Дойдоха чужди времена. И се родиха чужди поколения. И стана чужда моята страна. Дори Земята вече ми е чужда. Светът е болен. Полудял. За никого животът не е чудо. Божествената Милост и Любов в калта лежат потъпкани от луди. Душата на планетата крещи, но Бог не чува тъжните й вопли. И само във припадналия студ домът на зли чудовища е топъл. Светът във мене пари от любов, но мъдростта не ражда красотата щом хората с изтръгната душа, с поклон приветстват Сатаната.