Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЗЛОДЕЯНИЯ И ВЪЗМЕЗДИЯ

Е-поща Печат PDF

За нормалния човек с опазена съвест и с воля да направи каквото е по силите му за спасението си, не са му нужни отвлечени философии. Той търси ясен отговор на въпроса: кога и как съм грешил, греша ли в момента, какво възмездие ме чака?

Старая се да бъда конкретен. Законът е известен: каквото правиш – за себе си го правиш. Стореното от теб зло е бумеранг, ще се обърне, неотклонно при теб ще се върне. Природата е щедра, тя предлага всекиму благата си. Но тежко на онези, които разхищават и рушат. Всяка глътка въздух, казва Предводителя, се заплаща. Заплащането става с изстрадване и осъзнаване все по-дълбоко същините на нещата. Ако не си любящ човек, ти и сред природата, и в социалната среда ограбваш, съсипваш. Затова съдбата ще стовари върху главата ти справедливо възмездие със сили и средства, които в теб са тръгнали, в теб са изработени.

Всекидневните наши прояви или укрепват, или рушат устоите на земния живот. А кои са устоите? Става дума например за зачитане на всеобщия интерес; за ревниво опазване на целостта и връзките между нещата; за доверие и взаимопомощ в битките за оцеляване на човешката същност в условията на плътната материя; за опазване от замърсяване и злоупотреби с енергиите на съществуването; за единна логика и съгласуваност на целите, на делата човешки; за признаване на Вселенския разум и на Божията воля като начало на всичко…

Агресивният егоизъм по самата си природа е насочен срещу устоите на съществуването. Дяволската мощ в нас, хората, се е разгръщала редом с уголемяването на колективния дух на Любовта – Христос. „Преди потопа много хора ще полудеят, ще се самозабравят, ще загубят мярка…” И това предсказание се сбъдна. Пощуряхме, без да съзнаваме „нормалната” своя лудост, наричана „модерен живот”. Твърде често ние дори не подозираме в каква степен сме съучастници в най-мащабни злодеяния. Вършим безобразия лековато, „на майтап”; беззакония – без задръжки. Поривите ни са моментни, стихийни, по подражание („така правят всички”). Грешим непростимо и поради неосведоменост, безволие, баламщина и пр. Но след две хиляди години Исус Христос едва ли пак ще каже: „Прости им, Господи, те не знаят какво правят”. Длъжни сме да знаем. Имаме всички условия, поне в елементарна степен, да сме добре ориентирани за доброто и злото, за праведността и беззаконието.

От нас Бог не иска да надскачаме ръста си, но и да се смъкваме до животинското състояние сега е непростимо.

Колко са онези, които не се примиряват с хаоса? А какъв е броят на другите, които блаженстват в това време? А може би най-многобройни са доведените до безразличие, до безучастие. Хора – автомати. Те се оставят да бъдат водени ту в тази, ту в обратната посока. Своя посока нямат.

Бог не би унищожил най-великите свои създания – Живота, Човека.

Злото на Земята се самоунищожава. Нашите гърчове сега са от нас самите причинени. Предупрежденията почти не са помогнали – дадени са ни уши, но не чуваме, имаме очи, но не виждаме.

Ние, от края на ХХ век, изплащаме кармични товари и то не само лични, но и на родовете си, често пъти и на хиляди хора, понякога дори и на милиони. Новите грехове, които вършим, не остават, като преди, за сметка на общия кръвен поток на рода. Те се изплащат сега. Понякога веднага, на другия ден или дори в мига. (Тези неща подробно, научно са обяснени в изключително ценния труд на А. С. Лазарев „Диагностика на кармата”).

Божествената енергия, родена вътре в човека, след като свободно се отделя от повече хора, е готова за създаване на завършен Божествен свят – реален рай на Земята.

Преди да се саморазруши, двойникът също се е издигнал максимално над нещата. Набъбналите до космическите простори отрицателни енергии имат свое ядро, свои съподчинености, свои програми за реализации. Изгражда се поредната Вавилонска кула.

Антихрист не е колективен образ на мюсюлманите (както мислят мнозина), нито пък сборна сила от други религии, неприемащи Исуса Христа, от безбожници и пр. Антихристи има твърде много сред християнските общности. Просто лоши човеци, „силни” човеци. От друга страна, сред мюсюлманите не са малко искрено вярващите, те живеят чисто, в някаква степен успяват да спазват законите на Бога Отец.


Те ще бъдат благословени от Божия Син.

Но и най-добрите хора с неизбежните си грешки, са отделили и отдали микроелементи при изкристализирането колективната мощ на Голямото зло.

То е информирано, че тук, на Балканите, в края на ХХ век ще си изкопае гроба. Знае, но нищо не може да промени. Ето, свидетели сме: написа си вече присъдата, копае гробницата си като робот.

Но да се върнем към нашата частна грижа: имаме, макар незабележимо, нищожно, но все пак участие при оформянето и израстването на змея. Какво означава това? Каква „награда” ще се падне на всекиго от нас?

Един паралел между събития от края на Римската империя и сензационни истории, характеризиращи нашата епоха, ще очертае мястото на „героите на времето” и мястото на неизвестните, като нас, но многобройни преки или съвсем косвени съучастници.

В стихотворение от 1928 г. Хемингуей пише, че „трябва да спрем”, „сега има нужда от ред, не от вещество, а от набожност”… Да спрем изграждането на вавилонски кули, да започнем храм да съзиждаме, но върху каква основа, опорите ни какви са? И отбелязва с ирония Хемингуей, че класическата древност на Запада предлага славни, дори обожествявани някога фигури, които „са се занимавали най-вече с кръвосмешения, изнасилвания и войни, и разни мръсотии…”

Император Нерон, знаем, в началото на новата ера стигнал върха на такава слава. Пред луда от възторзи публика той изнасилвал вързани християнки и християни. Играел понякога ролята на изнасилвана девица. Всичко ставало истински. Той бил голям артист, вживявал се. Писъците му от сцената се разнасяли надалече, публиката го аплодирала…

За тогавашното „цивилизовано” съзнание Нерон представял абсолютно свободната личност. Всичко си позволявал. „Бог”! „Модерни” древни хора – „свръхмодерен” император!

В началото на 1999 г. стана грандиозен скандал в днешната световна империя – „свръхсила”. Сексуални истории на световния император бяха шумно обсъждани навсякъде по земното кълбо.

Напредъкът 2000 години след разпъването на Исуса Христа е видим. Проявите на днешния най-горен началник, в сравнение с волностите на император Нерон, са направо невинни. А споровете бяха напрегнати. Сякаш в света е израснало едно масово възспиращо съзнание?... За съжаление, такава констатация би била едностранна, повърхностна и затова лъжовна.

Президентът остана на поста си. Не беше категорично осъден дори морално. Мнозинството от хората в САЩ и по света го защитиха.

Извод: Западът за 2000 години е постигнал явен, но повече външен напредък. Набожността е оставала все нейде встрани. Напразни са били призивите и надеждите на Хемингуей преди 70 години. Заразата на някогашните „свободни граждани” на Рим с ненаситни стомаси и още по-ненаситни за извратености души, се е разнесла и се е прихванала из целия свят. А някога е била ограничена главно във „вечния” град. В провинциите на Римската империя десетки народи, племена, етноси на три континента, вярвали в своите богове, опазвали традициите, обичаите, разума, морала си. Те имали недосегаеми за тогавашната развала устои. Днешната световна трагедия е в това, че фасадата е лицемерно богобоязлива, много се говори за идеали, спазва се някакъв ред, приличие, но древната традиция постоянно и вече ускорено, в рамките на „новия световен ред”, разнася „културни болести и културна смърт” по цялата планета и така ерозира основите на общочовешкото битие.

В България официалните „модерни хора” и управляващите чрез могъщата „четвърта власт” обработиха, оцениха и внушиха смисъла на случилото се така:

Императорът имал право на личен живот. Не било културно, не било възпитано да се размахва на световния площад тази пола на момичето със следи от страстите му. Та това са си съкровени, интимни работи – защо да се вдига шум! Българите били по-свободни – американците в сравнение с нас се проявявали като пуритани.

Телевизионната „Панорама” показа на екрана една баба от някакво село. Пред микрофона тя призна, че е изневерявала. Какво толкова? Всички го правят. То си е нормална човешка лична работа.

„Ама това си е нормално, бе!” – в хор с бабата внушаваха и журналисти и други манипулирани всекидневно съзнанието ни люде.

Има още едно престъпление: императорът излъгал, плюл на клеветата си. И по този въпрос на екрана четяхме цифри на социологически проучвания: МНОЗИНСТВОТО от българите не се отнасяло строго и към подобно деяние, не е кой знае какво човек да излъже, когато е на тясно. Мнението на мнозинството се изтъкваше като най-авторитетно…

В предсказание от 1.12.1918 г. е казано: „Огромни механични сили ще бъдат развързани по този начин в служба на егоизма; и хора ще се гордеят с такива извратености, така че и това не ще се схваща за нещо лошо”.

Наистина, имаме си днес мнозинство „горе” и „долу”, от столицата до последната махала на провинцията. То е изскочило от релсите. Но българщината следва развитието си по Големия друм. Журналистите можеха да потърсят и да намерят други разбирания на други жени. Те също са познали какви ли не съблазни през живота си, може и да са грешили, но са се разкайвали, отричат слабостта си, осъждат всяко свое беззаконие. Разликата е огромна, качествена. Мнозинствената разнотипна компания с разрастването си през този век до видиотяване се самонапомпва с кураж и „свобода”. „Хайде да правим каквото си искаме, хайде да не си броим греховете, давай – без задръжки!, и да не си ровим взаимно мръсотиите, да не се заяждаме за лъжите – всеки лъже, всички сме еднакви, светците са на иконите…”

Това е израждането: все по-ниските критерии или безкритерийността.

От екрана красива дама влияе на милионна публика. Тя пълзи лигаво право срещу Бога – в служба на дявола. Тя вкоренява всеки ден в слабо защитените ни сърца, души и умове изкривени понятия, позиции, принципи, закони и така дава храна на опашатия, който е и в мен, и в теб. Това е едно от колосалните програмирани престъпления – „разнасяне на културни болести, на културна смърт”.

И веднага дамата ще се заогъва самозащитно: „Аз не съм виновна, и да не искам, така ми нареждат…”

Ти участваш. Това е истината. Другото са подробности.

Нека всеки да направи опит за своя лична цялостна равносметка (частна Ликвидация): какви микроелементи поотделно сме излъчили и отдали на световното зло.

Вселенският компютър няма никого да пропусне.

През хилядолетията назад и особено през този век, са изработени съвършено хитри словесни щампи, логически ходове, мотиви, „свещени принципи” за разпарчетосване на света, за съсипване духовната цялост на народите.

В средата на май 1999 г. чух, че някаква сръбска „алтернативна опозиция” сантиментално молела Запада да спре бомбардировките, защото имало опасност сръбският народ завинаги да се отдели от „демократичните западни общества”, да се откаже от „цивилизования избор”, от „ценностната система на напредналите народи” и пр. Абсурдно мислене, още по-абсурдно поведение! Влиза в дома ти с вандалска неудържимост престарелият „господарски” агресивен дух, унищожава планомерно цялото ти битие, а ти го умоляваш да спре, за да не се откажел народа ти от прегръдката на „културните общества”!

Такива са мъглите и тините на „космополитното”, „отвореното”, „цивилизованото”, „модерното” световно съзнание. С подобни словесни щампи беше организиран „възродителен процес” у нас повече отвън. С все същите словесни щампи, познати ни първо от „свободни” западни станции, се вдъхновяваха на оня площад в Китай атаките на „дисидентите”, т.е. силите, които направиха опит за пробив в целостта на огромната по население и то територия страна. Същите „демократи” и в Русия, и навсякъде по света, с дяволско упорство и вещина разбиват сложно изградени цялости през вековете и хилядолетията…

Каин отвел на скришно място Авел. После отричал – уж нищо не знаел за убийството…

Никъде не можеш да се скриеш злощастна, разрушителна, самоубиваща се душа! Бог всичко вижда! Бог всичко знае!