Признанията на Джордж Фридман за политиката и плановете на САЩ
Предлаганият текст е част от стенограма на срещата проведена на 4 февруари 2015 г. в Чикаго, САЩ, където в Чикагския съвет за глобални отношения гостува ген.директор на Агенция „Страдфорд“ Джордж Фриднам.
Домакин е Ник Бранд, директор на Общата програма на Съвета. Тема на срещата са „Отношенията САЩ – Европа”; „Ислямският екстремизъм”; изграждането на „Санитарен кордон около Русия”, както и практиката на превантивния удар (Spollimg attacus) практикувана от САЩ. Особено място в разговора заема темата за отношенията „Украйна-Русия”, каква е позицията на САЩ и как ще изглежда историята в следващите 20 години. Казват че всички стратегически тайни съвети и кабинети, винаги са се съобразявали с прогнозите на „частното ЦРУ” и на неговия водещ анализатор Джордж Фридман. Неговите признания само по изключение не са се потвърждавали в живота.
Зора
Ник Бранд: искам да се възползвам от дадената ми възможност да приветствам Джордж Фридман, тук, в Чикагския съвет. Мисля, че той е за първи път тук. Благодаря ви, че дойдохте при нас, г-н Фридман.
Джордж Фридман: Нито една страна не може да бъде във вечен мир. Дори и САЩ, имам предвид, че и САЩ също постоянно сме засегнати от войни.
Струва ми се, че в бъдеще Европа няма да бъде въвлечена в големи войни, както по-рано, но Европа ще се върне към естествените ситуации на човечеството:
В Европа ще има войни, европейците ще умират във войните, ще бъдат и времена на мир.
Разбира се, няма да са 100 000 000 убитите, както през последната война, но идеята за „Европейската изключителност”, струва ми се, ще доведе Европа до война.
Ще има конфликти в Европа.
Имаше вече конфликти в Югославия и сега също в Украйна.
А по повод на „отношенията на САЩ с Европа”, ние нямаме отношения с „Европа”.
Ние имаме отношения с Румъния, ние имаме отношения с Франция, но няма субект „Европа”, с която САЩ да имат каквито и да било отношения.
Ник Бранд: Ислямският екстремизъм ли е главната заплаха за САЩ и ще загине ли или и за в бъдеще ще продължава да съществува?
Дж. Фр.: Това е проблем за САЩ, но е несъществена заплаха. Трябва да се занимаем с това съответно, но да прилагаме пропорционални усилия, не повече.
Ние имаме други външнополитически интереси. Главният външнополитически интерес на САЩ през последното столетие, през Първата и Втората световна война и Студената война, на който се концентрирахме, бяха отношенията между Германия и Русия.
Защото обединени те се явяват единствената сила, която представлява за САЩ жизнено важна заплаха.
И нашата главна задача беше да не допуснем съюз между тях.
Ако вие сте един украинец, вие ще търсите единствения, който може да ви помогне – и това са САЩ.
През последната седмица или преди около 10 дни, главнокомандващият на американските сухопътни войски в Европа, генерал Бен Ходжс, беше на посещение в Украйна. Там той съобщи, че скоро в Украйна официално ще пристигнат американските военни съветници. Всъщност там той раздаде на украинските бойци военни медали на САЩ, което въобще в регламента на армията на САЩ, е забранено да бъдат награждавани с американски отличия чужденци.
Но той направи това, защото искаше да покаже, че украинската армия е неговата армия.
После си замина, а САЩ сега доставят оръжие, артилерия, друго военно оборудване на прибалтийските държави, Румъния, Полша и България – това е много интересно.
Вчера САЩ съобщиха, че възнамеряват да доставят оръжие на Украйна, и въпреки, че това беше опровергано, оръжието ще се достави.
При всички тези действия, САЩ действат извън НАТО. Защото всички участници в НАТО трябва да са на 100 процента съгласни с решенията му. Същността на случващото се е, че САЩ построяват, „санитарен кордон” около Русия. И Русия знае това.
Русия мисли, че САЩ възнамерява да разчлени Руската Федерация. Аз мисля, че ние не искаме да ги убием, а само леко да ги нараним, и да им нанесем щети.
Във всеки случай сме сега обратно в старата игра.
И ако вие попитате един поляк, унгарец или румънец, те живеят в един съвсем друг свят от немците и немците живеят в един съвсем различен свят от испанците и т.н., следователно в Европа царува разногласие.
Но що се касае до украинците, мога да ви кажа точно какво те ще направят: те ще се опитат да направят всичко, за да не предизвикат гнева на САЩ.
САЩ контролират всички океани в света. Няма друга сила, която да го е правила досега. Като следствие на това ние можем да се намесваме навсякъде по света, но нас никой не може да ни нападне.
Запазването на контрола върху океаните и космоса се явява основа на нашата власт. Най-добрия начин да разгромиш вражеския флот, това е да не дадем на врага възможност да построи свой флот.
Пътят, който избра Британската империя затова да не възникне силен флот в Европа, беше да насъсква европейците един срещу друг.
Аз бих препоръчал да се следва политиката, която Роналд Рейгън приложи в Иран и Ирак.
Рейгън поддържаше и двете воюващи страни така, че да воюват помежду си, но не против нас (бел. ред. - войната Иран-Ирак 1980-1988).
Това беше цинично, това беше аморално, но работеше.
И това е същността. САЩ не са в състояние да окупират цяла Евразия. В момента, в който нашия ботуш стъпи на земята на Евразия, ние автоматично отстъпваме по численост.
Ние можем да унищожим една армия, но не сме в състояние да осъществим военна окупация на Ирак.
Идеята, че американска армия с численост 130 000 войника е способна да окупира една страна с население 25 милиона души, е несъстоятелна.
Знаете ли, дори съотношението между броя на полицаите и жителите на Ню Йорк е по-голямо в сравнение със съотношението между нашите войници и иракското население.
Следователно, ние не сме в състояние да се намесваме военно навсякъде, но затова пък сме в състояние, първо, да поддържаме враждуващите помежду си страни така, че те да се концентрират върху себе си, а не против нас.
Ние можем да ги поддържаме политически, финансово, военно, да им доставяме оръжие и да им изпращаме наши съветници.
И само в краен случай, както направихме в Япония, във Виетнам, Ирак и Афганистан, ние се намесихме с военна сила, с тактиката на превантивния удар „spolling attacks”.
Тактиката на превантивните удари не цели разгром и поражение на врага, нейната цел е да изкара врага от равновесие.
Ние правим това във всяка война, като например в Афганистан, извадихме Ал-Кайда от равновесие.
Но проблемът, който имаме е, че бяхме толкова млади и глупави, че извеждайки противника от равновесие, вместо да си кажем: „свършихме си работата, хайде да си отидем вкъщи”, си казвахме: „това беше лесно, сега хайде една демокрация да изградим тук”.
Това са такива моменти, когато ни е обземало слабоумие.
Затова отговорът на този въпрос е в това, че САЩ не могат да се намесват военно в Евразия навсякъде. Това трябва да се прави избирателно и много рядко.
Военната намеса представлява за нас изключителен случай, крайна възможност, но в никакъв случай първото мероприятие, което можем да направим.
Но когато ние въпреки всичко изпратим нашата войска, тогава, това ние разбрахме от нашия опит, трябва по възможност да ограничим нашата намеса и тя да не достига гигантски размери.
Надявам се, че всичко това вече добре сме го усвоили. Както децата усвояват знания по време на урок и за това е нужно известно време.
Но вие имате абсолютно право, ние, като една империя, не можем навсякъде да изпращаме войски.
Британците в тяхното си време също не окупираха Индия, те просто завзеха отделни области на Индия и ги насъскаха една срещу друга.
Направиха и още нещо: внедриха британски офицери в индийската армия.
Римляните в своето време също не са изпращали своите легиони в отдалечени региони извън римската империя, те просто поставяли там на власт проримски владетели.
Тези владетели, назначени от Рим да управляват, са провеждали там политика в интерес на Римската империя, и са били отговорни за спазването на мира на границата с Римската империя.
Такъв например беше случаят с Парфянското царство.
По този начин империите, които се опитват да управляват територии директно с военна сила, такива империи се разпадат, какъвто беше случая с Нацистката империя. Защото никой няма толкова сила за тази работа. Това трябва да се прави умно.
Както и да е, нашият проблем не е в това, това всъщност означава, че ние сме една такава империя.
И не означава обаче, че ние можем да се отпуснем спокойно в креслата, да си отидем вкъщи и за нищо повече да не се безпокоим.
Н. Бр.: Вие казахте, че европейската валута няма да оцелее…
Дж.Фр.: Въпросът, който сега стои на масата за руснаците е или Украйна да стане една буферна зона между Русия и Запада, като означава най-малкото да бъде неутрална страна, или Западът ще навлезе в Украйна толкова навътре, че ще го делят само 100 км от Сталинград и 500 км от Москва.
За Русия статута на Украйна представлява жизненоважна заплаха.
И руснаците не могат просто така да оставят този въпрос и да си тръгнат.
За САЩ въпросът стои по такъв начин, че ако Русия продължава да се придържа към Украйна, то ние сме длъжни да спрем Русия.
По тази причина САЩ започна да предприема действия, за които говори генерал Бен Ходжс, а именно: САЩ изпраща войски за бързо реагиране в Румъния, България, Полша и Прибалтика.
С тези си действия САЩ подготвят intermariun (Между моретата – държава), територията между Черно море и Източно море, тази концепция я измисли още Пилсудски.
Това е решението за САЩ.
Но въпросът, на който нямаме отговор, е какво ще предприемат немците в тази ситуация?
Реалното неизвестно в уравнението на Европа, това са немците. Когато САЩ изградят пояс на безопасност, не към Украйна, а към Запада, влиянието на руснаците в Украйна ще се стопи.
Тогава какво ще предприемат немците? Това не знаем.
Германия се намира в едно много особено положение.
Бившият канцлер Герхард Шрьодер е в Надзорния съвет на Газпром. Немците имат едно много сложно и своеобразно отношение към руснаците.
Немците сами не знаят какво трябва да направят в тази ситуация. Те трябва да изнасят стоките си, руснаците могат да ги купуват. От друга страна немците ще загубят зоната за свободна търговия, която им е нужна за други цели.
За САЩ главната цел е руският капитал, руските технологии… Обратно - немският капитал и немските технологии, да не се върже с руските природни ресурси и руската работна сила. Това е непобедимата комбинация, която САЩ от 100 години се опитват да предотвратят.
И така, как може да се постигне това, че тази (руско-немска) комбинация да не се състои днес?
САЩ държи за такава ситуация козове в ръката си, с които ще разиграят такава комбинация:
Това е линията между Балтийско и Черно море.
За руснаците решаващия въпрос е ще стане ли Украйна една неутрална държава, и то главно не прозападна?
Беларус тук е отделен въпрос.
Накратко, който може да ми даде отговор на въпроса, какво ще предприемат немците в тази ситуация, той едновременно ще ни каже как ще изглежда историята в следващите 20 години.
За нещастие немците отново и отново са принудени да вземат важни решения. И това е вечният проблем на Германия.
Германия се явява мощна икономически държава, но същевременно много ранима и слаба в геополитическо отношение. Немците никога не знаят къде и на кого да продават своите стоки. От 1871 г. това е вечният „немски въпрос”, а също и въпросът на Европа.
Замислете се над „немския въпрос”, който сега отново е на дневен ред. Това е въпрос, който ние сме длъжни да поставим, но ние не правим това, защото не знаем какво ще предприемат немците.
