Нова Зора

Продължение от брой 43

Не вярвам, че някой би могъл да заподозре турския султан в пристрастност, когато свидетелства, че българите доминират в Егейска Македония и че именно те, българите, водят национално освободителна борба;или да обвини султана в неосведоменост, ако не споменава за съществуването на македонско национал-освободително движение, поради липсата на  гяури-македонци в империята.

При тази все още жива историческа картина, рискът от активиране на центробежните сили в Егейска Македония, дори в резултат на символични претенции от Северна Македония, не би могъл да се изключи. Въпрос на политическа зрялост и на стратегическа прозорливост е кой ще си направи по-добре сметката и кой пръв ще дръзне да изнасилва събитията и да отключи тлеещите от десетилетия национална алчност и реваншизъм у съседните народи.

Анализът на гореспоменатите текстове на Споразумението от Преспа ни дава основание да заключим, че става дума за добре подготвена стъпка от провежданата вековна гръцка политика по отношение на Македония. Договорът бе наложен под предлог Гърция да оттегли ветото си срещу членството на Северна Македония в ЕС и НАТО.

Вардарска Македония, както припомнихме, попадна на политическата карта на  държавите членките на ООН под името БЮРМ през 1993 г., след разпадането на Югославия, а по силата на двустранния договор с Гърция, подписан в Преспа, получи името Република Северна Македония. Архитектите на новосъздадената държава се съблазниха да приемат този факт като предоставящ международна легитимност на държавата Северна Македония без да търсят потвърждение във всеизвестните и безспорни исторически доказателства досежно природата на обитателите й или в приложимите в конкретния случай норми на международното право.

Има ли обяснение защо се случи това?

Да, има!

Защото Гърция нямаше какво да губи, а апетитът ѝ за още и интересът към чужда земя бе комплексен и не уталожим:запазване на присвоената Егейска част, като част от Северна Гърция; укрепване сигурността на северната си граница; съобразяване с натиска на Запада да вдигне ветото срещу членството на Северна Македония в ЕС и НАТО срещу облекчаване на огромните й дългове; съхраняване на сръбското за сметка на българското присъствие в Македония. И до голяма степен Гърция успя!

Съгласно чл. 3, ал. 1 на Споразумението от Преспа границата между Вардарска и Егейска Македония бе призната за обща и обявена за трайна, неприкосновена и нерушима международна граница между Република Северна Македония и Гърция. Трудно ни е да преценим на този етап кой и колко спечели от това двустранно споразумение, но сме убедени, че Македония загуби, отдалечавайки шансовете на областта да възстанови целостта си и да се обедини около единно мнение за хората, които я населяват, за езика на който общуват, атрибутите които ги отличават от съседните народи и формират истинската историческа идентичност на земята, която в българската история наричаме Македония.

Усилията за очертаване на границата между Сърбия и Гърция датират от началото на ХХ век, когато двете страни утвърждават границата по между си с Белградския договор от 3 (16) август 1913 г., след края на Междусъюзническата война и освобождаването на областта от Османска власт! Сърбия набързо прекръсти Вардарска Македония, както припомнихме в началото, на Вардарска Бановина, забрани използването на българския език, в училищата и в бита наложи сръбския,надявайки се да заличи връзката с България и обяви създаването на Югославска република Македония, която никога не придоби статут на съвременна държава.

Имаше ли основания Сърбия да бърза? На фона на следното документирано свидетелство отговорът е безспорен: Бележитият английски археолог и етнограф, Артър Ж. Евънс, отличен познавач на Балканите, по повод спор за природата на населението, обитаващо географската област Македония в границата на Османската империя, в писмо изпратено на 30 септември 1903 г. и публикувано във в. „Таймс“ под заглавие „Кои са македонците?“ пише: „Нека да започна с поправката на една почти всеобща заблуда. Там няма „македонци“. Там са българи. Там има румънци – останки от латиноговорящите жители на римо-илирийските провинции… Там има гърци…. Там има „турци“, вкл. мохамедани-българи… Там има един примес от шкипетари или албанци…. Накрая там има едно голямо испански говорещо еврейско население в Солун. Но там няма „македонци“!

Век по късно, Споразумението от Преспа препотвърди трайния гръцки външнополитически национален приоритет по отношение на Вардарска Македония, свеждащ се до подкрепа на сръбското влияние, като препятствие пред създаването на условия за възстановяване и утвърждаване на  историческия облик на областта, който естествено крие риска да отключи процеса за обединение на Егейска Македония със северните части на областта.

Принос  към усилията за елинизация на Егейска Македония е и разпоредбата на член 8, Параграфи 1 и  2 на Споразумението от Преспа, посветена на  Държавните символи, с които Гърция си осигури изключителност при използването им, обявявайки ги за свързани с Елинската история и цивилизация и интегрална част от гръцкия историческия и културен патримониум. В случая фокусът е върху Звездата от Вергина, открита при археологически разкопки в околностите на село Вергина, край Солун, попаднало в границите на Гърция след Междусъюзническата война. Звездата от Вергина, на син фон е част от държавната емблема - знаме на три периферии, префектури и общини в региона на Егейска Македония. Северна Македония, на определен етап от краткото си съществуване, използва Звездата от Вергина, на червен фон, върху националното си знаме, но под натиска на Гърция я сне. С разпоредбата на параграф 3 на член 8 Северна Македония не само се задължава да не прибягва до символите, използвани в миналото, но официално признава Егейска и свързаните с нея части на Македония за гръцка провинция, с всички произтичащи от това последици.

Единственото успокояващо в този безотговорен кадрил с исторически факти и събития е, че няма нищо вечно, и че с лъжи трайно бъдеще не се гради!

Безспорният извод, който налага анализът на фактите, определящи отношенията между Гърция и Република Северна Македония е, че опитите за взаимодействие и изграждане на обща политика в интерес на двете страни и главно в интерес на укрепване на суверенитета и независимостта на Северна Македония са обречени на неуспех без благоволението на Гърция. Чрез Егейска Македония, Гърция е в състояние да влияе на икономическото развитие и политическа стабилност в Северна Македония, която е лишена от излаз на море, а най-прекият достъп до световния океан и световния пазар е на юг през Солун. Контролът и зависимостта на Северна Македония от Гърция до голяма степен ще ограничи или стимулира развитието на отношенията й с останалите съседи – България, Албания, Сърбия и Косово в зависимост от гръцкия интерес във всеки конкретен случай. На практика, успехът на всяко политическо действие, насочено към установяването и  укрепването на взаимодействието между Северна Македония и Гърция ще зависи основно от Гърция, ще разпростира влиянието  и контрола на Егейска Македония на север и ще ограничи, в голяма степен, възможността за еманципация на Северна Македония с останалите държави в района и техните граждани. Това е  неизбежно предвид обстоятелствата, че естествените етнически и национални тежнения на населението на Северна Македония са към България и Албания, а не към Гърция и Сърбия.

При така очертания вековен национален приоритет на Гърция по отношение на Вардарския край, мотивиран от политиката на елинизация и провеждан агресивно чрез опитите за ликвидиране на коренното славянско население, обитаващо географската област Македония, вероятността от установяването на работни добросъседски отношения между Гърция и Северна Македония, в името на укрепване независимостта, развитието и просперитета на последната, ни се струва малко вероятна, не перспективна или по-скоро изключена.

Албания - Северна Македония – настояще и бъдеще?

Реалистична оценка за развитие и укрепване на независимостта  на новосъздадената Република Северна Македония без анализ на възможното влияние на албанския фактор в мултинационалната мозайка от етноси, населяваща областта, е невъзможна. Причините са две: броят на коренните обитатели - етнически албанци и политиката на съседните държави – Албания и Косово за разширяване на влиянието си на територията на Западните Балкани. Албанският премиер Еди Рама открито обяви за национален политически приоритет обединение с Косово!

Албанската диаспора съставяваща една четвърт от броя на населението  на Северна Македония, има претенции за държавно-творен етнос в страната, албанският език, съгласно Охридското споразумение от 2001 г., е обявен за официален наред с македонския. Отворен остава въпросът има ли основание да се говори за албанизация на Северна Македония паралелно с македонизацията на българския етнос, налагана от Сърбия? По наше мнение - не. Прирастът на албанския етнос в Северна Македония е естествен процес, не се дължи на миграция или на албанизация на несъществуващ етнос.

Северна Македония граничи с Албания и Косово, които трудно приемат присъствието и вмешателството на Сърбия и Гърция в териториите, населени с албанци. Албанският етнос в продължение на векове под Османска власт, както и след 1912 г., е съжителствал безпроблемно с коренното българско население в Македония. България и Албания поддържат традиционно добри отношения и се явяват естествени съюзници в защита на собствените си национални интереси, в противодействие на експанзионистичните домогвания на Сърбия и Гърция към части от географската област Македония и провежданата в продължение на век политика на дебългаризация!

Изборът на България за съюзник и съсед от Албания изглежда естествен и необходим, а за албанското население в Северна Македония– безрисков. Това е и основната причина, поради която, управляващата днес Северна Македония политическа върхушка се въздържа, а по наша оценка – изключва, двустранно институционално полезно взаимодействие с Албания и Косово при търсенето и избор на съюзник в усилията за отстояване на независимостта, укрепване на политическата ориентация и икономическо развитие на страната.

От  всички съседи, България е единственият незаобиколим и фатално необходим фактор, с който   Северна Македония е обречена да се съобрази, за да оцелее. Алтернатива на установяването на всестранни, взаимно изгодни отношения  на Северна Македония с България, е  самоблокиране и самоосъждане на изолация не само в района, но и в света. Причините за това са две – общото минало и неприемливото и за двете страни настояще.

Свидетелствата и доказателствата за общо минало на българите на Балканите, са стотици и безспорни. Всички заявления, доклади, проучвания, кореспонденции, анализи, спомени на американските мисионери-протестанти, посветили голяма част от живота си на просветното и освободително дело на Македония по време на Османското робство и след Освобождението, недвусмислено и обосновано свидетелстват за наличието на два факта: първо: „Населението в Македония е Българско“; второ: „Българите населяват земите от Дунава до Босфора, Мраморно море и Бяло море и обхващат земите на древна Тракия, Албания и Македония“ („Из докладите на американските мисионери от Македония (1858-1918)“). Според мненията на много пътешественици и учени, между които французите Ами Буйе и Гийом Лежан — първият е пътувал през Македония към 1836 г., а вторият през 1857-1858 г.;  Англичанките Макензи и Ирби посетили Македония през 1862-1863 г.; чешкият историк и етнограф Шафарик, който през 1826 г. свидетелства, че българският език се говори в България и Македония. На същото мнение са и професор Нидерле, Брайлсфорд, братята Бъкстон, Джеймс Баучер, Жюстен Годар, Жорж Десбон, полк. Ламуш, Бен Райли, Р. Х. Маркъм, Р. Дейвис, проф. Карл Щруп, проф. Милюков, Иречек, Пукевил, Вайганд, руските професори Селищев и Державин,  пасторите Чарлс Ф. Морс  и Дж. Х. Хаус и стотици други, оставили огромен архив с доказателства за българите, като коренно население на Македония през вековете. Проф. Державин аргументирано свидетелства в своите исторически съчинения, че историята на македонските славяни е история българска. Около 1860 г. сръбското правителство подпомага босненеца Стефан Веркович да обиколи Турция, за да направи проучвания за славяните в Македония. В резултат, Веркович издава в Белград сбирка от народни песни, титулувана „Песни на македонските българи“, която посвещава на тогавашната сръбска кралица.

Ако срещу доказателствата за общото минало трудно би могло да се възрази, то настоящето изглежда проблемно и обременено от развитието на събитията след освобождението от турско робство, дължащо се на вмешателство на съседни държави, ръководени от користни подбуди, алчност, неуважение и нарушение на международното право. Блестяща илюстрация на политиката на незачитане и нарушение на международното право се съдържа в протестната нота, която Американската Балканска Мисия отправя на 5 август 1913 г. до Великите сили, във връзка със случващото се в Македония: „На мястото  на прогонените турци, се казва в нотата, са се настанили Сърбия и Гърция, които веднага забраняват българската народност и българския език; Мисионерите, които работят десетилетия сред българското население на български език са силно изненадани от новите господари на Македония – Сърби и Гърци“.

За освобождението  на Македония, за по-малко от половин век, България участва в четири войни – две Балкански и две световни и претърпя три национални катастрофи. Но именно тя е стожерът и остава гарант за опазване на историческото землище на българския народ и е с отворени обятия за своите сънародници и земляци в Македония и Западните покрайнини. Границите, разделящи един народ между няколко държави, може би са все още част от настоящето, но те нямат място в бъдещето!

България се ползва с международен авторитет, признание и автентична идентичност от столетия – от възникването и неколкократното възстановяване на българската държавност. Ако Вардарска Македония реши да тръгне отново по същия път в търсене на нова идентичност, й предстои да се доказва в конкурентна среда от съседи, с трайно утвърдени традиции на стремеж към териториално разширяване и тлеещи амбиции за самодоказване.

Естествен е стремежът на Северна Македония към еманципация на Балканите и равноправен статут в Европейския съюз. На срещата ЕС-Западни Балкани в Бърдо, Словения, състояла се на 6 октомври 2021, българският президент Румен Радев запозна политическия елит на Европа с българската позиция по искането на Северна Македония за започване на преговори за присъединяване на страната към Евроейския съюз. България възразява и ще се противопоставя на започването на преговори за присъединяване, докато Северна Македония не се откаже от амбицията да изгражда „национална“ идентичност, не чрез утвърждаване, а чрез отричане и подмяна на историческата истина за територията, която управлява и народа, който я обитава. България е воювала в Македония не за да я завладява, а за да я освобождава като българска земя, по която стъпките на българите продължават да отекват и да разговарят с костите на загиналите за освобождението на Македония хиляди сънародници. Изградените културни и цивилизационни ценности продължават да блестят и да подсказват единствено възможното бъдеще на тази земя, предопределено от историята.

Правят се несъстоятелни внушения т.нар. „македонски българи“ да бъдат равнопоставени с другите седем „съставни части от народа“ и да бъдат вписани в Конституцията на РС Македония. Ако някой не е разбрал ще повторим - македонски българи няма, както няма и не може да има български българи! Българите в Македония са част от българската нация, обитаващи родината си, в която не са и не могат да бъдат малцинство или чужденци, нито съставна част от друга народност. Българите в Северна Македония са мнозинството от коренното население.

В Македноската конституция т.нар. „съставни части на народа“ не са изрично и ясно определени, но от функците, които, съгласно някои разпоредби на конституцията, упражняват в различни управителни органи представители на отделни етноси, може да се направи извод, че се имат предвид македонци, албанци, турци, власи, роми, сърби и босненци. По отделни поводи се споменават и хървати, торбеши, австрийци, румънци. Не би могло да се твърди, че отделните представители, формиращи групата „съставни части на народа“ биха могли да се определят, съгласно конституцията, като малцинства. Те са част от мнозинството македонски граждани, заселили се без претенции да са част от коренното население, каквито са българите, съхранили собствената си идентичност, както и от българи, насилствено македонизирани от Сърбия, по време на югославския експеримент!

Следва