Нова Зора

Пет дни преди Коледа, без предварително и публично да обяви за своите намерения, на 20 декември м.г., премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис направи еднодневна, „изненадваща“ за гръцките политически анализатори и медии, визита на своя български колега и съименник Кирил Петков, в София и стана  първият европейски и чуждестранен лидер, който се срещна с новоизбрания български министър-председател.  Любопитно е че визитата не беше изненада в истинския смисъл,  защото пресслужбата на правителството я беше обявило официално още седмица по-рано. Тези разминавания в протокола на двете външни министерства, преди двадесетина дни, както и дипломатичните,  протоколни и общи изявления на премиерите по време на визитата, породиха много въпроси и вече половин месец анализаторите и медиите в България и Гърция продължават да обсъждат, както и да търсят същественото, което остана неназовано.

За всеки, който познава историята и динамиката на гръцко-българските отношения, както и спецификата на гръцката дипломация е ясно, че решението, което накара гръцкия премиер Мицотакис, точно преди Бъдни вечер, да предприеме това извънредно и спешно посещение в  нашата страна и да даде просторно интервю за българската преса, не е просто протоколен, а още по-малко емоционален акт. То едва ли е повлияно, както твърдят близки до управляващите гръцки медии „главно от създадените приятелските връзки между двамата, от общата им академична подготовка в Харвардския университет – САЩ“.

В политиката и междудържавните отношения, емоциите са противопоказни, а приятелството е нетрайно. То произтича и е подчинено единствено на интереса. За голямо съжаление тринадесет години не стигнаха на бившия ни премиер Борисов да разбере това правило, известно и на невежите. Загърбването и дори продаването на  националните ни интереси, винаги е било заради неговото лично оцеляване. Той роболепно козируваше на „началниците“ от Брюксел.  Той роболепно козируваше, флиртуваше и правеше реверанси и отстъпки на Ердоган, и лъжеше безочливо президента на Русия Путин.  В резултат на всичко това, България днес е изправена пред нова национална катастрофа. Но за предателите, толкова. В крайна сметка историята винаги е била  безпощадна към  тях, а възмездието винаги ги е застигало.

Но да се върнем към

внезапната предколедна визита на гръцкия премиер

и за скритите послания в общите и донякъде скучни изявления на двамата лидери.

Първото, което прави особено впечатление и, което  бе главен акцент в гръцките медии, остана, противно на здравата логика, почти без интерес  от страна на анализаторите и  журналистите в България. Твърде широко място в интервюто на г-н Мицотакис бе отделено на  отношенията с Турция. Близкият до гръцкото правителство в. „Вима“, в обобщение на резултатите от гръцката визита, излезе с гръмко заглавие „Мицотакис от София към Турция - Спрете провокативните действия в стил casusbelli“. И наистина, в императивен тон г-н Мицотакис изрази своята  дълбока загриженост относно нарастващата заплаха и провокативно поведение на Турция в региона на Балканите и Източното Средиземноморие. Едновременно с това той отправи явен намек към новото българско правителство за взаимодействие и противопоставяне на турската експанзия. В прав текст гръцкият премиер заяви следното: „Европейският съвет е дефинирал рамката на евро-турските отношения с абсолютна яснота, давайки на Турция две възможности: изборът на постепенно нормализиране на отношенията със съседните на Турция държави, което очевидно включва и Гърция – с ескалация на напрежение, с прекратяване на провокативните действия, които включват немислимия казус belli, (въпрос който се решава само с война - б.а.), с който Турция продължава да заплашва Гърция.

Що  се отнася, по въпросите на имиграцията вярвам, че и Гърция, и България имат всички стимули, ние го правим всеки ден, за да защитим границите си. Нашите граници са границите на Европа. Това е не само границата на България с Турция, на Гърция с Турция. И двете страни – вярвам, че това е нещо, което правим ефективно – при пълно зачитане на основните права на човека.“

Фактът че г-н Кириакос Мицотакис избра София и преговорите с българското политическо и държавно ръководство, за да изпрати  предупредително послание към Турция, за постигане на деескалация на напрежението показва, че гръцката дипломация разчита на подкрепата на правителството на премиера Петков, срещу турската експанзия в региона. Изглежда че е реална надеждата новото правителство на премиера Петков да запази по-голяма дистанция от Ердоган и Турция, и, че може да бъде спечелено за гръцката кауза и интереси.

Демаршът по отношение на Турция ясно показа, че визитата на г-н Мицотакис у нас, е част от есенния дипломатически „спринт“ на неговото правителство в САЩ, Франция, Русия и ЕС. Главната цел на тези посещения бе защитата на гръцките интереси, свързани с проучването и добива на  въглеводороди в изключителната икономическа зона в Егейско и Средиземно море,  както и въпросите в сферата на отбраната, с които Турция не се съобразява.

Посещението във Франция и САЩ, които гръцката дипломация определи като „много успешни и ефективни“, имаха за резултат подписването на споразумения за доставка на френски фрегати за гръцките ВМС и подновяване и разширяване договора за американските военни бази в Гърция. Превръщането на пристанището Александруполис, което е в триъгълника на граничната полоса с Турция и България, в най-голямата в Европа и най-важната в региона американска база, се възприема от гръцката страна като сдържащ фактор на турската експанзия в региона.

За САЩ и Франция обаче военните споразумения с Гърция не са нещо повече от бизнес. И няма доказателства, че те имат намерение да вземат страна в евентуално военно противопоставяне между Гърция и Турция в Източното Средиземноморие. Декларацията на Мицотакис в гръцкия парламент, че: „Гласуването за споразуменията за отбрана с Франция и САЩ  ще означава защита на страната в Средиземноморието“, не бяха потвърдени. Държавният секретар на САЩ,  в специално изявление по повод военното споразумение, призна ролята на Гърция като „регионален лидер“, както и като „стълб на стабилността“, и подчерта ангажимента на САЩ за взаимната защита на суверенитета и териториалната цялост на двете страни от заплахи или въоръжени атаки. Нямаше обаче текст относно „защита на страната в Средиземноморието“ срещу Турция.

От своя страна и Франция, чрез Европейската мрежа ЕУРОАКТИВ,  разпространи изявление на Френското външно министерство, което гласи: „Споразумението за отбрана, подписано от Гърция и Франция, въпреки че включва клауза за взаимопомощ между двете държави, се отнася само за територията, но не и за спорните с Турция изключителни икономически зони“.

Ни повече, ни по-малко всичко това показва, че логиката на намеренията на гръцката дипломация, се разминава с логиката на геополитическите намерения на големите играчи  в региона. Като правило тя често е по-различна, но почти  винаги е определяща.

Поради неопитност или заради предпазливост, но правителството и конкретно министър-председателя Петков, не влязоха в тази императивна риторика и България не пое конкретни ангажименти пред гръцката страна в споровете й с Турция. Това бе добър ход, защото и с просто око е видно, че обратното би било контрапродуктивно за нас.

Следващият важен въпрос, който разискваха двамата премиери,   бе въпросът за строителството на тръбопровода от газовата връзка Гърция-България, който трябваше да бъде готов до края от 2021 г.  Зад общите протоколни изявления за напредъка при изграждането на 182-километровия гръцко-български тръбопровод IGB, по който се очаква да потече договорения с Азербайджан газ, се оказа, че има и подводни камъни. Конкретно гръцката строителна компания, която работеше на трасето, не се справи със сроковете и поиска удължаване на доставката с 20 месеца. Съвсем според буквата на договора, България не прие тази отсрочка и реши да активира клаузата за ненавременна доставка и неизпълнение, която е в размер на 90 000 евро на месец. Изглежда това е била и другата причина, поради която гръцкият премиер долетя в София. Никой не обича да се бърка в джоба си, особено когато оправданието е твърде лесно: неспазването на срока се дължи на бушуващата пандемия.

Не стана известно какво конкретно е договорено между двамата премиери по този проблем. Това което е ясно е, че тревогите на новото българско правителство са основателни, защото азерският газ би бил  на цена два пъти и половина по-ниска от доставките на Газпром! Договорът  с руската страна, беше също изгоден, но той вече изтича, а тръбопроводът все още не е готов. При това положение България, през 2022 г. ще трябва да закупува газ от Русия по многократно завишени борсови цени,  за което  Путин предупреди европейските „умници“. Обещанието на Мицотакис за  втечнен газ от Египет до Гърция и оттам до България, не се разглежда като сериозна алтернатива от експертите.

Не разрешава енергийните ни проблеми и обещанието на гръцкия премиер за соларна електроенергия, която може да бъде произведена, отново в Египет и транспортирана по кабел до България и Европа през Гърция. Тук г-н Мицотакис направи едно „откритие“ в смисъл, че макар и двете страни да имат общи нужди от енергия, положителното е, че потреблението на електроенергия се увеличавало в Гърция през лятото, а в България през зимата!... И добави, че Източното Средиземноморие може при определени условия да бъде развито като алтернативен енергиен източник не само за двете страни, но  и за целия Европейския съюз. На срещата на върха Гърция-Кипър-Египет, която се проведе през ноември м.г. в Атина, се бил родил „план за  създаването на тристранна електрическа  между системна връзка за пренос на значителни количества соларна електроенергия към и от Източното Средиземноморие“.  Посланието е ясно: България, ако не пристъпи спешно към реанимиране на атомните си централи, които правителството на Борисов обрече на унищожение, няма да е никакъв фактор на енергийния пазар, а Гърция е на път не само да измести Турция като главен енергиен играч на Балканите, но и да се утвърди като брокер на зелена електроенергия в Европа.

С  „изненадващата“ си визита в София премиерът Мицотакис се опитва да реши две задачи: външнополитическа - поставена от Вашингтон и Брюксел - върху България да бъде упражнен натиск за отмяна ветото за приемане на СМР  в ЕС. Другата задача е от  вътрешнополитически характер и цели осигуряването на единство в управляващата партия по въпроса за Преспанското споразумение. По отношение на  първата задача, повод за скоростната визита вероятно е станало едно непремерено предизборно интервю на Кирил Петков пред Financial Times, където той заяви  че: „България ще промени ветото, упражнявано от предишното правителство на моята страна, за началото на присъединителния диалог на Северна Македония в ЕС. Моето правителство възнамерява в рамките на шест месеца да разреши чрез диалог въпроса за езика и етническата принадлежност на съседната ни страна, така че незабавно ще създадем съвместна комисия от експерти“.

При такава заявка само ленивец не би се възползвал от сгодния случай, да се включи като успешен посредник и да изпълни височайшата от Вашингтон и Брюксел заръка. Г-н Мицотакис не е такъв.

Относно втората задача, не бива да забравяме, че НД и г-н Мицотакис дойдоха на власт спекулирайки с националистическите настроения на гърците и с обещанието да денонсират  сключеното от правителството на Алексис Ципрас, Преспанско споразумение. За да поддържат необходимото вътрешнопартийно единство те продължават мнимата съпротива срещу споразумението от Преспа, въпреки че то е по-изгодно за Гърция отколкото за РСМ.  Правителството на г-н Мицотакис повече от година време се бави да внесе за ратификация в парламента три меморандума за сътрудничество межзу Гърция и Северна Македония. Един от тях се отнасяше до ратификация на сътрудничеството във военната сфера, част от което беше и наблюдението, и патрулирането на въздушното пространство на Северна Македония. Брюксел, отчитайки това неслучайно забавяне на ратификацията, реши да възложи надзора на въздушното пространство на целия военен съюз - НАТО.

Според гръцките опозиционни политически анализатори, ако България отмени ветото си, чак тогава правителството на Гърция ще има основанието да пристъпи към ратификация  на меморандумите. Ако Гърция не направи това, България би получила  по-изгодни позиции в РСМ. Това според нас е една от главните причини за решението на гръцката дипломация да избърза с визита на Мицотакис в София. И това бе видно в изявленията му пред журналистите: „Гърция подкрепя европейското бъдеще на страните кандидатки, но без винаги да забравя, че те трябва да отговарят на критериите, които са определени за присъединяването им към Съюза, като винаги отдава приоритет на добросъседските отношения.“

За съжаление на г-н Мицотакис, неговата посредническа мисия не можа да се впише в дипломатическия му актив, тъй като  Консултативния съвет за национална сигурност при президента Румен Радев, състоял се на 10 01. т.г., препотвърди принципната позиция на България, и разшири консенсуса сред политическите сили по този проблем. Това, за сега, е достатъчно за успешното противопоставяне на страната ни на външния натиск за отстъпки от националните ни интереси.

Резултатът от визитата на г-н Мицотакис е: по въпроса за закъсненията по строителството на тръбопровода от системната газова връзка Гърция-България (IGB), се изразява в обещанието, което той даде. То беше пределно лаконично и не толкова конкретно: „Ще се постараем да постигнем точен график в строителството на газопровода.“

По повод пандемията Кириакос Мицотакис заяви, че се радва задето новият министър-председател на България отдава голямо значение на ускоряването на ваксинациите и, че Гърция е готова „ако има начин да помогне“.

На следващо място премиерът на Гърция обеща подкрепа на България за присъединяване към Еврозоната, тъй като сме отговаряли на критериите от Маастрихт. Доколко реално отговаря на тези критерии е спорен въпрос, но влизайки в Еврозоната, България  автоматично поема част от дълговите тежести на страните-членки. Защото Гърция е един от главните длъжници на банките на страните от т.нар. ядро на ЕС.

Но има и нещо друго... Според информация на журналисти (в. „Вима“ - 27.12.) близки до гръцкия премиер, сътрудниците на г-н Кирил Петков са поискали и са получили уверение от него за съдействие и подкрепа във връзка с възможно присъединяване на партията на българския премиер в Европейската народна партия (ЕНП). Както знаем партията на бившия премиер Бойко Борисов – ГЕРБ, отдавна е в ЕНП, и ако ПП се присъедини  към същото политическо семейство, освен че ще се обезсмисли заявената управленска формула „нито ляво нито дясно“, но  и  ще засили съмнението, че опасността промяната да еволюира в подмяна, е реална. Ако това се случи ще възникнат и много въпроси, свързани с междупартийните отношения, както и със съдбата на управленската коалиция.

Най-общо казано: краткотрайното предновогодишно гостуване на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис беше полезно и за двете страни и то не само като опознавателно за изходните позиции на техните правителства при решаване проблемите и перспективите за сътрудничество в целия спектър на междудържавните  отношения.  Тази визита освен всичко друго, се оказа един добър урок по дипломация. Показа  как новото българско правителство трябва търпеливо, упорито и настойчиво да се бори и да отстоява българските национални интереси. Макар че проблемите, свързани с антибългарската пропаганда, кражбите на културното ни и историческо наследство и членството на СРМ в ЕС, да са натрупани и усложнявани  от дълги години и, че са по вина на македонската страна, по-важното е, че те със сигурност трудно могат да се решат за шест месеца, каквато е амбицията на премиера Петков. От друга страна същите проблеми с Македония имаше и Гърция. Гръцката дипломация обаче упорито работеше, умно изчакваше цели 15 години и се възползва от сгодния момент. Тогава той дойде като императивното искане от страна на САЩ БЮРМ да бъде приета в НАТО. Това  принуди правителството и парламента на БЮРМ да приемат Преспанското споразумение, с което гръцкият национален и, по-скоро националистически интерес, бе максимално защитен. И с това бе  сложен края на кражбите на гръцкото културно и историческо наследство.

И още нещо, на вниманието на министър-председателя Кирил Петков: спогодбата от Преспа бе ратифицирана от 300-членния гръцки парламент едва след като бе подкрепена с подписите на 218 университетски професори и подавляващо мнозинство от  представителите на културата и изкуството, както и от Парламентарната Комисия по Външни работи и Отбрана, която одобри спогодбата.

Република Северна Македония е кандидат за членство в ЕС. Проблемите на България с РСМ са аналогични с тези, които имаше Гърция допреди подписване на Преспанското споразумение.

Изводът е, че не бива да изпускаме българския сгоден случай!

Историята ще ни оправдае за това, че сме опазили честта и истината за България и нейната древност!