Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2022 Брой 8 (22 февруари 2022) ЛОШИ ПОЛИЧБИ ЗА ЗЕЛЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА

ЛОШИ ПОЛИЧБИ ЗА ЗЕЛЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА

Е-поща Печат PDF

Ако през ХХ век обявената заплаха за свободата на европейците беше тоталитарната държава и в частност Съветския съюз, то за ХХI век „господарите на парите“ (терминът е на Вл.Катасонов) измислят нови страшилища: пандемии и човешката дейност, която рути озоновия слой и предизвиква глобално затопляне на планетата.

Теорията за „озоновата дупка“, за която бяха връчени Нобелови награди, не можа да просъществува дълго време. Оказа се, че „дупката“ се разширява и стеснява от причини нямащи много общо с хладилниците и козметиката. На въпроса как така тежките фреони изминават дългия път до Антарктика и се издигат на 15-20 км нобелистите не дадоха отговор.

Изоставили тихомълком „озоновата дупка“, от която ТНК „Дюпон“ спечели милиарди, а Русия загуби 100 млрд, глобалистите предвождани от друг нобелист Ал Гор, заложиха на по-сигурен фейк – глобалното затопляне, причиняващо се от т.н. парникови газове (въглероден диоксид, метан и др.). Започна се с Протокола от Киото (2002 г.) и Рамковата конвенция на ООН за климата. С ежегодни напъни на  IPCC се стигна до Парижкото споразумение за климата (2015 г.), подписано и ратифицирано от 195 държави вкл. и от България.


Абсурдните решения и задълженията на държавите в борбата с глобалното затопляне както винаги продължиха да се вземат от политиците, а не от учените – климатолози.

Така за спасяване на планетата

преждевременно се заложи на зелена безвъглеродна енергетика

с възобновяеми източници на енергия (ВЕИ). Ток приоритетно да се произвежда и закупува от ВЕИ, т.е. от слънцето и вятъра. Който е печелил досега от газ, петрол и въглища – печелил. От тук нататък опазването на ОС е по-важно, а печалбите ще отиват за собствениците на ветрогенераторни паркове и фотоволтаици.

През зимата на 2021-2022 г. европейците се убедиха до къде може да доведе „зеленият фанатизъм“ в комбинация с COVID пандемия и русофобия. 1000 м3 природен газ за 1000 евро, полупразни газохранилища, недостиг на електроенергия и мор за дребните производители от ценовия шок. Започнаха фалити, много заводи за изкуствени торове и метали в EC спряха производството си. Умниците от ЕС се видяха принудени да отворят мини и топлоцентрали на въглища и дори са на път да признаят атомната енергия за „зелена“. Поведението им е шизофренно: от една страна искат да се приключи с монопола на руския ГАЗПРОМ, а от друга страна обвиняват Русия, че не иска да достави на Европа допълнителни количества газ. И всичко това на фона на непрекъснати заплахи за санкции, ако бъде заплашено съществуването на бъдещата членка на НАТО – Украйна.

С политици като Борис Джонсън, Емануел Макрон и канцлера Шолц залезът на Европа, предсказан още през миналия век, започва да изглежда все по-вероятен. Лошото е, че в залязваща Европа като членка на ЕС припява и нашата страна. Новото българско правителство от „соросоиди“ по всичко личи ще следва всички безумия на глобалистите за безвъглеродна енергетика до средата на века. Премиерът Кирил Петков вече се опита

да сложи кръст на проекта АЕЦ „Белене“,

за да открие фронт на фалиралата американска фирма „Уестингхаус“ в Козлодуй.

Но нека оставим Европа на европейските политици, които при липса на вятър на фона на ветрогенераторите все повече заприличват на Дон Кихот пред вятърните мелници.

Русия след аварията в Чернобил (1996 г.) не само не се отказа от развиване на атомната енергетика, а продължи да инвестира в безопасността на ядрените реактори и започна да строи реактори от поколение III+ (с повишена безопасност). Не е маловажно, че успя да запази своите ядрени специалисти. Другите нейни конкуренти САЩ, Англия и Франция или позволиха ядрените централи да станат частни т.е.да гонят предимно печалбата, или след авариите се повлияха от общественото мнение за опасностите от мирния атом. С руско ядрено гориво работят АЕЦ в 15 държави и произвеждат 400 млрд кWh. Работи първата плаваща АЕЦ „Академик Ломоносов“ по Северния морски път. Създадени са и три вида нови горива: РЕМИКС (за реакторите ВВЕР), МОКС (смес от 85 % уранов оксид и 15 % плутониев оксид) и СНУП (смес от нитриди на уран и плутоний). Останал без сериозни конкуренти РОСАТОМ в момента строи 2/3 от ядрените реактори в света. По петите му са обаче Китай и Индия, страни в които се нуждаят от евтина електроенергия 3 млрд земни жители.

На фона на икономическата разруха, причинена на Русия от следване на неолибералните мантри след 1991 г., днешното самочувствие на РОСАТОМ (Генерален директор Алексей Лихачов) е впечатляващо. То се дължи от една страна на фамозните центрофуги, които изсмукват уран-235 от рудата, в която той е само 0.7% и го концентрират до 5% за използване като гориво в АЕЦ като оставят в отпадъка само 0.1% U-235.

От друга страна това, което представлява

истинския пробив

(на руски „прорыв“) в атомната енергетика е получаването на ново гориво от отпадъка след облъчване на Уран-235 с „бавни“ неутрони, в нов реактор на „бързи“ неутрони, в който част от неактивния Уран-238 се превръща в ново ядрено гориво – Плутоний-239. Това превръщане беше известно на физиците от времето на създаване на атомните бомби след ВСВ (втората бомба над Нагазаки в 1945 г., е плутониева), т.е. съществуваше теоретична възможност за създаване на неизчерпаем източник на енергия, нещо като „философски камък“, който да превръща отпадъка в суровина. Физиците предупреждаваха, че запасите от Уран-235 ще се привършват след 150-200 години, а новото ядрено гориво получено само от натрупаните в депата отпадъци от Уран-238 може да бъде на разположение на енергетиката хилядолетия. Край на енергийните кризи от изкопаеми горива, край на т.н. „зелен енергопреход“ и грешни пари за „зелени сделки“ и „въглеродни следи“.

Ако се реализира успешно, проектът „Прорыв“ ще бъде успех на ядрената наука, за който са мечтали поколения физици и инженери. Безопасна, безкрайна ядрена енергия и решаване на проблема с опасните радиоактивни отпадъци в обозримо време.

Технологическите решения за безаварийно прехвърляне на топлината от ядрената реакция в активната зона към парогенератора респ.турбината на един реактор са сложни и опасни. За да останат „бързи“ и за да предизвикат ядрена реакция в Уран-238 неутроните трябва да преминават не през вода, а през среда от течен метал. Във Франция, Япония и СССР бяха изпробвани живак, комбинации от натрий, калий, бисмут и накрая олово. Живакът (Hg) е силно токсичен дори в минимални концентрации, натрий (Na) е несъвместим с вода и водни пари. Практиката показа, че авариите при разхерметизиране са неизбежни. И все пак два първи руски реактора на бързи неутрони с топлоносител натрий в Белоярск: БН-350 и БН-600 продължават да работят. През 2014 г. беше открит и четвърти блок БН-1200, на който се провеждат стратегически експерименти.

Но както казва един от водещите руски учени проф. Валери Рачков „Не е престижно да отсечеш дърво за огрев и да използваш само кората му“. И тъкмо, когато след аварията във Чернобил французите (на реактора „Феникс“) и японците (на реактор „Монжю“) изоставиха експериментите си с бързи неутрони, Русия благодарение на проф. Евгени Адамов и проф. Виктор Орлов поднови своята програма за построяване на нов тип реактор на бързи неутрони, но не за „чист“ оръжеен плутоний, не за атомни бомби, а за нуждите единствено на ядрената енергетика и бъдещето на Човечеството.

Тяхната идея за

създаване на ОДЕК

(Опитен Демонстрационен Енергиен Комплекс) в 2010 г. беше възприета от правителството на РФ и лично от президента Путин и дългосрочната програма под названието „Пробив“ стартира с полагане на основите на реактора на бързи неутрони БРЕСТ-300 в Северск. За първи път ще се осъществи Затворен Ядрен Топлинен Цикъл (ЗЯТЦ), в който новото гориво се получава от остатъците на отработеното гориво. Неговият топлоносител в активната зона ще бъде олово. Температурата на втечняване на метала е малко по-висока е, но пък отсъства високо налягане както се поддържа за контурите на водата в реакторите ВВЕР. Това значи, че при голяма авария и спиране на електрозахранването, оловото просто ще се втвърдява без да замърсява ОС с радиоактивност. Фигуративно казано от 1 кг таблети СНУП ще се получава повече от 1 кг материал за изготвяне на ново гориво за ядрени реактори. Чиста ядрена алхимия!

БРЕСТ-300 ще бъде готов за експлоатация и демонстрация след 2-3 години. Проф. Валери Рачков, който е ръководител на проекта „Пробив“, смята, че след около 15 години ще може да започне серийно производство на реактор на бързи неутрони (БН-1200) заедно със завод за рециклиране на отработено ядрено гориво и за получаване на МОКС и СНУП горивни таблетки за повторно използване.

Ново е и горивото за реактора БРЕСТ-300. То се получава в непосредствена близост до реактора. Нарича се СНУП (Смесено Нитридно Уран-Плутониево) и се получава с изпичане в азотна атмосфера на сместа от Уран-235 и „мръсен“ (неоръжеен) Плутоний-239.

Днес погледите трябва да са насочени към Северск, към града зад Урал и недалеч от Томск, който сигурен съм след няколко години ще стане известен като Нагасаки (Яп.), но разбира се по  друг по-хуманен повод – като родно място на ядрения реактор на бъдещето, който ще използва „мръсен“ Плутоний-239 вместо като боеприпас, за безкрайно получаване на евтина електроенергия и живот на поколенията в 22 век без енергиен дефицит.

А „зелените фанатици“ скоро ще бъдат принудени да замлъкнат