санкциите са достигнали лимита си“, опитите за измисляне на нови и нови пакети ще продължат и занапред. Първо, защото САЩ ще продължат да оказват натиск върху Европа, стремейки се да елиминират своя европейски конкурент, под предлог за антируски ограничения. Второ, защото желанието за лесни пари и ограбване на чужда собственост ще тласка Запада към нови антипазарни решения. И над това трябва особено да се съсредоточи Китай, който през последните десетилетия изгради своята „мека сила“ върху икономическа експанзия в чужбина. Пекин трябва да разбере, че Западът, ограбвайки руски активи, няма да спре дотук.
В същото време санкционната война до голяма степен ще зависи от това как ще се развие историята с тавана на цените на нашия петрол и газ? Сега има война на нерви на принципа „кой пръв ще мигне“. Съответно, от решителността на нашия отговор ще зависи дали санкционната война ще ескалира или Западът ще трябва да потърси компромис.
Едно обаче е ясно: трябва да сме подготвени, че 2023 г. ще бъде белязана от редовни опити Русия да бъде подведена под отговорност за събитията в Украйна и ще бъде осъществен поне един от сценариите за създаване на „международен трибунал”. Ще се опитат да организират появата на този орган и неговото „легитимиране“ на мястото на Общото събрание на ООН. В същото време Украйна със сигурност ще намери съюзници в опит да лиши Русия от мястото на постоянен представител в Съвета за сигурност. Колкото абсурдна и смешна да изглежда самата идея, те ще се опитат да я осъществят през следващата година. И нищо чудно ООН да повтори съдбата на Обществото на нациите след решението за изгонване на СССР оттам. Осъзнавайки последиците, редица ключови страни, включително Китай и Индия, биха направили всичко възможно, за да предотвратят подобен сценарий.
Между другото, един от ключовите моменти в историята на човечеството ще бъде денят, в който населението на Индия числено ще надхвърли населението на Китай. И това, според демографите, ще се случи през април 2023 г. Но и сега това вече оказва огромно влияние върху глобалната икономика. Когато обаче се случи ще бъде определящ фактор за преразпределението на производството в света - работната сила в Индия ще остане евтина, докато тази в Китай ще става по-скъпа. В тази връзка Западът активно прогнозира проблеми за КНР, която няколко години подред вече ги плаши с перспективата за въоръжен конфликт заради Тайван.
Що се отнася до ситуацията на Запад, тя до известна степен ще се промени през януари, когато Републиканската партия ще поеме контрола над долната камара на Конгреса. Това ще затрудни управлението на Байдън в оставащите му две години, въпреки че никой не трябва да си прави особени илюзии относно намеренията на републиканците да организират одит за изразходването на колосалните военни бюджети за Украйна. На всички е ясно, че не Киев печели най-много от кражбата на тези средства, а американският военнопромишлен комплекс, който е в основата на финансовото благосъстояние на самите републиканци. Следователно одитът ще бъде ялов, ако изобщо започне. В други отношения обаче политическият живот на Байдън ще бъде усложнен: всички онези проекти, които той не успя да прокара през изминалата година, по всяка вероятност ще бъдат блокирани в Конгреса.
В същото време самата година в САЩ ще продължи под знака на борбата в двете партии за издигане на кандидати за президент на изборите през 2024 г. Основните медии вече успяха да погребат Доналд Тръмп. Вижда се, че републиканският естаблишмънт всячески се занимава с губернатора на Флорида Рон Де Сантис. Но нека не забравяме, че Тръмп има богат опит в борбата с елитите в собствената си партия. Той има малки шансове за успех, но те са много повече от 2016 г., когато просто разкъса конкурентите си.
Колкото до перспективите за номинацията на Байдън за втори мандат, те изглеждат все по-малко реални. И въпреки че в традициите на управляващите партии в Америка няма практика за номиниране на конкурент на действащия президент, ясно е как задкулисните сили на Демократическата партия вече активно работят по проектите Камала Харис - 2024;
Мишел Обама - 2024 г.; Гевин Нюсъм (Губернаторът на Калифорния) - 2024 г.
Всички тези кавги със сигурност ще се отразят на състоянието на американското общество, което все повече се разделя по географски признак. Това няма да доведе до разцепление в Америка през 2023 г., както шеговито прогнозира Дмитрий Медведев. Политическата, културната и традиционалистката пропаст между щатите обаче ще продължи да расте. Сега 37 от 50-те щата са т.нар. трифектни щати, в които и трите законодателни органи (и двете камари на местния конгрес и губернаторът) са в ръцете на една от двете партии. Освен това 34 процента от населението на САЩ живее в щати традиционни крепости на ДП; 42 процента в републикански щати! За сравнение: през 1992 г. такива щати бяха само 19. Както показаха събитията от 6 януари 2021 г., тази ситуация може да бъде разклатена още повече.
Кризата в ЕС ще се изостря все повече и повече. Еврозоната вероятно ще навлезе в рецесия. За всичко, както и досега, ще продължи да бъде обвинявана „войната на Путин“, но две основни причини за кризата са очевидни: целенасочените действия на Съединените щати за деиндустриализация на Европа и крещящата некомпетентност на новите елити на континента. Тя беше особено ясно проявена през изминалата година в Германия, Италия, Испания и отцепването от ЕС на Великобритания.
Вътрешната криза в Европейския съюз ще засегне някои от предизборните кампании през 2023 г. Най-вероятно правителството в Испания ще се промени. Но особено горещи ще бъдат парламентарните избори в Полша, насрочени за есента. Напрежението между Брюксел и Варшава остана на заден план поради боевете в Украйна, но не е тайна, че европейските и особено германските елити мечтаят да сложат край на управлението на партията „Право и справедливост“. Най-вероятно това ще доведе до изостряне на отношенията с поляците.
Най-горещата изборна точка за следващата година обаче може да бъде Турция, където парламентарните и президентските избори ще се проведат на 18 юни. Помним колко усилия положи колективният Запад, за да елиминира „прекалено независимия“ Реджеп Тайип Ердоган. Сега се очертават идеални условия за това предвид тежката социално-икономическа криза в страната и рекордния срив на лирата. В почти всички анкети Ердоган губи втория тур от конкуренти, които са предимно прозападни. Със сигурност „цветните технологии“ ще бъдат използвани за премахване на неудобен лидер, който от своя страна е решен да се бори за запазване на властта. В същото време трябва да се отбележи, че западните издания прогнозират поражението на Ердоган по същия начин, както прогнозираха провала на унгарския премиер Виктор Орбан на изборите през 2022 г. В крайна сметка Орбан укрепи позицията на своята партия във властта.
В Украйна парламентарните избори също теоретично са насрочени за есента. Но това не притеснява никого на Запад, както и съдбата на самите украинци. И причината е, че никой не вярва сериозно в бъдещето на тази държава. Във всеки случай в нейния сегашен вид и със сегашните управляващи.
Всички тези прогнози, разбира се, биха били безсмислени в случай на глобална ядрена война, заплахата от която стана много по-реална през последната година. Но спокойно можем да предвидим, че глобална ядрена катастрофа няма да се случи през 2023 г. Не защото е невероятна, а защото ако тази прогноза бъде опровергана, така или иначе никой няма да може да я провери.
Превод от руски: Минчо Минчев
Източник: Риа новости, 1.1.2023 г.
