Прощавам ви за всичко, господа. За хубавата просешка тояга. За дрипавата просешка торба, която някой сръчно ми надяна. Прощавам ви за нощите без сън - нали очите гладни не заспиват. Прощавам ви за хаоса навън, където ни насилват и убиват. Прощавам ви за тия, дето с вик политат от високите етажи - от бедността спасили се след миг, размазвайки се долу на паважа. Прощавам ви за скъпите коли. И за откраднатите милиони. За пищните ви мраморни дворци. Дори за наглостта да сте спокойни. От името на вашия народ - одрипавял и гладен - ви прощавам. Ала дали ще ви прости и Бог? Съмнявам се. Ужасно се съмнявам.