Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2021 Брой 42 (23 ноември 2021) IN MEMORIAM: НАПУСНА НИ ПОРЕДНИЯ БУДИТЕЛ

IN MEMORIAM: НАПУСНА НИ ПОРЕДНИЯ БУДИТЕЛ

Е-поща Печат PDF

Напусна ни поредния будител, писател, журналист и страдалец Веселин Стоянов.

В. Стоянов е роден във Варна през 1932 г. Изключен за свободомислие от гимназията, той завършва като частен ученик в Провадия. Започва работа като цигулар в симфоничните оркестри на Варна и Добрич. Еднопартийната власт го разглежда като „враг“ и през 1951 г. е осъден на 18 месеца затвор. Започват митарствата му с клеймото „политически затворник“. Все пак успява да завърши немска филология в СУ и се издържа с частни уроци по немски език и цигулка. Малко преди промените в 1988 год. е уволнен за пореден път като редактор в сп. “Проблеми на културата“.

Промяната в 1989 г. В. Стоянов посреща като редактор на сп. “Библиотекар“. Следва мисията му като консул на Р. България в Берлин (1992), от която отново е уволнен (1993) за разкриването и даване на публичност на големи кражби и разпродаване на държавно имущество от новите демократи. Остава да работи в Германия и от 1994 г. започва да издава вестника на своя живот „България без граници“, предназначен за сънародниците ни по цял свят. Това свое апостолско дело той продължава до последния дъх на своя живот.

Веско (както ние приятелите му го наричахме) беше рядък пример на човек, препатил и от комунизъм, и от демокрация, без да промени  собствените си високи критерии за свободомислие, неподкупност и родолюбие. Веруюто си той описа в няколко забележителни книги: „Спомени предназначени за утре“ (1997), „Цинизмът на новото време“ (2002), „Българска мозайка“ (2014) и в последната „Ние  и светът“. Както в книгите си, така и в безбройните си статии във вестник  “България без граници“ Веселин Стоянов без всякаква автоцензура е безмилостен към всички, които с мисъл за власт, пари и привилегии са готови да осакатят съдбите на нашите сънародници. В този смисъл Веско ни напусна като изпълнил дълга си към българския народ. Неговото журналистическо наследство е капитал, към който трябва да се обръщат бъдещите  будители, воюващи с перо за независима България.

Нашите идеали и надежди са били толкова близки, че ние колегите му от „Нова Зора“ винаги сме разглеждали в-к “България без граници“ като уникална възможност  и нашите публикации и послания да достигат до сънародниците ни в странство. Заслугата за това безспорно принадлежи на уважавания покойник.

Почивай в мир, Веско!

Няма да те забравим!