Измислено от ГЕРБ
Дългото симулиране на размисли, срещи и пазарлъци, сведени до сладки месали на тема „съставяне на редовно правителство“, завърши. До 4 декември като кандидат-премиери на ГЕРБ за първия мандат се спрягаха имената на „българския Меси“ Бойко Борисов, на Томислав Дончев и Десислава Атанасова, а на 5 декември мандата за сформиране на кабинет отиде да получи в Президентството съвсем неочакван състезател: неврохирургът от „Пирогов“ професор Николай Габровски. Дали Борисов не е поверил съдбата на правителството на Свети Николай Мирликийски, закрилник на моряците и банкерите? Това никога няма да разберем. Но е сигурно, че за да се изпълни една такава мисия е нужна подкрепата на повече от един светец, ако не и на самия Господ.
Получавайки мандата, придружаван от Томислав Дончев и Десислава Атанасова, професорът обеща да състави кабинет, който да е по-далеч от политическото говорене и конфронтацията, и по-близо до експертността. За разлика от предишните правителства на ГЕРБ, ръководени от експерта по гасене на пожари Бойко Борисов. Ако мисията на Габровски не беше толкова комична и невъзможна, бихме казали, че медицината загуби, но футболът спечели. Сиреч, лидерът на ГЕРБ, най-опитният политик у нас според собствената му оценка, ще може спокойно да рита топка с Бистришките тигри. Докато Габровски ще се пече на бавен огън, опитвайки се да събере и слепи отново парчетата на „счупената“ българска държава и да обедини нейния т.нар. политически елит. Тук не можем да се сдържим и да не цитираме написаното от Любомир Аламанов във Фейсбук за поредното „шменти-капели“ на Борисов: „На думи: Аз съм най-великият. Аз съм най-подготвеният. Аз съм Меси. На практика: Крие се за пореден път зад някой специалист, изсмуква му репутацията, губи ни времето, губи времето на България. Пореден експерт, превърнат в сламен човек, който ще бъде унищожен и забравен..“
Оставаше само да видим какви експерти е подбрал професор Габровски за кабинета-камикадзе. По-точно, какви „калинки“ му е пробутал герберският Меси, за да има с кого да оправдае очевадния си кадрови провал. При заявения отказ от всички парламентарно представени партии, освен ДПС и БВ, да подкрепят правителство с мандата на ГЕРБ, излъчването на кабинет на малцинството е просто поредната предизборна шарлатания на Борисов и компания. Дори да бъде одобрено от парламента, поради страха от неизвестността на новите предсрочни избори, такова правителство на малцинството може да бъде свалено във всеки момент с вот на недоверие, ако не угоди на опозиционните сили. Ако не беше така, Борисов в никакъв случай нямаше да остане в сянка, без власт и без рояк следващи го „медийни мисирки“. За целувките с Урсула фон дер Лайен да не говорим: тя очевидно не е много придирчива. Пък и нали Борисов има да си връща на Кирил Петков за своето и на пиарката Севделина Арнаудова задържане, което съдът обяви за незаконно... Слави Трифонов показа дори есемеса, в който Петков се хвали: „Аз арестувах Бойко Борисов!“. Лионел Меси може и да прощава, но българският му аналог – никога! Кристиано Роналдо, макар да гони 37-те, се е продал на саудитския клуб Ал Наср. Меси и той може да завърши кариерата си в някой петролен оазис от Персийския залив. Но „най-дъртият професионален футболист в България“, Бойко Борисов, може да вирее само в българската политическа яма. Само тук минават все още лъжите и хвалбите му. А след като се срещна с Вселенския патриарх Вартоломей Първи, може да си е въобразил и, че е божият наместник на Балканите. Ако вярваме на пустословните му твърдения, по време на неговото управление не е имало нито инфлация, нито енергийна криза, нито пък някой жив мигрант е преминавал през Великата българска ограда. Който не вярва, да пита „приятеля Дейвид“ (бившият премиер на Великобритания Дейвид Камерън, б.р.), когото Борисов лично заведе с джип до преградното съоръжение на българо-турската граница. Вероятно и войната в Украйна нямаше да избухне, ако най-опитният политик на ГЕРБ, Бойко Борисов, управляваше България. За евтините горива при неговото царуване да не говорим. И при толкова добрини, „кофти матр’ялът“ даде на ГЕРБ само 25% от гласовете на участвалите в последните избори, принуждавайки Борисов да се оттегли и от парламента, и от бъдещия кабинет, за да не дразни и задълбочи изолацията на партията си. Сега всичко е оставено в ръцете на професор Габровски: вместо кормилото на държавата да поеме „капитанът на отбора“, то се връчва на „лекаря на отбора“. Черна неблагодарност! Габровски имаше седем дни срок да състави и представи правителство, но вероятността да успее според политическите анализатори беше от самото начало равна на нула. Поради което погледите се насочваха към втория и третия мандат. Само че шансовете ПП и ДБ да намерят съюзници за коалиционен или на малцинството кабинет, са още по-малки от тези на ГЕРБ-СДС. Още повече, че Петков и Василев си откриха нов фронт срещу президента Радев, а той се разкая публично, че изобщо ги е допуснал да откраднат надеждите на хората за промяна. Другият фронт на ПП е срещу БСП и Корнелия Нинова. Формално, заради връщането на хартиената бюлетина, инициатор за което стана екипът на Корнелия Нинова. И за почуда на малцината праволинейни социалисти, идеята и законопроектът на ПГ на БСП за промени в Изборния кодекс, бяха подкрепени страстно от ГЕРБ и ДПС. Кой на кого изневери, кой кого предаде и срещу какво, това с времето ще се изяснява. А пък ако се стигне до връчването на трети мандат за съставяне на редовно правителство, президентът най-вероятно ще прескочи и ДПС, и БСП, и ДБ. Защото те ще припишат гарантирания си провал на този, който им е връчил мандата. Затова не е изключено мандата да получи партията на Стефан Янев „Български възход“ (БВ).
При третия неуспешен опит за съставяне на редовен кабинет, обаче отиваме на нови предсрочни избори през първата половина на март. На тях ГЕРБ ще се явят с пасива на корупционери и с актива на евроатлантици и национални „обединители“; ПП и ДБ - с не доведената до никъде борба с корупцията, демонтаж на „модела Борисов“ и реформа на правосъдието, но с актива на последователни евроатлантици, русофоби и укрофили; ДПС – с мрачния спомен за „обръчите от приятелски фирми“, „разпределянето на порциите“ и търговията с гласове, както и с фалшивия имидж на национално отговорна евроатлантическа партия. А БВ - с готовността си за диалог с всички български партии.
БСП оставя неприятното усещане за непоследователност и обвързаност със статуквото: първото, заради коалирането и последвалата раздяла с русофобите от ПП и ДБ; второто, заради „хартиената завера“, при която се оказа в един кюп с ГЕРБ и ДПС. Само конфронтацията с президента Радев липсваше на социалистите, за да се заобиколят отвсякъде с врагове и критици на Нинова. Този път обаче към крадците на техни гласоподаватели, освен ПП ще се присъединят и формациите от новото „ляво“ обединение. И ще се потвърди нещо, което винаги сме твърдели: не машините са виновни за загубените от БСП гласове, а липсата на убедителни и примамливи за хората идеи и практики. И, разбира се, качеството на „матр’ялът“, който от „Позитано” 20 предлагат на избирателите си от твърдото ядро и периферията.
Ще поживеем, ще видим!
Б.Р.
Ние, в „Нова Зора“ не се радваме на тази перспектива. Вярвахме, че е неестествен и „контра продуктивен“ съюзът с „Да, България“ и „Продължаваме промяната“. И животът го потвърди до степен, че и БСП го осъзна. Бяхме единствените, които искрено помагахме, защото бяхме повярвали, че след очистване на „гнилите ябълки“, ще съумеем да осъществим заедно единствено спасителната формула за Единен народен фронт срещу системата на изтребление на българския народ и ликвидиране на държавата България. Остава все още една единствена непогазена от БСП „червена линия“ – позицията й по отношение на Истанбулската конвенция. Ако и това се случи, остава да си спомним Данте Алигиери: „О, виий кои престъпите тоз праг, надежда всяка тука оставете!“.
