МИСИЯ
На Антон Дончев
„Пътуването по света носи много радост на човека и една, не най-малката, е завръщането у дома…”
Иво Андрич
Красива е земята ни, красива…
И щедра като благослов.
Очите ни съзират върховете
и устните долавят всеки зов.
И тишината пада развълнувана,
в опалите на едрите звезди…
И думите намират очаровани,
най-крехките, интимните стрели.
И трепетно звучат като открития,
закътан извор, шепнещи треви…
…И тиха, и молитвена България,
изписана във въздуха трепти!
БЪЛГАРКА
От векове тъй тихо грее в мен
един закътан образ всеотдаен
на българка под родното небе,
събрала в скута си света огромен.
Земята ни е по-богата с теб
и по-голяма
мъжката ни сила.
Родила и отглеждала чеда
и обич във гърдите съхранила.
Ти грееш с тази мека светлина
от песни, от олтари, от огнища…
…И става толкова красив света
от слънчевата ти усмивка!
***
След толкова триумфи и падения,
с изранени от болка очи,
пак се връщам във свойта Итака,
пак в сърцето ми нещо горчи.
Солени са голите хълмове
от толкова дълго мълчание.
Целувам очите на мама -
най-светлите мои икони.
Нищо не се е променило
напук на мярката за развитие.
Реквиемно размахват ръце
онемелите тъжни дървета…
