Обичам те, Българийо, но тихо, шумът и любовта не се разбират и само птици думите откриха, със слънчев лъч изписани и лира. Обичам те, но кротичко в сърцето и без излишно патосно изкуство, дори да замълча, си в мен и светиш, родината е тихо свидно чувство. Родината – ковчеже, за което живееш и умираш скромно даже, събрало цялата ти нежност, ето, и груб – животът няма да те смаже.