Нова Зора

„Най-добрата стратегия е да бъдеш силен: първо изобщо, после окончателно“.

(Карл фон Клаузевиц)

Докато у нас се водеше полемика дали случващото се в Украйна е специална военна операция, както твърдеше бившият служебен премиер и бивш министър на отбраната в редовното коалиционно правителство, генерал Стефан Янев, или война, както опяват невежите във военното дело политикани, в турските вестници се появиха коментари на пенсионирани генерали, цитиращи немския военен теоретик Карл фон Клаузевиц и неговия труд „За военното изкуство“. Някога в нашите военни училища и ВА „Г.С.Раковски“ най-често се цитираше неговото определение за войната като продължение на политиката с други, насилствени средства. Изтъкваше се, че Клаузевиц е имал предвид само външната политика, докато според марксистко-ленинската трактовка, войната е продължение и на вътрешната политика. Т.е., каквато политика е водила господстващата класа вътре в страната, такава е и външната й политика. И, значи, войната е продължение с други средства и на вътрешната политика. А пък самата война се води чрез поредица от военни операции, които са съвкупност от съгласувани по време, място, обхват, цели и средства удари и придвижвания на войски.

Войната не е априорно ограничена по време, поради което в историята на човечеството има 30-годишни, 100-годишни, 5-годишни, двуседмични или 7-дневни войни. В случая с руско-украинския конфликт, терминът „специална операция“, употребен от руския президент Владимир Путин и нашия генерал Стефан Янев, е съвсем уместен. Защото никой не си представя конфликтът в Украйна да продължи месеци и години, нали? Освен ако не се трансформира в гражданска война, каквато в Донбас се води от 8 години. Когато Байдън спомена за Трета световна война, руският външен министър Сергей Лавров му отговори така: „Третата световна война може да бъде само ядрена!“ А такава война никой не може да спечели. Ето защо Пентагонът отмени изпитанията на нова междуконтинентална балистична ракета с обяснението, че не желае да нагнетява ядрено напрежение, а иска да даде пример на Москва.

Преди в ЕС и България да „хакнат“ официалните руски телевизии и интернет сайтове, за да не се чува друга „дезинформация“, освен западна, от студиото „Время покажет“ на Първи канал на руската обществена телевизия ОРТ прозвуча следното обръщение към закъснелите миролюбци в Украйна и по света: „И на нас не ни харесват кадрите с взривове, разрушения и бягащи мирни жители. Но за разлика от вас, ние не ги харесвахме в продължение на осем години, когато ги гледахме в Донбас, а на вас те започнаха да не ви харесват едва сега“. Това за нехаресването на взривовете и човешките страдания би могло да се каже и за операция „Шок и ужас“ на САЩ и Великобритания, които през март 2003 г., без резолюция на Съвета за сигурност на ООН нахлуха в Ирак и бомбардираха Багдад. Цивилните жертви изобщо не се брояха. Само за някаква привидност на международно право беше сформирана „коалиция на желаещите“, в която за наш срам хора като Соломон Паси въвлякоха и България. Да не говорим за Мадлин Олбрайт, държавният секретар на САЩ по време на Войната в Залива през 1991 г. , която твърдеше, че гибелта на 500 000 иракски деца е приемлива цена за свалянето на диктатора Саддам Хюсеин. Тогава нито в Украйна, нито у нас имаше масови протести пред посолствата на САЩ и Великобритания! Както нямаше и, когато през 1999 г. НАТО бомбардираше Белград и мостовете над Дунав и Сава. Разправата със Сърбия война ли беше, или операция? Но да обясняваш разликата между война и военна операция на хора, които не са служили дори като трудоваци, е безнадеждна работа. Затова нашият премиер и подобните нему повтарят в захлас онова, което набиват в ушите на публиката Джо Байдън, Борис Джонсън, Урсула фон дер Лайен и Йенс Столтенберг. Дори са склонни да повярват на фалшивки, като тази, че руснаците са инсталирали мобилни крематориуми, в които изгаряли труповете на загиналите, за да не личат човешките загуби. Това съобщение цъфна не на сайта на някоя жълта медия като ПИК, а в този на вестник „Сега“ (25.02.2022). И когато водещата на предаването „Лице в лице“ по бТВ Цветанка Ризова подхвърли това на бившия военен министър Красимир Каракачанов, той не издържа: „Това с подвижните крематориуми ми идва в повече. Първата жертва на войната е истината.“ По-късно „фейк новината“ бе заменена с друга: за труповете на загиналите 498 руски военни били приготвени хладилни вагони. Това пишеше в турския всекидневник вестник „Миллиет“ (03.03.2022).

Разбира се, на обикновените украинци, руснаци, българи и други, които спят в мазетата на жилищните блокове или в метростанциите на големите украински градове, включително в Донбас, им е все едно как на военен език се нарича онова, което прави живота им по-черен от нощ. Героичните пози на украинския президент Володимир Зеленски, „защитаващ“ родината от бетонен бункер и периодично „прощаващ се“ с колегите си от НАТО и ЕС, са в известно отношение продължение на ролята, която той играеше през 2015 г. във филма „Слуга на народа“. По-късно основа едноименна партия и спечели президентските избори в Украйна с над 72% от гласовете. Победи шоколадения олигарх Петро Порошенко, съден днес за държавна измяна. Само че онова, което се случи на сънародниците му и по негова вина, не е кинокомедия, а истински филм на ужасите. За съжаление, точно на 3-ти март, празника на нашото Освобождение, нашите освободители се обстрелваха взаимно с ракети и снаряди, а на Шипка агитката на „Възраждане“ освирка премиера Кирил Петков и дори го улучи със снежна топка. Национално единство, та дрънка! Добре е все пак, че българинът не е загубил способността си да съчувства и помага на бягащите от военните действия и отново отвори дома си за бежанци от Украйна. Ако загубим и тази си чувствителност за чуждата болка, всичко сме загубили. Заслужава си все пак да цитирам турския президент Ердоган, който на упрека на опозицията, че не прави нищо за Украйна, отговори: „Каквато чувствителност проявявате към Украйна, да бяхте я проявили и към Турция. Трябва ли някой да ни нападне, за да поставите Турция в дневния си ред?“. След което лидерът на основната опозиционна Народно Републиканска партия Кемал Кълъчдароглу заяви, че Турция трябва да остане неутрална в руско-украинския конфликт. И че всяка дума във външната политика трябва да бъде добре претеглена и обмислена, защото външната политика не е като вътрешната.

Можеше ли трагедията в Украйна да се избегне? Можеше, ако в САЩ, Великобритания, ЕС, НАТО и в самата Украйна имаше лидери от калибъра на Шарл Де Гол, които не страдат от сляпа русофобия, а са отворени за взаимно изгодно сътрудничество с Москва. Не като настоящите, които се снишават пред Байдън и гледат на Украйна като на поредното предмостие срещу Русия. И респективно, като на буфер срещу ответната руска реакция на експанзията на един военен блок, за който френският президент Макрон беше казал, че е изпаднал в мозъчна смърт.

Когато президентът Тръмп предупреди лидерите на страните-членки от НАТО, че трябва да плащат повече за своята отбрана, а не да разчитат на САЩ да ги пазят, в Париж и Берлин сериозно се замислиха за създаването на европейска армия, отделна от НАТО. До избухването на руско-украинския конфликт, под натиска на Байдън тази идея беше вдигната на полицата. Но играейки със санкции по нервите на Кремъл и давайки на Зеленски неосъществими обещания за членство в НАТО и ЕС, Западът фактически подготви почвата за днешните събития. Голямата грешка на Украйна беше, че прекалено много се довери на САЩ и сега бере последиците от трупаното с години напрежение в отношенията си с Русия. ЕС и НАТО също подхранваха в Киев лъжливи очаквания. И когато Путин реши да прекатури шахматната дъска, те се оказаха неспособни на нищо друго, освен на икономически санкции, от които щяха да пострадат най-вече европейските страни. Но, както отбеляза Ергин Йълдъзоглу: „Германия се събуди“. И цитира изявление на германския канцлер Олаф Шолц, че Германия ще инвестира 100 млрд. евро в модернизацията на националната армия. („Джумхуриет“, 03.03.2022). Според коментара на Мехмет Гюллер, в същия брой на вестника, същинската цел на Путин не е да завземе Украйна, а да отдалечи Европа от контрола на САЩ. Европа, макар и по-слаба военно, но под контрола на САЩ, била по-опасна за Русия от една самостоятелна и силна Европа. Следователно, събуждането на Германия в известен смисъл е реализация на главната цел на Путин. Отчаяните напъни на Вашингтон да реанимира трупа, наречен НАТО, чрез разширяването му на Изток и обкръжаването на Русия, доведоха до днешната ситуация в Украйна. Русия преглътна присъединяването към НАТО на редица страни от Централна и Източна Европа, включително България и Република Северна Македония, но не можеше да допусне Западът да я обкръжи и откъм Украйна, Черно море и Кавказ. Защото Киевска Рус е люлката на руската държавност изобщо. И това, че днешните управляващи в Украйна забраняват руския език и предлагат страната си на НАТО и ЕС напук на Русия, е проява на черна неблагодарност и историческо безпаметие. През територията на Полша, Крим и днешна Украйна, врагът на два пъти е стигал до портите на Москва: през 1812 г. при Наполеон и през 1941 при Хитлер. Трети поход на Обединения Запад няма да има! Военната операция на Русия в днешна Украйна е провокирана от съвсем конкретните заплахи „Незалежная“ да бъде използвана като ядрена военна рампа срещу Русия. Не някой наш медиен папагал, а турският журналист Мустафа Балбай написа, че в Украйна, на 50 километра от руската граница и на 400 километра от Москва има американска военна база с 6 ракетни пускови установки. („Джумхуриет“, 02.03.2022). А според Арслан Булут, в Киев и Лвов има две американски военни лаборатории, работещи по програмата на Пентагона за намаляване на опасността от биологическа война. („Йеничагъ“, 28.02.2022). Слуховете, разпространявани от украинската и западната пропаганда за радиоактивен теч от Чернобилската АЕЦ бяха опровергани дори от турски експерти, според които стоманобетонният купол над изгасените реактори е с такава дебелина и здравина, че дори при пряко попадение на ракета или при земетресение не може да има изтичане на радиоактивни материали. Но съвсем не е изключено от споменатите биологични лаборатории да бъде „изтърван“ вирус, подобен на „китайския“, който, според Пекин, е бил пуснат от американска военна лаборатория две години преди да избухне пандемията на коронавируса.

Що се отнася до кризата в Украйна, по която между Москва и Киев се проведоха

два кръга преговори,

будят недоумение предварителните условия, предявени на първия тур от украинската делегация в Гомел. А именно, да се преустанови огънят и руските войски да напуснат всички украински територии, включително Крим и Донбас. Подобен ултиматум може да поставя само страната победителка, каквато Украйна не е. Зеленски, който се крие на безопасно място или е полудял, или някой му обещава това, което досега не е получил: ядрено оръжие на украинска територия. Този някой не е нито НАТО, нито ЕС, а американският президент Джо Байдън. САЩ са далеч от Русия и са единствените печеливши от конфликта, който повлича надолу Европейския съюз. В този смисъл кризата в Украйна е и резултат на една авантюристична политика, и средство за пресичане в зародиш на всякакви опити на ЕС за самостоятелна и независима от Вашингтон икономическа и отбранителна политика. Украйна е „лепилото“ за запазване на единството и на ЕС, и на НАТО. В своето безсилие да спрат опасното подхлъзване на Стария континент към унищожителен ядрен конфликт с Русия и Китай, Европейската комисия и Европейският парламент стигнаха до абсурдни решения.

Първо, да осигурят терен само за западната дезинформация относно случващото се в Украйна. Свободният обмен на идеи да върви по дяволите!

Второ, въпреки украинско-руския конфликт, да започнат спешно процедура за разглеждане на украинската молба за членство в ЕС.

И трето, за първи път от създаването на Евросъюза, той да развърже кесията, за да купи оръжия на Украйна. На това се казва да тичаш към пожара с туба бензин. Сега остава Сърбия или Албания да нападне Северна Македония, за да бъде спешно приета тя в ЕС. Не че приемането й в НАТО стана според принципите на Алианса. Принципите са затова да бъдат нарушавани, щом това е „политически коректно“, т.е. изгодно на САЩ. За щастие, нашият СЕМ още не се е сетил да забрани турските медии и интернет сайтове, както направи с руските. Някой може да каже, че са ни върнали във времето преди Девети септември 1944 г., когато една част от българите са слушали радио Лондон, други - нелегалното радио „Христо Ботев“ от Москва. Или „Радио Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“ по времето на социализма. Историята наистина се повтаря: в нашия случай, като фарс! И това идва в резултат на натиска на ЕК, начело с г-жа Урсула фон дер Лайен, решила да се бори с „дезинформацията“, която според нея идва само от руските държавни медии! ЕС потъпка без свян и други свои „ценности“, че свободата на мисълта ли ще пожали!