Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2021 Брой 45 (14 декември 2021) РОГАТИЯТ СЕ КРИЕ ЗАД КРЪСТА! КОЙ СТОИ ЗАД ИГЛАТА?

РОГАТИЯТ СЕ КРИЕ ЗАД КРЪСТА! КОЙ СТОИ ЗАД ИГЛАТА?

Е-поща Печат PDF

„В началото бе Словото...”, Словото, което вдъхва живот или което руши; словото, което водата помни; словото, което създава светове или погребва светове! Ние, българите, сме обобщили хилядолетната си практика и мъдрост с твърдението, че всичко е въпрос на гледна точка, на терминология, че терминологията е тази, която опакова и продава не само продукти, но и личности, идеи и цели общества! По този повод, известният полски поет Юлан Тувим (1894-1953) констатира една очевидна истина, истината за относителността като дава пример с думата „неверник”: „Неверник в Рим е онзи, който не вярва в Христа, а в Цариград, онзи, който вярва в него”. Същото може да се каже за редица понятия от всички сфери на обществения живот, които съзнателно се подменят като смисъл и значение, в зависимост от конкретната обществено-политическата конюнктура. Тези понятия подменят и разрушават вековни традиции, ценности, размиват границите между Добро и Лошо, между бяло и заживяваме в лепкава и сива мъгла и

губим своите човешки ориентири.

В българския тълковен речник е дадено следното определение на думата „сертификат”: Официално писмено удостоверение за нещо; свидетелство за годност; в банковата терминология: Удостоверение, което потвърждава собствеността върху ценни книжа и депозити в банките.

Сертификатът е документ, удостоверение за даден значим факт. Съответно, сертификацията е процедура за потвърждаване на съответствието, посредством независима от производителя и потребителя организация, която удостоверява в писмена форма, чрез Сертификат за съответствие, че продукцията съответства на определените изисквания.

С други думи, битието ни на човешки същества с гарантирани конституционни права и свободи, се свежда до „продукция съответстваща на определени изисквания”, до „нещо, на което се издава свидетелство за годност”. В случая, сертификатът  потвърждава собственост, но  не върху ценни книжа или депозити в банка, а върху волята на човешки същества, подложени принудително на въздействието на медицински експериментални течности, т.нар. „ваксини”. Разглеждането и тълкуването на  ваксинацията (и сертификатите) като доброволни или принудителни, е в зависимост от предпочитана трактовка – де юре - тя все още е „доброволна”, де факто – „принудителна и задължителна”. Само при наличието на сертификати се възстановяват отнети наши права – като присъственото обучение на студенти и ученици; допускане до работно място; посещения в обществени места; културни и спортни мероприятия и др.

Т.нар. „Зелен сертификат” е белег за „наличие на значим факт” (съвсем друг е въпросът защо е толкова значим и за кого е значим!), който дава предимства на притежателите си и дискриминира останалите. В едни други, не толкова далечни времена, „Жълтата звезда на Давид” бе също белег за наличие на „значим факт” като факта на принадлежност към унизена и обезправена човешка група. Това, дали Белегът (Сертификатът) отнема или възстановява права, в случая не е най-важно. Важното е че разделя хора и общество, че провокира обществено напрежение и остро противопоставяне, че нарушава социалния мир и срива икономика, образование, култура и здравеопазване, че атомизира обществото чрез т.нар. социална дистонция.

Налагането на сертификатите,

а с тях на ваксинацията, отнема правото  на съмнение, правото на отказ, правото на свободния човек, за личен избор. Вместо това му се предложи, а в последствие бе отменена Декларация за информирано съгласие за медицинска манипулация със субстанция, непреминала клинични изпитания, но с редица странични ефекти водещи до трайни увреждания, инвалидизация и смърт!

По дефиниция ваксините предпазват на 100% от боледуване, а тази „ваксинация” нито предпазва от заразяване и боледуване, нито от предаване на зараза, нито от летален изход. От две години обществото ни, чрез мощна и масирана медийна кампания, е облъчено от три постулата:

1. Идват ваксините и край на кризата!

2. Ваксинирайте се, за да не зарязявате другите! и

3. Ваксинираните не боледуват или ако боледуват, е по-леко и няма да умрат!

Като резултат:

Дойдоха ваксините, но ваксинираните заразяват, ваксинираните умират, а Ковид-кризата продължава!

На всеки кръгъл час от синия екран, дузина ТВ медии съобщаваха и продължават да съобщават медицински сводки (толкова приличащи на военни такива) за заразени и починали, не за да информират, а за да нагнетяват страх и напрежение в хората, в резултат на което да луднат към ваксинационните центрове. Хората действително „луднаха” от този съзнателно търсен и програмиран стрес и наложената социална изолоция, но за ужас на много от главните действащи лица, заели се  да се  справят с „пандемията”, не отидоха под иглата. Защото се опряха на мъдростта „Бързай бавно!”, на собствения си социален опит, здравият разум и информацията за резултатите от масовата ваксинация на Запад, където над 80% от населението от 12 години нагоре е ваксинирано и продължават с поредните допълнителни, т.нар. „бустерни” дози! Появи се дори и виц, че след петата игла, за по-практично, ще се слага абокат!! И още един от серията черен хумор: „Трета доза - вече задължителна, четвърта доза – препоръчителна,  пета доза – довършителна, шеста доза – ликвидационна.” (Впрочем, българинът добре помни, какво точно значат „ликвидационни решения” и „ликвидационни комисии”. Помним и резултатите от тяхната дейност, и може би точно затова се появяват подобни вицове!!)

По делата им ще ги познаете

„Идеята за бустер на бустера – в контекста на ваксинацията, каквато има във Великобритания, е имунологичен абсурд и безумие. Задължителната ваксинация (имунизация), каквато се опитват да въведат в Австрия, е фашизъм. Който иска да се ваксинира, нека се ваксинира. Целта на зеления сертификат е хората да бъдат накарани да се ваксинират. За децата ни този вирус не е проблем, те трябва да ходят на училище,  на градини, на лекции... Трябва да живеят нормално”, - казва в едно свое интервю инфекционистът доц. Мангъров, началник на Клиника по детски инфекциозни болести – София.  Точно затова свое интервю, обаче, в толкова „демократичното” ни общество, на което е отредено срамното 112-то място по свобода на словото, БЛС, чрез Комисията по професионална етика, му  потърси сметка за заявените  професионални становища в отговор на журналистически въпроси. Един Акт за разправа с професионалист, който има смелостта да заяви публично свое мнение и позиция. „По делата им ще ги познаете...”, - казва Библията!

Публикацията „Съд за антиваксъри” на Велиана Христова от в. ”Дума”, бр.230/ 30.11.2021 г. също нажежи страстите в обществото ни до бяло. „Цялата работа е, че продължава агресивната битка на антиваксърите срещу имунизирането. Този път обаче няма място за  глезотии и простотия. Далеч по-културни днес нации въвеждат задължителни ваксини, а някои държави са на път да криминализират антиваксърството. Плещиш измишльотини и застрашаваш живота на хората – съд и затвор! Ние сме за доброволни ваксини, но здравето и животът на хората ни е по-мил.”, - безапелационно обяви своята позиция авторката, която преставлява, може би, и позицията на спомената  медия. Бурните реакции и коментарите в социалната мрежа говорят сами по себе си като преобладаващата оценка е „Позор!” Всеки прочел този журналистически пасквил има сериозна база за размисъл, както и за споменатото ниво на хуманност в „далече по-културните нации” през определени исторически периоди. В  случая не визирам само масовия геноцид по времето на „Третия райх” над евреи, славяни, непълноценни  групи хора и всички  инакомислещи, провеждан на територията на цяла Европа преди няколко десетилетия. Става дума преди всичко и за хуманизма, толерантността и демократичните и общочовешки ценности на европейците по отношение например на „интеграцията” на ромите през вековете чрез асимилация, прогонване или унищожаване. Може би, трябва да си припомним, че „далеч по-културните нации”, например като тези на датчани и норвежци, са прибягвали до ужасяваща насилствена кастрация, която са извършвали над ромите до 70-те години на 20 век. И понеже Дания и Норвегия са правови държави, всичко това се е извършвало в изпълнение на съответни закони, за които преди години, властите в двете държави бяха принудени официално да се извинят. Толкоз за „по-културните и цивилизовани нации с големите демократични традиции”, повечето от които с грозно колониално минало, които непрекъснато ни се дават за пример днес! Но, нека караме „по-полека на завоите със задължителните ваксини и криминализирането на антиваксърството”! Защото българите не винаги уважаваме и спазваме законите. Явно имаме причини за това, защото България е преди всичко Държава на духа и на толерантността, възпитавана и култивирана с хилядолетия!

Панацея с етикет „щадящи”

Размисъл и сериозна обществена загриженост обаче днес предизвикват условията, при които се разрешава на нашите деца и ученици  присъствено обучение в класните стаи. Те са ясно дефинирани от Министерството на здравеопазването,  които  се привеждат в действие от Министерството на образованието. Изискването е: родителско съгласие за ежеседмично тестване на децата! Отговорностите са поделени: Въпросът дали ще се тестват учениците или не, го решава Министерството на здравеопазването, а вида на тестовете се посочва от Министерството на образованието след допитване до родителите. Родителите, изправени пред избора онлайн обучение и социална изолация или тестове (щадящи или назални) като всички родители, избират по-малкото зло! Тези, с етикет щадящи!

Тези щадящи тестове, които се преставят като панацея за решаването на проблема с присъственото обучение на учениците, от гледна точка на практическата си ефикастност, са направо смешни, ненужни и престъпно излишни като превенция и финансово разхищение за милиони!  По данни от министъра на здравеопазването всяка седмица е необходимо да се осигуряват между 500 000 и 700 000 теста за учениците, които обаче доказват само единични случаи на зараза в детската възраст! Какъв е тогава проблемът и необходимостта да се правят тези грандиозни разхищения за напълно ненужни тестове, които сами по себе си доказват своята излищност?!! В случаи, че някои от децата проявят и най-малки симптоми, ясно е, че загрижените родители веднага биха ги завели за тестване в лабораториите, за да вземат по-нататъшни мерки в здравно отношение?!

Търсен ли е ефектът на „проблема”?

Така ги пощадихме децата, че обявеният за Будител на годината учител по математика и физика Теодосий Теодосиев-Тео, споделя с огромна загриженост: „Една година онлайн обучение връща страната с пет години назад във всички сфери.” За „ефекта” от социалната дистанция и бума на нервно-психическите разстройства в децата и на самите родители, затворени заедно с тях в „хом” офисите си, почти не се говори. Някога се изключваха учениците направили 10 и повече неизвинени отсъствия, сега принудително  изгонихме всички от класните стаи и ги държим колкото се може по-дълго и по-далеч от тях.  По данни на МОН през миналата учебна година, отпадналите  ученици са 20% - т.е., всеки пети ученик вече не учи! Ефектът за обществото е направо разрушителен!

Налагането на локдаун или прилагането на двойни стандарти в законодателната ни практика, е другият сериозен проблем. За локдауна, частичен или пълен, е ясно, че срива икономиката и отнема правото на труд в редица сфери, че законово отнема или значително намалява средствата за препитание на стотици хиляди граждани и то в страната с най-ниските европейски доходи.  Обаче, широко прилаганият двоен стандарт, е грозното лице на политическото лицемерие и демонстрираната здравна „грижа” в обществото! Децата са задължени и систематично се приучват да носят маски в продължение на часове, които им  отнемат така необходимия  кислород за правилното развитие на подрастващия организъм, а в същото време, изявени законотворци демонстрират, че законът не се отнася до тях! Глобяват се хора в метрото и на улицата, не се допускат на обществени места без маска и сертификат, но депутатите са освободени от подобни изисквания, те са над тях! Двоен стандарт в най-уродлив вид, защото засяга живота, здравето, правата и свободната воля на човека!

Българското общество обаче не е загубило надеждата си, защото се чува и силния глас на една нова прламентарна партия в лицето на „Възраждане”, която стои на принципната позиция за отмяна на дискриминационните „зелени сертификати” и принудителната в същността си политика за ваксинация. Лидерът на партията Костадин Константинов призова:

„Без двойни стандарти и референдум

по въпроса за тяхното съществуване!” Престои да видим политическата чуваемост и отговорност на новото управляващо мнозинство в Парламента, относно този жизнено важен за всички българи въпрос.

Гражданското търпение в европейските страни има своите граници: В повечето от тях, където средната ваксинация е в рамките на 65-80% от населението, изригна в остро неприемане и отхвърляне на наложените силово дискриминационни решения.

В цяла Европа се надигна мощна протестна вълна срещу тяхното задължително въвеждане и поредните частични и пълни локдауни. Многохилядни протести в Нидерландия, Белгия, Австрия, Дания, Харватия, Брюксел и къде ли не, които се потушават със средствата на водни оръдия, полицейско насилие и сълзотворен газ.

В Германия все повече дейности  са позволени „само за ваксинирани и преболедували Ковид-19”. Неваксинираните са в центъра на вниманието: ”Който не е въксиниран и не е проболедувал, ще може да ходи само до аптеката, до супермаркета и на лекар”, предлага Фридрих Мерц  (ХДС). Той иска да усили още повече натискът спрямо неимунизираните и да бъде ограничено правото им да работят. По-конкретно: „Нито един неваксиниран в офиса, нито един неваксиниран депутат в Бундестага, нито един неваксиниран студент в аудиториите и нито един неваксиниран футболист на стадиона”. Това се отнася и до пътуващите в обществения транспорт. Ясно е, че подобна силова и дискриминационна позиция, която посяга на елементарните човешки права и свободи, не би могла да се приеме без ответна реакция.

Подобно на Словения, където Словенското правителство планираше да наложи задължителна ковид-ваксинация от 1.10.2021 г. за служителите от държавния сектор, с изключение на преболедувалите, но Конституционният съд спря прилагането на разпоредбата като противоконституционна. Това съобщи словенската агенция СТА.

„Зад кръста стои дяволът!” Кой стои зад иглата?

Гражданска инициатива срещу използването на ковид-паспортите  („зелен септификат”) във Финландия събра необходимия брой подписи от поне 50 хиляди и вече може да бъде предадена за разглеждане в парламента. На 15 октомври Финландия одобри използването им, но то противоречи на Конституцията,  тъй като дискриминира гражданите и ги поставя в  различно положение. Затова ковид-паспортите (сертификатите) трябва да бъдат незабавно отменени. През ноември друга петиция – срещу изискване на сертификат за достъп до работно място, събра достатъчно подписи. В момента, с две дози ваксини в страната, са ваксинирани 80% от населението над 12-годишна възраст. Но, както казва мъдростта от вековете: „По-добре късно, отколкото - никога” или по думите на Дж.  Гарибалди (1807- 1882): „На поробените народи не им остава нищо друго, освен правото на въстание”.

Испанецът Сервантес (1547-1616) живял и творил в най-тъмните и мрачни векове на европейското Средновековие, един от най-големите хуманисти, бе се провикнал: „Зад кръста стои дявола!”. Може би днес трябва да се запитаме: „Кой стои  зад иглата”?!

Някога един от най-значимите европейски философи Дидро (1713-1784), бе казал: „Фанатичната борба на Църквата срещу науката, е най-позорното явление в историята на Европа”. Днес също се води подобна фанатична борба, но от страна на глобалния капитал срещу демокрацията, правата и свободите на хората, срещу здравето, живота и правото им на свободен избор.

Личната отговорност на нашите политици е огромна и дано те осъзнават добре това свое задължение и отговорност към съдбата на народа си! Не само по отношение на третирането на българите като „продукция съответстваща на определени изисквания”, както ни определя Сертификатът за годност, но и по всички вътрешни и международни въпроси, които определят живота на една достойна нация с хилядолетна история с огромен цивилизационен принос!

„Когато необходимостта ни принуждава да използваме искрени думи, маската пада и ние виждаме мъжа.” - казва Лукреций.

Нека използваме искрените думи, а не двойни стандарти в живота си и нека маските паднат, за да видим личността на политическия мъж!


 

Още по темата