На 25 декември, на връх Рождество Христово, приключи земния си път Евгени Георгиев Гиндев. Изпратихме го на 28 декември. От името на „Нова Зора“, прощално слово произнесе Минчо Минчев – главен редактор на вестника и председател на ПП „Нова Зора“. Словото публикуваме по изричното настояване на близките на покойника и, заради неговата отдаденост през годините на каузата на „Нова Зора“.
Уважаеми опечалени,
Роднини и близки на скъпия за всички ни покойник – Евгени Георгиев Гиндев,
Не споменавам неговите научни степени – д-р и проф., не споменавам и воинския му чин – полковник от храбрата българска войска. Но това не е от неуважение към него – нашия другар, съратник, мъдър наставник и неподражаем автор на в. „Нова Зора“. Това е заради неговата воля. И аз я спазвам.
Той – доблестният офицер, човекът завършил три военни училища и две висши военни академии, неповторимият учен и авторитет в сложната военна наука, категорично не искаше да бъде принизяван до техните девалвирали стойности днес.
Не, не се отказваше от званията, воения чин и изминатия от него път. Напротив, беше горд с всички завоювани висини през годините, но от всичко най-ненавистни му бяха моралното пораженчество и избуялите в новите условия попътна безпринципност и нагаждачество. Ако се случеше да се обърна към него с характерните две обръщения „професоре“ или „полковник“, държеше винаги да добавям и уточнението „ветеран от Студената война“.
Беше безподобен характер. Притежаваше неистово перо, ясна мисъл и непоколебим дух. За него нямаше друг ориентир извън бъдещето на Отечеството; нямаше друг критерий, извън високата мярка на българския национален интерес. Беше суров към всяко отстъпничество и непримирим към всеки предател.
В първите години на бедствието, което изпрати България не просто в Третия, а в Четвъртия свят, ако все пак има такъв, при него – високопоставения генерален директор на най-секретните военни научни институции, пристига за „приятелско събеседване“ упълномощен представител на могъща военна сила. България по това време е сред малкото страни, които много успешно развиват приложението на управляемите летателни апарати, известни днес като дронове. Предложението за „сътрудничество“, което според военния кодекс е равнозначно на измяна, е направено от госта в почти прав текст. Последвалият отказ на полк. Гиндев е категоричен и пренелицеприятен. Сконфузен гостът си тръгва, но вместо отмъщение, завещава на полковника едно откровение-пророчество.
И тук, пред прага на нашето безвъзвратно „сбогом“ с него, ще си позволя да го повторя. Нека покойникът и Бог са ми свидетели за това, което зная, че изгаряше дните и нощите на нашия днес безмълвен приятел. Без да подаде ръка на госта полк. Гиндев красноречиво отваря вратата пред него, но чува отровната прокоба: „Г-н полковник, България дълго ще заплаща страшна и непосилна цена за тези 45 години, в които имаше възможност да живее мирно, да се развива и да изгражда личности, дръзки като Вас. Сбогом!“.
Останалото, както би казал Шекспир, е мълчание! И ние всички сме свидетели на онова, което се случи с Отечеството ни. Но аз мога и искам да свидетелствам за непримиримостта на покойника към така прокобената участ на Родината ни. И да заявя, че от тази негова непримиримост остана един неизтриваем белег на принадлежност, който може да бъде открит във всяка страница на в. „Нова Зора“ през годините; да бъде разпознат във всяка дума на всеки един от нашите автори, които познаваха проф. д-р, полк. Евгени Гиндев. Днес, пред неговия вечен път, аз му дължа думи на благодарност за всичко, което научихме и, което запомнихме от него.
Уважаеми близки и роднини на непрежалимия покойник,
Уважаеми приятели, другари и съратници,
Загубата е безвъзвратна и невъзстановима. По-неумолима от императивите на живота винаги е била само смъртта. Да се поклоним пред паметта и светлото дело на този, който подир България, най-много обичаше живота и честните, и достойни хора. Той бе един от знаменитата „пета кохорта“ на легиона на защитниците на Отечеството, към който, смея да твърдя, принадлежи и „Нова Зора“. Неговото име на можещ и знаещ е символ на отдадеността, присъща на българския офицер, към честта и волята за достойнство.
След акад. Николай Хайтов, след акад. Георги Близнаков, след посланик Христо Малеев и писателя Венцеслав Начев, както и след много други от дългия вече мартиролог на в. „Зора“ и „Нова Зора“, днес си отива от нас и железният Евгени Гиндев.
Мир на светлата му душа! Остава неговият пример и вдъхновеното слово на неговия живот. Приживе той написа неповторимо изследване в 4 тома, което обедини под общото заглавие „Векът на Сталин“. Вдъхновяваха го големите примери. Великите величини на нашия век. И при тях търсеше отговора на въпросите, които и днес ни задушават.
Сбогом приятелю! Те са там – великите непримирими радетели за всичко българско и родно. Те те чакат. Кажи им, че не сме ги забравили. Че ще помним и теб и няма да посрамим общото ни дело. И че България ще пребъде!
Въпреки всичко!
Мир на светлата ти душа.
