Нова Зора

От историческа гледна точка периодът, в който живеем сега  е в непрекъсната и възходяща  компресия от събития, които в миналото са протичали  за десетилетия, а днес достигат своята кулминация за броени месеци. Като резултат, цялото човечество  е в състояние на перманентен стрес, очаквайки  фаталната  експлозия! В свят, в който от хилядолетия   съжителстват две взаимно изключващи се  сили, по определение е невъзможно възходящо развитие. Хармоничното и балансирано движение напред и нагоре изисква постигането на   помирение между силите  така, че   светлината да сочи пътя, а топлина да сгрява жадуващия по-добър и смислен живот „Homo Sapiens“.

Нерегулираната събитийна компресия, предизвикана от  ръкотворни човешки действия и планетарни противоборства, непрекъснато подклаждана от егоистичния властови нагон на финансовите „крале“, неминуемо ще доведе  до взрив, който ще изпепели малките и незащитени общности и народи по света, заедно с техните идеали, кумири и неосъществени мечти! И никой от безмозъчните инициатори на  световните катаклизми няма и да забележи, как за броени години техните действия „генерират“ сред себеподобните им, тотално безразличие и апатия към красивото и истинското,  към духовното и възвишеното!

И като следствие: в превъзнасяния  западен свят настъпи хаос и деградация!!!

Началото на саморазрушението

бе положено през март 1989 г.  от служителя на Държавния департамент на САЩ Френсис Фукуяма, който категорично и безапелационно се произнесе, че „всеобхватните идеологии на ХХ век са се провалили и е настъпил краят на идеологическите борби“.

Той аргументира тезата си за  „края на историята и окончателната победа на демократичния либерален капитализъм“ с  „изчегъртването“ завинаги  от колективното съзнание на човечеството на  класовата борба, марксистко-ленинската философия, пролетарския интернационализъм и девиза:  „Всичко в името на човека! „Всичко за благото на  човека“.

Михаил Горбачов доброволно и съзнателно  предаде и идеята, и държавата си. Светът от двуполюсен стана еднополюсен с отвъдокеански хегемон, превърнал  цялата планета в своя колония.

Борис Елцин, в алкохолно опиянение и  в традициите на руското самодържавие, с един замах превърна  великата сила СССР в третостепенен световен играч, унизително сравнявана с  „бензиноколонка с ядрени ракети!“.

Бил Клинтън обяви доктрината  „Третият път“ т.е. пътят на глобализацията, изграждан  по „шаблоните“ на неолиберализма. В действителност това  бе пътят на отказ от традиции, идентичност,  съборност и вяра. За православните  народи правото да бъдат част от отбора на победителите, се завоюваше с решителен отказ от собствената  история, от родния  език, от изключителната роля на славянобългарските просветители  за самоосъзнаването на източните славянски народи  и приноса им в духовното многообразие на планетата. Но спойката между „строителите“ на „Новия световен ред“ бе  русофобията! Намерила своите апологети и съмишленици във всички бивши социалистически страни, в т.ч. и в самата Русия, тя безумно  тласка света към самоунищожение.

През юни 1992  г. в Рио де Женейро, се провежда „Конференция на ООН по околната среда и развитието“. Участниците приемат  28 принципа, „имащи за цел установяване на ново, справедливо глобално партньорство чрез изграждане на нови нива на сътрудничество между държавите, ключовите сектори на обществата и хората...“.  Осмият принцип, чрез който  е доразвита теза от Доклад на Римския клуб от 1972 г., постановява: „За постигането на устойчиво развитие  и по-високо качество на живот за всички хора, държавите трябва да ограничават и ликвидират нежизнеспособните модели на производство и потребление и да поощряват съответната демографска политика“ (вероятно, депопулацията! - б.а.). България, тридесет години след  приемането на Декларацията  може да докладва, че  е покрила критериите на  устойчивото развитие и „по-високото качество“ на живот, защото населението на страната  е с близо три милиона по-малко, ликвидирани са над 2300 индустриални предприятия и отлично работещ аграрно-промишлен комплекс, възприети и реализирани, чрез Конституцията на РБ, са препоръките на  американската консултантска група „Ран-Ът“ социалните права на гражданите да се декларират, но не и да се гарантират от държавата.

Американските политически лидери и висши политици в последно време непрекъснато говорят за

“глобално демократично обновление“.

С този лозунг американците и техните натовски партньори нахлуха в  Афганистан, Ирак и Сирия, бомбардираха с обеднен уран остатъчна Югославия, реализираха „арабската пролет”, подкрепят морално и материално деструктивните сили в Грузия, Украина и Сирия. „Глобалното демократично обновление“ е синоним на „глобалното демократично пробуждане“ на Збигнев Бжежински, идеологема, появила се в неговата книга „Изборът: Глобално господство или глобално лидерство“. На тази теза се базираше и „глобалната демократична революция“ на Кондолиза Райс и Барак Обама в периода 2005-2009 г., намерила практическа реализация в „арабската пролет“.  От същата „опера“ е и троцкистката левичарска  „ария“ на IV Интернационал за „световната демократична революция“, която е и в основата на неоконсерватизма. С две думи: „Нищо ново под слънцето!“, когато се търси оправдание за  политическа експанзия в името на глобализацията.

46-ят президент на САЩ Джо Байдън веднага след избирането си обяви, че ще свика две срещи на най-високо равнище, наречени „Среща на върха за демокрация“.  На 9 и 10 декември т.г. бе свикана първата от двете срещи, на която се събраха лидери на правителства, граждански обединения  и представители на частния сектор  – общо от 110 страни.  Байдън сподели преди срещата: „В навечерието на първата среща ние се консултирахме с експерти на правителствата, с такива от многостранни и благотворителни организации, от  гражданските организации и частния сектор, за да издигнем смели и осъществяеми идеи по три ключови теми: защита от авторитаризма, борбата с корупцията и поощряване уважението към правата на  човека“. На втората предполагаема  среща след една година, но  при положение, че Байдън съумее  значително да увеличи участниците, вероятно ще бъде обявено създаването на нова, международна демократична организация, например „Лига за демокрация“ или „Организация на демократичните нации“. Тази нова структура, според идеята на американските инициативници, би трябвало да обедини много повече от сега участвалите половина държави в света, което би дало възможност ООН и нейния Съвет за сигурност да бъдат обезсилени, лишавайки „авторитарните“, според Байдън, РФ и КНР, от право на вето. Американската печатница за пари – ФРС, ще осигури необходимото  финансиране на подобна операция, включително и стимулите  за съответните високопоставени длъжностни лица. Това че 76 години   след победата над фашизма и учредяването на ООН, едната част от света инициира обединение срещу другата, говори само за едно – човечеството е изправено отново, както след началото на Студената война,

пред ново, поредно антагонистично  разделение,

но този път не на основата на идеологическата борба, а  на  „автократи“ и „демократи“. Много странно – хем победиха в Студената война, а се наложи сега отново да търсят противопоставяне и разединение!

За избора на новата идеологема причината е друга: след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки; след десетките локални  войни и „цветни“ революции; след „доктрината Монро“ от 1823 г., определяща обсега на интересите на САЩ в пределите на Западното полукълбо; „доктрината на канонерките“  на Теодор Рузвелт от 1909 г., предполагаща използването на военноморската  сила като заплаха  и средство за принуждаване към сътрудничество; „доктрината Труман“ от 1947 г. със задача да спре съветската експанзия към Турция и Гърция чрез икономическа и военна помощ за тези страни; „доктрината Кенеди“ от 1962 г. – гъвкаво реагиране и сдържане, предполагаща  ограничена  употребата на ядрено оръжие при евентуален въоръжен сблъсък; „доктрината Тръмп“ от 2018 г. – „На първо място Америка, за  да я направим отново велика, с бюджет за твърдата сила, а не с бюджет на мека сила!“, то  на дневен ред  днес е създаването на мощен световен полюс, насочен срещу Русия и Китай.

Това е „доктрината Байдън - 2021“!

Тази доктрина отново стъпва на известния тезис на дипломата Джордж Ф. Кенън от 1947 г., който гласи: „Самата идея за международен мир е преждевременна и  неосъществима грандиозна утопия. Нашата цел трябва да се състои в следното: мир, ако това е възможно и в такава степен, че да   отговаря на нашите интереси… Според мен, мирът е по-малко приемлив за сигурността на САЩ, отколкото използването на сила в отделни случаи“. Разликата между написаното от Кенън, криещ зад гърба си новооткритата  „атомна бухалка“  и действията на администрацията на Байдън  е в това, че казваното от сегашните висши американски чиновници, е по-скоро демонстрация на желанието им за вечна хегемония, базирана на страх, отколкото решителност и, най-вече, възможности за реалното използване  на сила по отношение на Русия и Китай. За няколкото месеца след срещата в Женева, през юни т.г., когато светът бе обнадежден от факта на самия диалог и от това, че бяха набелязани конкретни направления за подобряване на отношенията между двете велики сили, сега ситуацията рязко се промени. САЩ започнаха тотална външнополитическа офанзива и демонстрация на военни приготовления по границите на двете велики  държави, изразяващи се в: гласуване  на решения за безвъзмездна доставка на американско оръжие за Украйна;

създаване на  военни центрове от страни-членки на НАТО на територията на Украйна; провеждане в  Черно море на  военни маневри с участието на кораби, въоръжени със свръхточно оръжие; облитане на въздушното пространство (в близост да Крим летят самолети-разузнавачи, тежки бомбардировачи и изтребители). Генералният секретар на НАТО Столтемберг заяви, че  ядрено оръжие ще бъде разположено на изток от Германия, а официалният говорител на Белия дом Джен Псаки разяснява, че „решението за членство на една или друга страна се приемат от членовете на  НАТО, а не от РФ. Администрацията на президента на САЩ може да наложи санкции на РФ  в случай на нейни агресивни действия спрямо Украйна“ .

Според руските геополитически анализатори Съединените щати и техните съюзници целенасочено тласкат ръководството на Украйна към военен конфликт с непризнатите Донецка и Луганска републики с цел ангажирането на руските военни към действия по югозападните  граници на РФ, докато самите САЩ, Австралия и Нова Зеландия  увеличават напрежението по границите с Китай. Върхът на цялата антируска истерия бе внасянето в Конгреса на САЩ проект за резолюция, изискващ непризнаването на избора на Владимир Путин за президент през 2024 г. Същественото в случая е, че двамата вносители са  представители на двете водещи партии и, следователно, изразяват двупартийния консенсус което, според американските реалности означава, че дадената инициатива е проява на „дълбоката държава“ срещу руския президент. И всичко това се  случва  в навечерието на исторически важните  преговори между двамата световни лидера!

На 30 ноември т.г., по време на  форума на руската ВТБанка „Русия Ви зове!“ президентът Путин, отговаряйки на въпрос за отношенията с Украйна споделя:

Заплахата като „червена линия”

„Те, червените линии, в известен смисъл носят умозрителен характер... Отношенията на Русия със западното общество, с колективния Запад през  90-те години и началото на 2000-те, бяха на практика безоблачни. Защо трябваше НАТО да се разширява до нашите граници? Защо? Има ли някой, който да може да отговори на този въпрос?

Логичен отговор на този въпрос не съществува. В средата на 90-те години нашите отношения представляваха идилична картина. Ние бяхме почти съюзници!... Къде са тези червени линии? Това преди всичко са заплахите, които биха дошли от тази територия... Ако на територията на Украйна бъдат разположение настъпателни комплекси, то времето за долитането им до Москва ще бъде 7-10 минути, а ако бъде разположено хиперзвуково оръжие – пет минути... Създаването на подобна заплаха е и нашата червена линия!“  Байдън отговори с присъщия му пропагандистки стил: „Аз не приемем ничия червена линия. Ние отдавна знаем  за действията на Русия. Аз ще имам дълъг разговор с Путин... Аз събирам в едно всичко, което е значителен и всеобхващащ набор от инициативи, които твърде много ще затруднят Путин... да направи това, което е  намислил да прави. Всичко това се намира сега в разработка!“  За разлика от Путин, който съвсем точно определя, кое е неприемливо за Русия, Байдън изрича много думи, но не казва нищо. Ясно е, че американският президент се досеща, какъв ще бъде отговорът на РФ при разполагането на нападателни оръжия, но за пред публиката демонстрира агресивност, правейки се на непукист по отношение на предупрежденията на Русия. По време на телефонния разговор-среща на Путин и Байдън от 7 ноември т.г., Байдън озвучи известните  претенции към Русия  за провежданите учения на руските въоръжени сили на територията на РФ  в близост до границата, в което едва ли има нещо осъдително  при положение, че на територията на Украйна се намират подразделения на въоръжените сили на много държави-членки на НАТО. Отговорът на Путин е отново конкретен и предметен и по информация на официалния сайт на президентската администрация  http://kremlin.ru/: Владимир Путин  е подчертал, че „не е редно да се прехвърля отговорността върху Русия, поради факта, че именно НАТО предприема опасни опити да усвоява украинската територия и увеличава военния си потенциал непосредствено до руската граница. Именно поради тази причина Русия е сериозно заинтересована да получи надеждни, юридически зафиксирани  гаранции, изключващи разширяването на НАТО в източно направление и разполагането в съпределните й държави на ударни настъпателни оръжейни системи“.

Ясно и конкретно, за да може всеки да си направи съответните изводи!

Отрезвяващото „цунами”

За всички, които се интересуват от развитието на съвременните международни отношения е очевидно, че невижданата досега координирана русофобска  истерия не само в САЩ, но и по целия Запад, е предизвикана от уникалната за следвоенното развитие на света единна позиция по всички международни въпроси на две суверенни велики и мощни  сили – Китай  и Руската федерация. Всички опити на САЩ и Великобритания да забият клин в това пълномащабно стратегическо сътрудничество, включително и с посещенията на зам.-държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд и Директора на ЦРУ Уйлям Бърнс в Москва, се оказаха и оказват напълно безуспешни. В същото време, видео-преговорите от 23 ноември т.г.  между министрите на отбраната на РФ и КНР  Сергей Шойгу и Вей Фенхе, се превърнаха в отрезвяващо потвърждение  на  новото  и спасително за света единодействие. Подписаната  „пътна карта“ за развитието на  военното сътрудничество между двете страни за периода 2021-2025 г. и заявлението на китайския министър, че отношенията между двете страни са повече от съюзнически, провокираха   информационно „цунами“ в западните средства за масова информация. Всички осъзнаха до болка, че тази „пътеводна карта“ лишава завинаги САЩ и Запада от възможността да плашат света  с употреба на сила. В новата историко-политическа реалност, която   постепенно намира своето място в световните дела няма да има доминиране на англосаксонския елит, а ще се възцари  равноправие между страните и народите.  Изненадата сред тайните правителства, скритите и „открити“ общества, е пълна – след стотици години диктат  над света, днес  някои си се осмеляват да променят правилата на играта, при положение, че те, властелините, са установили отношенията между държавите само по формулата: „господство – подчинение“. Освен това ,според основателят на англосаксонската геополитика, англичанинът Макиндер,  Евразия е центъра на света и който не е там, напуска „играта“, озовавайки се в „периферията на събитията”. На трето място, при тази нова геополитическа ситуация, „зелената сделка“ т.е. новото изобретение – „зелен неоколониализъм“, зашифрован в „Целите на устойчиво развитие“, спира да работи и не е в състояние да гарантира свръхпечалби на своите автори. Ако доминацията по оста „метрополия – колонии“ изчезне, то заедно с нея изчезва и рентата от ресурсната експлоатация на природните  богатства на планетата, включително и ексклузивитета от използването на една национална валута за универсално платежно средство, гарантираща привилегията да се емитират фалшиви долари и с тях „изключителните“ да охолстват за сметка  на останалия свят. Това ще принуди хегемона да ограничи апетитите, да спре паразитирането си  за сметка  на другите страни и да  заживее от производствения труд на собственото  си население. А не от финансови спекулации, с помощта на които, губейки екстериториалната си юрисдикция, да прехвърля заработеното от други в собствените си джобове.

И най-важното,

могъщото фактическо обединение на Русия и Китай прави абсолютно безсмислени опитите на администрацията на Байдън да създава глобална проекция за военна мощ, чрез укрепването на системата от военни алианси по света. Тази кабинетна идея, заимствана  от предупреждението на Збигнев Бжежински, че „ако САЩ искат да запазят своето глобално лидерство на планетата, то в никакъв случай не трябва да допускат в Евразия създаването на алианси, способни да конкурират американската хегемония“. Понастоящем  Съединените щати и техните сателити  не само и в непрекъснат режим атакуват Пекин и Москва, но тормозят и техните съюзници по целия периметър на „Голяма Евразия“, с надеждата някъде да успеят да откъснат част от нея. И тъй като засега тази тактика не успява, включително и към Индия, администрацията на Байдън ще продължава тази линия на поведение даже само заради това, че няма друг вариант, за да се закрепи на тази огромна територия. Позорното бягство на американската армия от Афганистан разруши и последното останало доверие към действителните цели на американската помощ за страните от региона!...

45-ят президент на САЩ  Д. Тръмп като човек на практическите действия и реалните  резултати, вярно бе определил посоката за превръщането на Америка отново във велика нация. Американската „дълбоката държава“ и привилегированият й паразитиращ политически  елит,  не можеха да допуснат да се лишат от дивидентите на „изключителното“ си положение и направиха всичко възможно да „откраднат“ втория президентски срок на Тръмп. Като резултат, днес те имат разполовено и деградиращо общество, което руши историята си, губи нравствения си облик и проиграва безвъзвратно  създадената представа за Америка като за страна, в която гражданите на света можеха да реализират своята „американската мечта“. Едва ли двете остро ненавиждащи се днес части на американското общество, някога ще се помирят! Принципиални противоречия пронизват целия социален механизъм на Америка, където демокрацията се е изродила в имитация и тотален „фейк“ и, ако в близките  години  не се смени политическия модел, то не е трудно да се предположи, че  сегашната ситуация ще провокира идването на фашистки режим и полицейска държава.