Нова Зора

Руско-украинският кон­фликт навлезе във втория си месец. Вече и на слепия стана ясно, че всъщност той е повече руско-американски и руско-западен, отколкото конфликт между двете съседни славянски държави. Само нашите „евроатлантици“ и фенове на режима в Киев вярват, че за да се нареди на правилната и печелившата страна, България трябва да предостави оръжия и боеприпаси на Украйна. Било самолети МиГ-29, било зенитно-ракетни комплекси С-300, било гранатомети и снаряди. А защо не и „доброволци“, за каквито те никога няма да се запишат, нито пък ще дадат своите синове за курбан в една война, която не е наша. Най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС да тръгне да спасява с оръжейни подаръци друга още по-корумпирана, макар и само кандидатка за членство в ЕС страна като Украйна – това плаче за психиатър!

Смешното и тъжното обаче, често вървят ръка за ръка. Докато нашите „военни експерти“ ни успокояваха, че пуснатите от украинците морски мини в Одеския залив няма как да се откъснат от котвите и да стигнат до нас, електронният вариант на турския всекидневник вестник „Миллиет“ (26.03.2022) би тревожната камбана, известявайки, че една „руска“ мина е стигнала вече до входа на Босфора, в откритите води при Саръйер-Гарипче. Вечерта турците обявиха, че са открили още една „руска“ мина: при Инеада, на около 15 км. от Резово. Защо „руска“, а не „украинска“, това е въпрос с повишена трудност. Не е ясно дали руснаците имат интерес да минират Одеския залив, щом се подготвят да стоварят там морски десант. За плаваща мина известиха рибари и по българското Северно Черноморие. За щастие, още нямаше сблъсък на кораб с мина, но украинските власти използваха създадената от самите тях минна опасност, за да задържат като заложници български моряци в Азовско море. От българското правителство „уговаряха“ Зеленски да освободи корабите, но получиха уклончиви обяснения. За разлика от нас, в Турция реагираха по-адекватно и се усъмниха в украинската добросъвестност и твърденията на Киев, че мините са се откъснали от котвите без човешка намеса. „Минираха Монтрьо!“, написа Чагдаш Байрактар във вестник „Джумхуриет“ (27.03.2022). Според бившия командир на минната флотилия на Турция дивизионен адмирал Джем Гюрдениз, при най-оптимистична прогноза за средната скорост на мините от една морска миля на ден,  в зависимост от бурите и постоянните течения, 322-те мили  разстояние от Одеса до Истанбул, могат да бъдат изминати  само за 26 дни. С други думи, напълно е възможно мините да са били завлечени до Босфора от някой украински или друг кораб. Вероятна цел на това отгоре е Проливите да бъдат затворени заради „минна опасност” и да се възпрепятства търговията на руски петрол, превозван с танкери. Така по заобиколен начин би се наложило ембарго на петролния износ на Русия. Обаче Според турския дивизионен адмирал Гюрдениз обаче, Украйна ще изпадне в положението на страна, извършваща военни престъпления.

Така или иначе, мините бяха обезвредени в очакване на нови, а след предупреждението, че нощем се повишават рисковете от сблъсък на кораби с такива „играчки”, бе забранен и нощния риболов.

Междувременно руски „шегаджии“ отново си поиграха с британски министър: този път, с министъра на вътрешните работи Прити Пейтъл, представяйки й се като премиера на Украйна Денис Шмихал. На техния въпрос, дали министърката и гражданите на Обединеното кралство се боят от „нацистите“, министърката е дала следния скандален отговор: „Явно, не. Освен това, тук подкрепата за тях е много голяма!“. Както се казва, без коментар. Не се нуждае от тълкуване и отговорът на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков на изявлението на Джо Байдън, че Путин не бива да остава на власт. „Това го решава не Байдън, а руският народ!“, казва Песков. След което припомня, че Байдън е бил съучастник в престъплението против народа на Сърбия, когато НАТО бомбардираше телевизията в Белград, мостовете на Дунава, петролни рафинерии и други цивилни обекти. Американският „лидер“, който често си подрямва на международни форуми, очевидно страда от твърде избирателна амнезия…