Нова Зора

Съществуват закони за развитието на мозъка, за съзряването му и за функционирането му в периода на стабилност, т.е. - времето на неговата инволюция, на бавното разрушаване на мозъка незабележимо за притежателя му.

Мозъкът нараства до 25-30-тата година на човека в зависимост от неговата етническа принадлежност . Към тридесетата година престават да се установяват интензивно връзки между невроните, свързвани с натрупване на знания и изучаване на езици, и  се стига едно плато, което трае до към 50-тата година от живота на човека. В мозъка текат слаби разрушителни процеси, но те не са критични. Просто невроните започват да стареят. Трябва да се знае, че нервните клетки не се размножават. Това става само в онкологията. Източници за компенсация на своеобразното стареене на невроните няма. Теорията за ролята на стволовите клетки в главния мозък беше погребана след 30 години, окончателно. Твърденията, че стволови клетки могат да заменят загубата на неврони се оказаха лъжа.

Наблюдава се мащабна гибел на невроните (до 85%) в гръбначния мозък, например. Причината е конкуренцията между органите на мисленето и рецепторните органи. В главния мозък невроните също загиват. Основно поради спазми на съдовете и лошо хранене. Невроните не могат да съществуват без хранене. Запасите в организма са за около 6 минути. Отключване на пълното им  захранване след като изтече това време, води до необратими изменения. Губи се паметта.

След петдесет години процесът на загуба на неврони става по-интензивен. Загубата възлиза на 3 грама годишно. Сега президентът Байдън е на 79 години, т.е. - на него му се губят вече към 100 г мозък. Това за него се оказва много, защото като го гледа човек, веднага може да разбере, че не е голям умник. И като имаме предвид неговите антропологични данни, можем да предположим, че в главата му има около 1300-1350 г мозък. Той трябва да работи като президент с този материал.

Политиците както е известно не страдат от излишък на интелект. Инволюцията при Байдън е напредвала  добре. Но трябва да се отчита, че между двама политици също може да има разлика. Да вземем например Обама. Когато постъпил в университета като преподавател, той се оказал толкова елементарен, че на всички станало ясно, че имат пред себе си бъдещ политик.

При застаряващите хора невроните обаче осъществяват хитра компенсация, реализирайки връзки помежду си със съседни неврони, като по такъв, отчасти, начин  компенсират загубите.

В мозъка, който е 1/50 от масата на тялото, а разходва 25% от енергията за неговото съществуване, текат метаболитни процеси в резултат на които в невроните се натрупват разпадни продукти (шлака), които не се излъчват. Това е неизбежното им стареене, защото броят на невроните ни е даден един път завинаги. Нови няма.

Какво става с мозъка на Байдън (който вземаме като пример)?

През последните 30 години той губи неврони. Но и преди това Байдън се е занимавал с политика, бидейки един от ястребите в партията. От него не са излизали блестящи проекти или революционни  идеи. Работил е по принципа „Да не прави резки движения, за да не настройва срещу себе си тези, които го изхранват, т.е., които дават парите“. Неговата самостоятелност, бидейки донякъде „умерен“, винаги е била равна на нула. Той е бил вечният младши бизнес-партньор. Каквото му се нареди, това изпълнява. Работа на медиатор и трансформатор. А когато мозъкът не се използва интензивно, то и кръвоснабдяването му се намалява. Мозъкът се захранва с кръв от 5 капиляри. Когато той почива, то само едната капиляра се пълни с кръв, останалите остават като резервни. Но ако Байдън се замисли за нещо, резервните би следвало веднага да се запълват с кръв, за да решат появилия се проблем.

Но тъй като Байдън е професионален политик, неговите капиляри са започнали да закърняват. Това са плодовете на недостатъчната интелектуална дейност. От една страна невроните са кът, от друга кръвоснабдяването им е намаляло. Оперативното му съзнание е видимо забавено. Затова забравя, постепенно губи фрагменти на паметта си. Това е съдбата на всички хора, които имитират интелектуална дейност: политици, политолози, психолози… Получава се нещо като хроничен инсулт, разпростиращ се по целия мозък.

Когато липсва творческо начало, мозъкът старее по-бързо и сега пред нас е същество с около 1300 г мозък в главата си и с лошо кръвоснабдяване. Следствието  засяга и моториката му. Виждаме как принудително движи крайниците си, когато подтичва. Явно ползва и стимуланти. Важно е обаче, не дали се движи енергично, а какво става в главата му. А там не става абсолютно нищо. Байдън е рупор. Подготвят му текст и „помощ от приятел“, т.е. – монитор, върху който видимо  шари погледът му. Човекът е на възраст и е непригоден за тази работа. Никакви самостоятелни решения не е взимал и няма да приема никога. Десетилетия наред е отработвал системата да бъде в тренда, без да взима решения. Възрастният човек е загубил част от мозъка си, на първо място коортикалните неврони (отговорни за мисловните процеси, б.пр.). Моторните центрове са по-добре кръвоснабдени и това се наблюдава при хората, които  придават  по-голямо значение на физическите упражнения. Но за сметка на центровете отговорни за мисловната дейност.

Ето защо от президента Байдън не може да се очаква нито дискусия с опоненти, нито самостоятелно решение. Президентът Байдън просто е отражение на вътрешно политическите процеси в Белия дом.

Превод: Румен ВОДЕНИЧАРОВ