На 20 декември т.г., Игнажден по православния календар, в заседателна зала 1 на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, бе отбелязана премиерата на сборника „Литературата като съдба”. Сборникът е посветен на осемдесетгодишния юбилей на проф. Симеон Янев, чийто творчески и професионален живот е свързан еднозначно и безусловно с академичната общност на Софийския университет. И не само с нея, разбира се.
Приветлива академична атмосфера (съвсем не е оксиморон!) – това бе водещото чувство за гости, колеги, близки и посветени в литературата. Приветствия поднесоха проф. Бойко Пенчев, декан на Факултета по Славянски филологии, проф. Валери Стефанов, директор на Университетското издателство, „виновник” за прекрасното полиграфическо и като цяло издателско оформление на сборника, проф. д-р Светлана Стойчева, проф. д-р Иван Иванов от Катедрата по българска литература, Георги Велев, писател и публицист, Надежда Стоянова, доктор по българска литература във Факултета по славянски филологии.
„Литературата като съдба” обаче е не просто сборник, посветен на български учен и преподавател. Всъщност това е ярко доказателство за приемствеността в научната общност, за което огромен принос има и самият проф. Янев. В този емблематичен сборник са събрани изключителни по дълбочина и тематика текстове, които оформят – независимо от юбилейното посвещение – една богата палитра от разработки на блестящи български литературоведи и критици.
Д-р Надежда Стоянова, проф. Иван Иванов – съставителите на сборника, както и редакторът Лора Султанова, художникът Антонина Георгиева и издателският екип, работил по изданието, несъмнено трябва да получат специалната благодарност на четящата публика за високото майсторство и поразителната творческа инвенция при подготовката на книгата.
В „Литературата като съдба” своя творчески печат са оставили 44 автори от всички университети в страната. Съдържанието е великолепно организирано в отделни раздели, като се започне от „Симеон Янев – сътворителят”, през „Български литературноисторически сюжети”, „Съвременни наративи”, „Класически наративи”, „Въпроси на литературата за деца и юноши” и като обобщение – „Симеон Янев – учителят”.
Изданието е снабдено с подробна и детайлна библиографска информация за творчеството на проф. Янев, както и за авторите в сборника.
Емоционално видяно – това е прекрасно издание, което сякаш потвърждава мисълта на Дмитрий Лихачов за България като държава на Духа. Благодарности за прецизния и блестящо намерен подход по различните литературоведски теми – това е може би най-кратката оценка и е абсолютно заслужена.
Всъщност текстовете в сборника, както и полиграфическото изпълнение по един изумителен начин подпечатват творческия образ на проф. Симеон Янев. Ако си припомним мисълта на Бергсон, че времето е или творческо, или не съществува, спокойно можем да кажем, че проф. Янев живее, за да работи. Сред безспорните му академични заслуги е достатъчно да се споменат организирането и дългогодишното издаване на „Литературата” – списание на Университетското Вазово общество, уникалният „Атлас на българската литература” в шест тома, „Пародийното в литературата” – чието нецензурирано и допълнено издание вероятно ще се появи скоро – по думите на проф. Валери Стефанов, - с логото на Университетското издателство.
„Уважаван преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски” – литературен историк и теоретик, професор Янев е писател, който в творчеството си преминава по следите на времето, за да ни преведе през изпитанията на историческото приключение в отминалото, изправяйки ни пред хоризонтите на неясното, неопределеното и до голяма степен плашещо бъдеще. Умението му да се вселява в човешкото многообразие, да прониква в тревогите и неспокойствата на противоречив и провокиращ глобален свят, от който изникват илюзиите и травмите на историческото минало, предателствата в настоящето, но и предчувствията за апокалиптично бъдеще, са кодирани в неговите два романа, писани в различно време, но събрали в едно националните и лични изпитания, отправящи посланията си в безвремието. (Б.р. – става дума за „Биографии на писатели, генерали и трети лица” и „Биографии на отрепки”, излезли от печат тази година в ново преработено и допълнено издание под заглавието „Биография на мъртвия век”.) „Събирането на два обемни текста в един още по-мащабен проект защитава постмодерната експерименталност, но и някои нови тенденции в постмодернизма от 21 век, който все по-често използва обемни наративи, които събират многообразието от проблеми в динамично променящия се глобализиран свят.” Това са наблюденията на проф. Иван Иванов, които дават една от посоките на рецепцията на творчеството на проф. Янев.
Разбира се, сборник, който само формално полиграфически притежава шестстотин страници, тъй като всъщност те са много повече, е трудно да бъде представен в рамките на настоящия текст. Затова нека още веднъж да повторим – сборникът е своеобразното алтер его на Симеон Янев – сътворителят и учителят. И също така е доказателството за онази връзка между поколенията в академичната наука, която никакви нови времена не биха разкъсали. В това е кодиран и онзи ключ на отношения, в които безусловното уважение, респект, съпричастие и памет подчертават научния и човешки принос на Преподавателя с главно П, на Учителя, с главна буква, и на Сътворителя.
Наистина достоен пример не само за академичната, но и четяща българска аудитория.
Честит юбилей и на многая лета, проф. Янев!
