Нова Зора

Днес, когато на 400 км. от България се водят военни действия, прекъсвани от временно примирие и относително безопасна евакуация на цивилното население, някой се опитва отново да експлоатира човеколюбието и миролюбието на българския народ в ущърб на истината и на единствената страна, проливала кръвта на синовете си за нашето Освобождение. Пропагандата, която се лее от екраните на уж „националните“ телевизии, внушава, че целият свят се е надигнал срещу „руския агресор“ и единствено България закъснява да се притече на помощ на горкия Зеленски, който от бетонния си бункер призовава украинците „да преминат в атака“. И редувайки упреци срещу НАТО и ЕС, които не искат „да затворят небето над Украйна” и да я приемат за свой член, хем се заканва да прати руснаците в гробищата или на морското дъно, хем твърди, че войната трябва да спре и да се седне на масата на преговорите. И когато в ООН Албания и САЩ внасят проекторезолюция за осъждане на „руската инвазия“ в Украйна, нашите евроатлантически кречетала отбелязват, че само три държави са се въздържали. Да, но тези „само“ три държави бяха Китай, Индия и ОАЕ, които общо имат над 3 млрд. души население. След като Германия заяви, че съзнателно изключва от санкциите доставките на петролни продукти и природен газ от Русия, и нашият премиер Кирил Петков оповести, че България няма да подкрепи подобни санкции, които ще съсипят икономиката ни. По-добре късно, отколкото никога, но най-добре е всичко да става навреме. А що се отнася до „военните престъпления“ на руснаците в Украйна, добре е да прочетете написаното от турската журналистка Селджан Ташчъ Хамшиоглу. При това тя не е единствената, която не приема на доверие твърденията на американските и западноевропейските дезинформационни средства.

Зора

Бартоломеу Де Лас Касас, един от мисионерите, участвали в експедициите на Христофор Колумб до Америка, описва така кланетата над индианците, на които е станал свидетел:  "С очите си видях как само за забавление режеха и хвърляха ръцете, носовете и ушите на местното население. Изтръгвайки от гърдите на майките им бебета, които още сучеха, се надпреварваха един друг кой ще ги хвърли най-далеч…"

А следващият разказ е от пилота Хю Томпсън, свидетел на клането в Ми Лей, където с мъчения са били убити хиляди цивилни: „... започнахме да виждаме трупове навсякъде. Накъдето и да погледнехме, беше пълно с трупове. Имаше деца, на 2,3,4, 5 години; жени и много старци, но сред тях нямаше млади мъже. Младите мъже трябваше да ги търсим. Моят стрелец попита: „Къде са оръжията на тези?“. Обикаляхме и виждахме ранени хора. Край пътя имаше една ранена жена, като я видяхме, помислихме, че е станала грешка. Гледаше навсякъде и не можехме да разберем какво се върти. След няколко минути се върнахме и отново видяхме ранената жена. Взирайки се добре отблизо, с просто око можеше  да се различи и нещото непосредствено до нея. Беше мозъкът й. Никак не беше приятно. Видяхме друга ранена жена. Сграбчихме радиостанцията, поискахме помощ. Няколко минути по-късно дойде един капитан, ритна жената, отдръпна се и я удари..“

А това е от виетнамски селянин, спасил се от операцията „Тайгър Форс“:  „Един лейтенант викаше като луд: „Стреляйте по всичко, убийте всички!“ Децата - там имаше деца. Кои са, нямаше значение. От седем до седемдесет. Били слепи, куци, луди - застреляха всички.“

И от инквизираните на Естадио Насионал де Чили:  „Завързаха очите ми, биха ме по цялото тяло и ми казаха, че повече няма да видя жена си и децата си. Упражнявали били насилие срещу тях. Най-малкото ми дете беше на 3 години... Стоях прав. Удряха ме. Доколкото видях, с опакото на ръката ми пресякоха дъха, докараха ме до повръщане. Когато бях принуден да седна, докосваха органите ми, казвайки, че ще ме изтезават с ток. Биеха ме ужасно с ръце по ушите.“

И от Гватемала:  „В село Кахон дел Рио не беше оставен един единствен жив човек.Червата на населението на Титуке бяха пробити с нож, кожите на хората от Пиедра Парада бяха одрани. Населението на Акуа Вланка и Ипала беше подпалено и изгорено. Единият от водачите на въстаналите селяни беше набит на кол на площад Сан Хорхе. Главата на Харолдо Силва беше намерена край пътя за Сан Салвадор, а тялото му изобщо не можа да се намери. В Лос Миксрос беше отрязан езикът на Ернесто Чинчилла. Когато се черпеше вода от кладенците на Сан Лукас сокатепекуез, се виждаха трупове. В Мирафлорес се срещаха хора с отрязани ръце и крака. След заплахите следваха убийства. Хората се застрелваха отзад. С черни кръстове се бележеха вратите на видни личности в градовете. Труповете на убитите, когато излизат от домовете си, се хвърляха в реките.“

Подобни свидетелства има от Камбоджа… от Хаваите… от Балканите… от Кавказ…

От Мексико има младежи, убити „за спорт“ от Първи полк от Кентъки.

Има от Филипините, където бригаден генерал Джейкъб Х. Смит заповядал на майор Литълтън Уоллър: „Не искам осъдени. Заповядвам ти да ги убиеш и изгориш. Колкото повече убиеш и изгориш, толкова по-доволен ще бъда“…

От живеещите близо хиляда жени и деца от кратера Буд Дахо са останали живи само 6…

Има хора, запалени живи с напалмови бомби в домовете си и на улиците. Има и хора от Токио, които са умрели, сварявайки се в реките, в които са скачали, за да се спасят…

Има жени от Окинава, родили двурасови деца от изнасилване…

От Абу Гариб…

Има от всяка педя земя на Виетнам, където върху цивилното население са хвърлени 7 милиона тона бомби и дори днес се раждат деца с генетични увреждания…

Във все още неизбледнелите страници на историята.

Има американски самолети, бомбардирали конвоите с цивилни, опитващи се да избягат от Войната в Залива…

В Хадиджа американски командващи заповядали: „Първо стреляй, после не питай!“…

Заради използвания при американските нападения обеднен уран, във Фалуджа и днес се раждат деца, на които червата са навън, а костният мозък е на открито..

Не може да сте забравили бомбардировката по време на окупацията на Афганистан на болницата в Кундуз с 200 болни в нея!

Изявленията на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, който през ден застава пред камерите и винаги подчертава безподобния ужас на „руските нападения върху цивилни“ и „бомбардирането на болници“, са ми толкова противни, че не мога да не напомня какво точно разбират самите те (САЩ, б.пр.) от „човечност“. Или пък как изобщо не са разбрали нищо от това!

в. „Йеничагъ“, 9 март 2022 г.

Преводите от турски са от  Петко ПЕТКОВ