„Горкото Мексико! Толкова далеч от Бога и толкова близо до Съединените щати!“
(Латиноамериканска поговорка)
Винаги, когато някой западен или наш „евроатлантически ориентиран“ политикан обвини Русия в агресивност, понеже провеждала военни учения на своя територия и в своето въздушно и морско пространство, се сещам за героинята на Бертолд Брехт от пиесата „Майка Кураж и нейните деца“. Вървейки след войските за да припечели нещо от войната, тя казва: „Поляците тук, в Полша, не биваше да се намесват. Право е, че нашият крал нахлу в страната им с цялата си войска и обоз, но поляците, наместо да поддържат мира, взеха че се намесиха в собствените си работи и нападнаха краля, тъкмо когато той минаваше най-спокойно. По тоя начин те се провиниха в нарушение на мира и всичката пролята кръв ще тежи на тях“. Това сякаш е написано за днешната ситуация в Украйна, за която има много виновни, но Западът и неговите глашатаи у нас виждат само руския президент Владимир Путин. И то, признавайки открито, че не знаят какви са истинските му намерения.
Колко пъти президентът на САЩ Джо Байдън предсказваше срокове и дати за руското военно нахлуване в Украйна? Първо, то трябваше да се състои в началото на февруари. После се отложи за средата на месеца и по-точно 16 февруари. Накрая, но не за последно, Байдън отсече, че окупацията ще започне на 20 февруари и Киев ще падне за 2-3 дни. Междувременно щели да загинат до 50 000 цивилни украинци. Всички тези гадателства се базираха на уж достоверна информация, добита от американското разузнаване. Информация, която услужливо се изпускаше към уж независимите западни, основно американски и британски медии. Ще напомня, че агенция „Блумбърг“ дори изпревари събитията, като в сайта си на 5 февруари обяви окупацията на Украйна от Русия за свършен факт. Заглавието за това събитие, колкото скандално, толкова и лъжливо, скоропостижно бе снето от сайта и заменено с едно извинение за грешката на агенцията.
Майтап, бе, Уили!
Когато президентът Байдън обяви 16 февруари като най-достоверната дата за окупацията на Украйна, британският таблоид вестник „Сън“ уточни дори часа на нападението: 03.00 часа сутринта! Не сме чували извинение за поредната „фейк“ новина, нито от „Сън“, нито от президента на САЩ Джо Байдън. Не му се получи прогнозата и за 20 февруари, поради което Байдън се задоволи да каже, че рискът от руска атака оставал все още висок. А на заседанието на Съвета за сигурност по кризата в Украйна, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен дори описа как точно Русия ще изфабрикува предлог за своето нахлуване: чрез терористичен акт, извършен от руснаци под чужд флаг в Донбас, или чрез удари с дрон върху обекти на територията на Руската Федерация. А защо не и нападение с химическо оръжие? Тези уйдурми повтори и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който наскоро бе избран за шеф на Норвежката Централна банка. Не остана по-назад и британският премиер Борис Джонсън, според когото Путин планирал най-голямата война от Втората Световна насам. И за съжаление, всички признаци сочели, че някои части от плана вече се изпълняват. Преди седмица, когато в Донбас взривяваха газопроводи, водопроводи, детски градини и други, украинският министър на вътрешните работи Денис Монастирски развеждаше по фронтовата линия в Донбас кореспондентите на АFP и СNN и след като до тях паднаха мини, потърси прикритие и успя да даде интервюта за няколко западни медии. Според непроверени медийни съобщения, украинците обстрелват Донбас с български гранатомети. А кореспондентът на BuzzFeedNews Кристофър Милър, позовавайки се на сведения на украинското разузнаване, съобщи, че в Донбас се намирала руската частна наемническа група „Вагнер“.
Същински холдинг на лъжите!
С такива информации бе засипан и Съветът за сигурност на ООН. Руският заместник-министър на външните работи Сергей Вершинин, който председателстваше въпросното заседание и взе думата четири пъти, се обърна към държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен с думите: „Съветвам ви да не се поставяте сами в такова странно положение. Превърнахте Съвета за сигурност в цирк!“ (цитат по в-к „Миллиет“, 18.02.2022).
Оказа се, че Джо Байдън, Камала Харис, Антъни Блинкен, Борис Джонсън, Йенс Столтенберг и компания описват не въображаеми намерения и планове на Русия и Путин, а неща, подготвени от собствените им „инвентори“ на военни провокации, с каквито изобилства историята на западните страни. Например, обстрелването и потопяването на собствени военни кораби, послужило на Вашингтон като предлог за няколко войни:
войната с Испания в началото на ХХ век и войните в Корея и Виетнам през 50-те и 60-те години на същото столетие. А войните в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия през 21-ви век, бяха предшествани от недоказани твърдения за наличие и употреба на оръжия за масово унищожение. И от обвинения в подкрепа на международния тероризъм. Първата провокация с потопяването на собствен военен кораб на САЩ е осъществена край бреговете на Куба, тогава испанско владение, а другата – във водите на Тонкинския залив. С аналогична постановка – нападение над германска гранична застава от преоблечени в полски военни униформи затворници, нацистка Германия е оправдала своето нахлуване в Полша на 1 септември 1939 г. Операция „Глайвиц“ е класически пример за изфабрикуване на предлог за военна агресия.
Ако Байдън от старост не помни
срамните страници от историята на „свободния“ свят,
начело със САЩ и страните членки на НАТО, Блинкен би трябвало да ги помни.
Както и вицепрезидентът на САЩ Камала Харис, която Байдън изпрати на Мюнхенската конференция по сигурността. Не би трябвало да забравят миналото и жриците на свободното слово, които набързо приписаха на проруските сепаратисти в Донбас, както артилерийския обстрел на една селска детска градина в ЛНР, така и взривяването на коли-бомби пред сгради на съответните правителствени служби и по трасето на газопровода. Многозначителен е и фактът, че страните, които най-яростно защитаваха териториалната цялост на Украйна и нейното евро-атлантическо бъдеще, първи изтеглиха от там своите дипломати и военни. И дори призоваха гражданите си да напуснат Украйна и да не пътуват за там. Когато и застрахователните компании декларираха, че няма да изплащат застраховки за самолети и пътници, пострадали в небето на Украйна, страната бе парализирана и по въздух. След това вероломство президентът Зеленски, който също беше поканен на Мюнхенската говорилня, изплака, че бъдещите съюзници в НАТО и ЕС трябвало да кажат ясно дали искат или не Украйна сред себе си. И сякаш е получил негативен отговор, призова за незабавно примирие и среща с руския президент Владимир Путин. След изявленията от САЩ и НАТО, че няма да изпращат войски в Украйна, а само ще засилят санкциите си срещу Русия, дори на режима в Киев би трябвало да стане ясно, че Украйна е само пешка на Голямата шахматна дъска, която никога няма да стане дама. Най-бедната страна в Европа не е нужна нито на Вашингтон, нито на Брюксел, за да я хранят, въоръжават и бранят. Съществуването на тази „Страна, разположена между Изтока и Запада, без културно, политически и геополитически да принадлежи на някой от тях“, според Дениз Берктай, има смисъл само като препятствие пред евентуалните намерения на Путин да възстанови СССР или Руската империя. („Джумхуриет“, 19.02.2022). Дори професор Михаил Константинов е забелязал, че Путин не би желал с една военна акция в Украйна да засенчи Зимната Олимпиада в Пекин и да развали отношенията си с китайския лидер Си Цзинпин, - най-силният му съюзник срещу глобалистичните стремежи на САЩ. Зимната Олимпиада в Пекин приключи на 20 февруари, без пророкуваната от Байдън и Джонсън война да започне. През 2008 г., когато в Пекин пак имаше Олимпиада, но лятна, грузинският президент Михаил Саакашвили атакува Южна Осетия. С помощта на руски войски нападателите бяха разгромени и цяла Осетия беше изгубена окончателно от Грузия. Понеже трябваше да отговаря за провала на тази авантюра,
Саакашвили избяга в Украйна,
където беше назначен за губернатор на Одеса и Одеска област, Същата Одеса, където през 2015 г., година след Майдана в Киев, „борци за независимост на Украйна“ изгориха живи 42 души в Дома на профсъюзите. След като не получи това, което искаше, Саакашвили се завърна в Грузия, където беше съден за многото си грехове. Неотдавна в Украйна се завърна от чужбина и бившият президент Петро Порошенко. Него пък го осъдиха за държавна измяна. Подобна участ чака и настоящия държавен глава на Украйна Володимир Зеленски, който не успя да попречи за признаването от Русия на суверенитета на ДНР и ЛНР. След призива на Държавната дума Владимир Путин свика Съвета за безопасност на РФ, участниците в който също одобриха предложението за признаване на двете „сепаратистки“ републики и Путин подписа съответния указ. При това, подчерта, че не става въпрос за присъединяването им към РФ, а за прилагане на Минските споразумения, предвиждащи широка автономия на ДНР и ЛНР. Ако това е нарушение на международното право, за каквото крещят русофобите в чужбина и у нас, какво е признаването на независимостта на Косово, Тайван, Северен Кипър и други? Между впрочем, осъждането от премиера Кирил Петков на решението на Путин не се споделя от 60 на сто от българските граждани. Защото правото на народите на самоопределение и държавно отделяне е международна норма още от Първата световна война. САЩ и Великобритания са последните, които могат да дават уроци на Русия по международно право, след като в началото на 21 век, без резолюция на Съвета за сигурност на ООН, заедно окупираха Афганистан и Ирак. А преди това воюваха в Корея, Виетнам и Фолклендските (Малвинските) острови. Резултатът от 20-годишния им престой в Афганистан е известен: талибаните се върнаха на власт, за да върнат страната обратно в Средновековието.
