Размисли за посещението на Волоколамския митрополит
Антоний, заместник на руския патриарх Кирил, в България
Митрополит Антоний пристига в България на 5 декември 2022 г. и може би българската общественост нямаше дори да разбере за пребиваването му, ако по време на отслужването на архиерейската Света литургия с негово участие по случай храмовия празник на руската църква “Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ и 70-годишнината на подворието на Руската православна църква (РПЦ), тълпа български и украински (под)будители не бяха блокирали свободния достъ и движението пред църквата, развявайки плакати с надписи: „Тук не е Москва“ и „STOP PUTIN, STOP WAR“. Сред блокираните в църквата се оказаха посланика на Русия в България Елеонора Митрофанова, висш дипломат от посолството на Беларус, посланиците на Македония и Сърбия, много граждани. Българската полиция, по всяка вероятност е наблюдавала отнякъде мероприятието, но не се намеси, допускаме, за да не я свързват с възможните последици. Въпросът дълг или привилегия е охраната на обществения ред от полицията в България, при провеждане на политически мероприятия с потенциал да бъде нарушен, отново не получи задоволителен отговор. А и никой не го очакваше.
При нормални обстоятелства едва ли бихме отделили време и усилия за обсъждане на изглеждащи на пръв поглед протоколни прояви, каквито са отбелязване годишнина от изграждането или именуването на даден обект. Но определени изяви на българската политическа сцена, свързани с посещението на архимандрит Антоний, привлякоха вниманието и са повод за настоящия коментар. За какво иде реч?
От протоколите на Народното събрание научаваме, че в декларация от името на парламентарна група на „Демократична България“ (ДБ), прочетена на 6 декември 2022 г. в НС от Кремена Кунева, се заявява, че посещението на руското духовно лице имало за цел да „притиска“ Българската православна църква да признае статута и наименованието на църквата на Република Северна Македония, определени с „томос“ от Сръбската църква през май т.г., с който се признава автокефалияна Македонската православна църква, именувана – Охридска архиепископия.
Този акт на Сръбската църква бе обявен от някои църковни среди като противоканоничен. Ефектът от издаването на томоса от Сръбската църква не би могъл да се изследва без да се отчете факта, че също през май 2022 г., по своя линия, Вселенската патриаршия, в рамките на предоставените й от канона правомощия, признава православната църква на Република Северна Македония за автокефална под името Охридска архиепископия, съгласно съобщение на интернет страницата на самата Патриаршия.
Съвсем естествено, на 21 юни 2022 г. Светият Синод реагира и съобщава, че Българската православна църква е разгледала писмото на Вселенския патриарх Вартоломей и на Сръбския патриарх Порфирий относно каноническия статут на Православната църква на Северна Македония. В отговора Българската православна църква - Българска патриаршия с благодарност към Бога и духовна радост приветства решенията за вдигане на схизмата и влиза в канонично и евхаристийно общение с Православната църква на Северна Македония. Синодът не използва името, с което Северно-Македонската църква е призната за автокефална и съобщава, че въпросът за името на Православната църква на Северна Македония остава да се решава допълнително. Което е елегантен начин Синодът да заяви, че това име е неприемливо и да напомни за резервите си към използването на името „Охридска архиепископия“ от друга църква.
Има ли основание Синодът да формулира подобна резерва? Известно е, че в периода 9-11 век, Християнството е новата вяра въведена в България като официална религия с акт на държавната власт. Към 927 г. България e вече повече от половин век християнска страна. На този фон заслужава може би да припомним случилото се през 1020 г., когато византийският император Василий II Българоубиец с грамотата нарежда: „Охридската архиепископия управлява всички български епископства, които при царете Петър и Самуил се владееха от тогавашните епископи...“
С оглед случващото се в между църковните отношение на Балканите през 2022 г., за част от което стана дума по горе, се налага да припомним някои предложения, оценки и изказани мнения от представители на църковните и светски среди в България, които ще формират атмосферата, в която ще продължи диалога по последиците от посещението на Волоколамския митрополит Антоний в България.
В декларацията пред НС, „Демократична България“ оценява посещението на Волоколамския митрополит Антоний, заместник на руския патриарх Кирил и председател на външния отдел на Руската православна църква като „нарушаване на националната сигурност“ на България; призовава се ДАНС да наложи ограничителна мярка за недопускане на руския духовник на територията на България, очевидно със задна дата. Критици на посещението твърдят, че Митрополит Антоний е пристигнал в България без покана от Българската православна църква, което било нарушение на църковния ред. Българският патриарх Неофит бил отказал среща с Митрополит Антоний, като липсва информация кога и как е поискана такава среща. Намеква се, че представител на висшия клир заемал политически позиции в подкрепа на руската агресия, без яснота какво точно се има предвид и без всякаква връзка с ясно дефинираната цел на посещението на Митрополит Антоний в България – отбелязване годишнина на храмовия празник на руската църква “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в София!
Архимандрит Вассиан, представител на руския патриарх в България, в рамките на предоставените му правомощия на представител на руския патриарх, е отправил покани за отслужването на архиерейската литургия по случай храмовия празник на руската църква, до Волоколамския митрополит Антоний от Руската православна църква, до Ловчанския митрополит Гавриил и Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Светия синод на Българската православна църква, както и до други лица, български и чуждестранни граждани. Всички са се отзовали и са взели участие в богослужението.
Питаме се дали една възпоменателна литургия има потенциала да се превърне за часове в светска хроника, с неприятен привкус, ако в кръстословицата липсваше модерната, тежаща с хилядолетната си история и заемаща почти половината от земната повърхност дума Русия? Едва ли? Изследвайки източниците на новини за посещението и проявите на Волоколамския митрополит Антоний в България, прави впечатление, че те достигат до българската общественост, адресирани и формулирани от средите възползвали се от посещението, в преследване на свои интереси и цели.
Волоколамският митрополит Антоний на 6 декември т.г. е успял да се срещне и със Симеон Сакскобургготски, научаваме от съобщения на сайта на Московската патриаршия и от интернет страницата на Симеон II. Срещата се е състояла в двореца „Врана“ и на нея са присъствали руската посланичка у нас Елеонора Митрофанова, заместник-председателят на отдела за външни църковни връзки на Руската църква (ОВЦС) протоиерей Игор Якимчук, предстоятелят на руското подворие в София архимандрит Вассиан Змеев. Не бихме могли да оставим без коментар съобщението, че от името на руския патриарх Кирил митрополит Антоний е благодарил на Симеон Сакскобургготски за усилията му за укрепване на отношенията между Българската и Руската православна църква, като е отбелязал „приноса му за запазване единството на БПЦ и укрепването на позициите ѝ в българското общество,както и личния принос на главата на Царския дом на България за укрепване на отношенията между Руската и Българската православна църква“. Не се съмняваме, че българският Свети синод и българският патриарх имат място в процеса за „запазване единството на БПЦ и укрепване на позициите й в българското общество“ и, че те биха могли да допринесат за това. Но се питаме, те ли ще съдействат на Симеон II, ако ги покани? Гостите са се възползвали от щедрото гостоприемство на домакина и са разгледали православния параклис в Двореца „Врана“, където са се помолили за здравето на Царския дом и българския народ.
Трудно ни е да скрием и изненадата си от „новината“, че Симеон Сакскобургготски е приел митрополит Антоний в двореца „Врана“ в качеството си на главата на Царския дом на България. Този наш прочит на събитията се потвърждава от съобщението за срещата, публикувано в интернет страницата на Симеон II, където четем „Негово Величество прие делегация от Руската православна църква, която е в София за 70-годишнината на Подворието и празника на Храма „Св. Николай Мирикийски Чудотворец“ Симеон II изпрати благопожелания до главата на Руската църква“.
Посещението на Волоколамския митрополит Антоний в България постави без съмнение на изпитание фундаментални проблеми, имащи отношение към оцеляването на българската нация. Отново и отново се питаме: България държава ли е? Суверенна и независима ли е? Или е територия, притисната отвсякъде от кандидат-владетели? Каква форма на управление има държавата ни и кой я управлява – цар, президент, министър-председател или пъдар, наблюдаващ усвояването на „евроатлантическите ценности” от туземното население, от някоя Евроатлантическа столица?
Бихме искали да вярваме, че предложените размисли върху някои изяви на духовната и светска власт в България, ще привлече вниманието на мислещата част в българското общество върху състоянието на държавността и крещящата необходимост от нейното възстановяване.
