Георги Маринов, молекулярен и еволюционен биолог от Департамента по генетика на университета в Станфорд. Интервю на Ирина Симеонова за БТА, 27 октомври 2021 г. Въпрос: В каква насока са последните промени във вируса и какво в тях предизвиква притеснение у вас? Отговор: SARS-CoV-2 убива „само“ около процент от заразените. Молекулярните му свойства са такива, че е изключително заразен и това прави овладяването на епидемиите трудно. Не невъзможно, но трудно. Поради тази причина вече имаме около 15 милиона починали от него по света (официалната глобална смъртност е 5 милиона, но реално починалите са много повече - около 15 милиона души). Дълбоко притеснителното е, че SARS-CoV-2 е близък роднина на един друг коронавирус SARS-CoV-1 от 2003 г. Често наричат коронавируса от 2003 г. САРС-1, а сегашния – САРС-2. Двата вируса имат общо взето едни и същи аксесорни протеини, само че сегашният вирус САРС 2 (SARS-CoV-2) е с много по-добре оптимизиран за човешкия организъм S протеин. До момента еволюционните оптимизации на S протеина на SARS-CoV-2 винаги са водели до повишаване на вирулентността на вируса, т.е до повишаване на способността му да предизвиква заболяване. Налице е еволюционен потенциал за възникване на бъдещи версии на вируса, които да съчетават неговата много висока заразност с по-висока смъртност. Въпрос: Вие застъпвате тезата за стратегията „Нулев Ковид“. Какво представлява тази стратегия и дали би постигнала резултат, за колко време и при какви загуби? Отговор: Елиминацията на вируса е единствената възможна стратегия и това се разбира от всеки, който разполага с пълната информация по темата. Елиминационната стратегия е подходът към всяко опасно заразно заболяване от десетилетия насам и тя всъщност е една от дефиниращите характеристики на модерната цивилизация - от средата на 20-и век хората, живеещи в развитите държави в Европа, Северна Америка, Източна Азия и прочее, се радват на общо взето безметежно съществуване, освободени от грижата за присъствието на опасни патогени в средата около тях. За разлика от живеещите в т.нар. Трети свят, една от дефиниращите характеристики на който е точно обратното - широкото разпространение на такива патогени. Случилото се през последните 20 месеца представлява доброволен отказ от елиминационната стратегия и тотално цивилизационно плъзгане към Третия свят на всички развити държави, които са решили да „живеят с вируса“, Това не се разбира от масовата общественост в развитите страни, защото обществото не разполага с нужната информация, а това се дължи на две причини. Първо, имаше мащабна и добре организирана пропагандна дезинформационна кампания по темата. Второ, повечето представители на научната общественост или най-страхливо си замълчаха и предпочетоха да се държат конформистки, или проявиха просто липса на образованост по въпроса. Тъжният резултат от всичко това е, че много хора си мислят, че става дума за някаква измама или пък за сравнително безобиден патоген, или че проблемът ще се реши от само себе си, или че нищо не може да се направи. Всичко това няма нищо общо с истината. Има алгоритъм за решаване на проблема и ако той се следва, проблемът ще бъде решен. Ето как се случва всеки път, когато се появи огнище в Китай. Стъпките на местно ниво са следните: Разделяне на региони, пътуването между които се спира; Налагане на максимално сериозен локдаун, т.е. всичко без абсолютно жизнено необходимите дейности се спира и се прекратява всякакъв контакт между отделните домакинства; Тества се масово цялото население (това може да се направи и без да се пуска отделна PCR реакция за всеки човек); Инфектираните се изолират (в хотели, болници, специално изградени карантинни центрове и пр.); Масовото тестване се повтаря, докато не се стигне до нула случаи в продължение на няколко седмици и липса на вируса в отходните води. Така вирусът се елиминира район по район и постепенно „зелените“ райони се сливат един с друг като се позволява пътуването между тях; Същевременно се налага сериозен контрол върху границите. Което означава твърда триседмична карантина в изолационни центрове (не по домовете) и ограничаване на броя хора, влизащи в страната, за да не се внесе пак вирусът. Абсолютен мит е, че светът ще се свърши, ако трябва да се наложи пауза в икономиката за няколко месеца. Има си жизнено необходими сектори, които трябва да продължат да работят, а хората, работещи в тях, следва да го правят с нужните предпазни облекла, докато се ограничава заразата. Но повечето хора не са заети в тези сектори. Както впрочем се видя и миналата пролет. А и в момента вече не говорим за спешна криза - нещата могат да се подготвят логистично предварително, да съвпаднат с период на ниско разпространение на вируса между две вълни (когато елиминацията ще е много по-лесна), хората да са снабдени с провизии предварително, да е организирано раздаване на продукти от първа необходимост по домовете и т.н. Фундаменталният проблем и причината вирусът да не бъде елиминиран глобално миналата пролет, както трябваше да бъде направено е, че трябваше да се плаща на хората, за да не работят в продължение на няколко месеца. Тези пари трябва да се вземат отнякъде, а тъй като повечето хора нямат нищо, това „отнякъде“ са богатите в обществото, а те не са съгласни с подобен подход. Поради тази причина миналата пролет [богатите] слоеве на обществото, които щяха да загубят от едно преразпределение на парите, наложиха вето върху елиминацията на вируса. От тях тръгна и дезинформационната пропагандна кампания, целяща да се пресекат всякакви такива идеи в зародиш. Политиката, която се следва оттогава насам, е на масово заразяване и смърт. По мое мнение, реално 40 000 са починали в България (у нас се отчитат само половината от починалите), които ще стават все повече. Те бяха умишлено умъртвени с цел много малката прослойка хора на върха на обществото да не се разделя с каквато и да било част от богатството си (което е престъпно придобито в почти всички случаи). Ако се разбираше от масовия човек, че той по никакъв начин не е изправен единствено пред следните възможности - или да остане без препитание, или да го сполети неголямата вероятност да умре, или да остане инвалид за цял живот в случай, че се зарази от Ковид-19 - обществените настроения щяха да са съвсем различни. Но след година и половина мощна пропаганда, съчетана с липса на реална съпротива от страна на научния и медицински елит, хората, които разбират това, се броят на пръсти. Въпрос: Как Ковид би ограничил живота, ако продължим да живеем с него? Отговор: На хората от началото на пандемията се пробутват следните лъжи: Вирусът е опасен само за най-възрастните и тези с разклатено здраве; Единствените два възможни изхода от него са или смърт (в много редки случаи), или пълно възстановяване; След преболедуване човек си е решил проблема завинаги като е изградил траен имунитет; Дори и да се зарази отново след това, всички следващи заразявания няма да бъдат опасни. Но тези лъжи нямат нищо общо с реалността. Коронавирусът SARS-CoV-2 няма да изчезне, а ще продължи да циркулира сред хората и почти сигурно ще еволюира във все по-неприятни форми. Въпросът е колко по-неприятни. Но дори и да не станем свидели на рязко покачване на смъртността, положението е достатъчно катастрофално и сега. Тъй като към тези вируси не се изгражда траен имунитет, следва да се очакват повтарящи се заразявания на всеки няколко години, може би и по-често. Но това е коронавирус тип SARS, а не обикновена настинка. Ние знаехме още от първия коронавирус тип SARS, често наричан SARS-1 през 2003 г., че мнозина от оцелелите след боледуване хора остават с много сериозни и трайни увреждания. При сегашния коронавирус, често наричан SARS-2, е в общи линии същото. Това, което не се обяснява на населението, за което научната общественост носи основната вина е, какво точно означава ендемичен Ковид-19? Той означава, че човек като мен, на 36 години, който преди пандемията можеше да очаква да живее около 80-85 години, ако се грижи за здравето си, с ендемичен Ковид ще извади голям късмет ако надхвърли 60-годишна възраст. Това е така, защото за тези следващи 25 години след навършването на 35-36-годишна възраст, той може да очаква да хване Ковид пет-десет пъти. Но само един тежко преболедуван е достатъчно, за да се стигне до загуба на половината белодробен капацитет, до увреждания на сърцето, бъбреците, кръвоносната система, до възникване на автоимунни заболявания и т.н. А какво става, когато един вече увреден човек, се зарази два, три и повече пъти? Повечето от тези увреждания са необратими и се натрупват. И дори и да не се стигне до бърз смъртен край, за какво качество на живота говорим при това положение? И колко продуктивен икономически ще е един такъв човек с тежки увреждания? Такъв ще бъде светът, в който ще се „живее с Ковид“. Да, той няма да се свърши, както не се свърши и когато в Свазиленд продължителността на живота спадна от 60 на 40 години в резултат на епидемията от ХИВ в тази страна. Но кой разумен човек би искал да живее с продължителност на живота от 40 години? Това буквално ни връща към Средновековието. Въпрос: Какво е мястото на ваксините в борбата с пандемията? Отговор: Ваксината не е достатъчно условие за решаването на проблема с Ковид-19. Вирусът може да бъде елиминиран и без нито една ваксинация, докато със сегашните ваксини и сто процента от населението да се ваксинира, пак ще има големи вълни на заразяване. Обаче ваксината може да помогне много, понеже все пак намалява съществено предаването на вируса сред хората. Но тя далеч не е достатъчна и не може да представлява единствено средство за решаване на проблема с пандемията. А какво означава ендемичен Ковид в изцяло ваксинирана популация? Ако ефективността на ваксината е 90% срещу тежко протичане в рамките на една година (което в момента е оптимистично предположение), това означава, че човек, дори и да се ваксинира най-редовно всяка година, ще преживява средно по една Ковид инфекция, равносилна на това да не е ваксиниран, на всяко десетилетие плюс вероятно още известен брой „леки“ инфекции. Освен ако не носи маски тип N95 навсякъде и по всяко време. До какво ще доведе това откъм трайни увреждания? Пак ще настъпи драстично намаляване на продължителността на живота, дори и всички да се ваксинират. Освен ако не се появят чудодейни, напълно стерилизиращи и дълготрайни нови ваксини. Но не бива да се разчита на чудеса. Въпрос: Възможно ли е все пак този вирус да изчезне? Отговор: Вирусът няма да изчезне, освен ако не го унищожим активно. Големият въпрос е колко по-опасен ще стане. Известни са някои мутации, които би следвало да го направят значително по-смъртоносен. Дали вирусът ще тръгне в тази насока, това не се знае. Може вирусът да еволюира бавно и постепенно към все по-висока вирулентност, т.е. към по-голяма способност да предизвиква заболяване, като при всяка стъпка от тази прогресия масовата смърт и инвалидизация се превръщат в норма на все по-високи нива. Можем да станем свидетели на рязък скок във вирулентността и от 1% до примерно 5 - 10% смъртност, това е по-вероятно да създаде най-накрая нужния обществен натиск, за да се предприемат сериозни мерки срещу пандемията. Въпрос: Въпросът би ли се решил с лекарство? Отговор: В момента се шуми много около молнупиравира на “Мерк”. Но това не е решение. Няма достатъчно обществено разбиране за механизмите на патогенезата на вируса - при много хора тежкият Ковид e многоетапно заболяване, при което в първите десетина дни вирусът се умножава, след което това води до патологична хиперреакция на собствената имунна система. И от този етап нататък антивирусните средства не помагат особено, тъй като не вирусът е движещият фактор зад патологията. Затова в такъв случай се прилагат имуносупресанти, т.е. препарати, потискащи имунната система, и затова и ремдесивирът нямаше почти никакъв ефект след първата седмица, а моноклоналните антитела работят най-добре, ако се вземат рано. И затова и беше толкова трагично при предишните вълни да се наблюдава как роднини на хора на вентилатор, отчаяно търсеха донори на плазма, която няма никакъв ефект, ако се е стигнало вече до слагане на вентилатор. Същото важи и за молнупиравира и за други такива медикаменти, които ще се появят. Ще трябва да се вземе рано, за да е ефективен. Това лекарство едва ли някога ще се продава в аптеката, като се знае, че то струва $700. Като се имат предвид практическите реалности на здравните системи в повечето държави, колко и кои хора ще успеят да се доберат до лекарството навреме в рамките на няколко дни? И дори и тогава ефективността му е пак само 50%.
Георги Маринов, молекулярен и еволюционен биолог от Департамента по генетика на университета в Станфорд. Интервю на Ирина Симеонова за БТА, 27 октомври 2021 г.
Въпрос: В каква насока са последните промени във вируса и какво в тях предизвиква притеснение у вас?
Отговор: SARS-CoV-2 убива „само“ около процент от заразените. Молекулярните му свойства са такива, че е изключително заразен и това прави овладяването на епидемиите трудно. Не невъзможно, но трудно. Поради тази причина вече имаме около 15 милиона починали от него по света (официалната глобална смъртност е 5 милиона, но реално починалите са много повече - около 15 милиона души).
Дълбоко притеснителното е, че SARS-CoV-2 е близък роднина на един друг коронавирус SARS-CoV-1 от 2003 г. Често наричат коронавируса от 2003 г. САРС-1, а сегашния – САРС-2. Двата вируса имат общо взето едни и същи аксесорни протеини, само че сегашният вирус САРС 2 (SARS-CoV-2) е с много по-добре оптимизиран за човешкия организъм S протеин. До момента еволюционните оптимизации на S протеина на SARS-CoV-2 винаги са водели до повишаване на вирулентността на вируса, т.е до повишаване на способността му да предизвиква заболяване.
Налице е еволюционен потенциал за възникване на бъдещи версии на вируса, които да съчетават неговата много висока заразност с по-висока смъртност.
Въпрос: Вие застъпвате тезата за стратегията „Нулев Ковид“. Какво представлява тази стратегия и дали би постигнала резултат, за колко време и при какви загуби?
Отговор: Елиминацията на вируса е единствената възможна стратегия и това се разбира от всеки, който разполага с пълната информация по темата. Елиминационната стратегия е подходът към всяко опасно заразно заболяване от десетилетия насам и тя всъщност е една от дефиниращите характеристики на модерната цивилизация - от средата на 20-и век хората, живеещи в развитите държави в Европа, Северна Америка, Източна Азия и прочее, се радват на общо взето безметежно съществуване, освободени от грижата за присъствието на опасни патогени в средата около тях. За разлика от живеещите в т.нар. Трети свят, една от дефиниращите характеристики на който е точно обратното - широкото разпространение на такива патогени. Случилото се през последните 20 месеца представлява доброволен отказ от елиминационната стратегия и тотално цивилизационно плъзгане към Третия свят на всички развити държави, които са решили да „живеят с вируса“, Това не се разбира от масовата общественост в развитите страни, защото обществото не разполага с нужната информация, а това се дължи на две причини. Първо, имаше мащабна и добре организирана пропагандна дезинформационна кампания по темата. Второ, повечето представители на научната общественост или най-страхливо си замълчаха и предпочетоха да се държат конформистки, или проявиха просто липса на образованост по въпроса.
Тъжният резултат от всичко това е, че много хора си мислят, че става дума за някаква измама или пък за сравнително безобиден патоген, или че проблемът ще се реши от само себе си, или че нищо не може да се направи. Всичко това няма нищо общо с истината.
Има алгоритъм за решаване на проблема и ако той се следва, проблемът ще бъде решен. Ето как се случва всеки път, когато се появи огнище в Китай. Стъпките на местно ниво са следните:
Разделяне на региони, пътуването между които се спира;
Налагане на максимално сериозен локдаун, т.е. всичко без абсолютно жизнено необходимите дейности се спира и се прекратява всякакъв контакт между отделните домакинства;
Тества се масово цялото население (това може да се направи и без да се пуска отделна PCR реакция за всеки човек); Инфектираните се изолират (в хотели, болници, специално изградени карантинни центрове и пр.); Масовото тестване се повтаря, докато не се стигне до нула случаи в продължение на няколко седмици и липса на вируса в отходните води. Така вирусът се елиминира район по район и постепенно „зелените“ райони се сливат един с друг като се позволява пътуването между тях; Същевременно се налага сериозен контрол върху границите. Което означава твърда триседмична карантина в изолационни центрове (не по домовете) и ограничаване на броя хора, влизащи в страната, за да не се внесе пак вирусът.
Абсолютен мит е, че светът ще се свърши, ако трябва да се наложи пауза в икономиката за няколко месеца. Има си жизнено необходими сектори, които трябва да продължат да работят, а хората, работещи в тях, следва да го правят с нужните предпазни облекла, докато се ограничава заразата. Но повечето хора не са заети в тези сектори. Както впрочем се видя и миналата пролет. А и в момента вече не говорим за спешна криза - нещата могат да се подготвят логистично предварително, да съвпаднат с период на ниско разпространение на вируса между две вълни (когато елиминацията ще е много по-лесна), хората да са снабдени с провизии предварително, да е организирано раздаване на продукти от първа необходимост по домовете и т.н.
Фундаменталният проблем и причината вирусът да не бъде елиминиран глобално миналата пролет, както трябваше да бъде направено е, че трябваше да се плаща на хората, за да не работят в продължение на няколко месеца. Тези пари трябва да се вземат отнякъде, а тъй като повечето хора нямат нищо, това „отнякъде“ са богатите в обществото, а те не са съгласни с подобен подход. Поради тази причина миналата пролет [богатите] слоеве на обществото, които щяха да загубят от едно преразпределение на парите, наложиха вето върху елиминацията на вируса. От тях тръгна и дезинформационната пропагандна кампания, целяща да се пресекат всякакви такива идеи в зародиш. Политиката, която се следва оттогава насам, е на масово заразяване и смърт.
По мое мнение, реално 40 000 са починали в България (у нас се отчитат само половината от починалите), които ще стават все повече. Те бяха умишлено умъртвени с цел много малката прослойка хора на върха на обществото да не се разделя с каквато и да било част от богатството си (което е престъпно придобито в почти всички случаи).
Ако се разбираше от масовия човек, че той по никакъв начин не е изправен единствено пред следните възможности - или да остане без препитание, или да го сполети неголямата вероятност да умре, или да остане инвалид за цял живот в случай, че се зарази от Ковид-19 - обществените настроения щяха да са съвсем различни. Но след година и половина мощна пропаганда, съчетана с липса на реална съпротива от страна на научния и медицински елит, хората, които разбират това, се броят на пръсти.
Въпрос: Как Ковид би ограничил живота, ако продължим да живеем с него?
Отговор: На хората от началото на пандемията се пробутват следните лъжи: Вирусът е опасен само за най-възрастните и тези с разклатено здраве; Единствените два възможни изхода от него са или смърт (в много редки случаи), или пълно възстановяване; След преболедуване човек си е решил проблема завинаги като е изградил траен имунитет; Дори и да се зарази отново след това, всички следващи заразявания няма да бъдат опасни. Но тези лъжи нямат нищо общо с реалността.
Коронавирусът SARS-CoV-2 няма да изчезне, а ще продължи да циркулира сред хората и почти сигурно ще еволюира във все по-неприятни форми. Въпросът е колко по-неприятни. Но дори и да не станем свидели на рязко покачване на смъртността, положението е достатъчно катастрофално и сега. Тъй като към тези вируси не се изгражда траен имунитет, следва да се очакват повтарящи се заразявания на всеки няколко години, може би и по-често. Но това е коронавирус тип SARS, а не обикновена настинка. Ние знаехме още от първия коронавирус тип SARS, често наричан SARS-1 през 2003 г., че мнозина от оцелелите след боледуване хора остават с много сериозни и трайни увреждания. При сегашния коронавирус, често наричан SARS-2, е в общи линии същото.
Това, което не се обяснява на населението, за което научната общественост носи основната вина е, какво точно означава ендемичен Ковид-19? Той означава, че човек като мен, на 36 години, който преди пандемията можеше да очаква да живее около 80-85 години, ако се грижи за здравето си, с ендемичен Ковид ще извади голям късмет ако надхвърли 60-годишна възраст. Това е така, защото за тези следващи 25 години след навършването на 35-36-годишна възраст, той може да очаква да хване Ковид пет-десет пъти. Но само един тежко преболедуван е достатъчно, за да се стигне до загуба на половината белодробен капацитет, до увреждания на сърцето, бъбреците, кръвоносната система, до възникване на автоимунни заболявания и т.н. А какво става, когато един вече увреден човек, се зарази два, три и повече пъти? Повечето от тези увреждания са необратими и се натрупват. И дори и да не се стигне до бърз смъртен край, за какво качество на живота говорим при това положение? И колко продуктивен икономически ще е един такъв човек с тежки увреждания?
Такъв ще бъде светът, в който ще се „живее с Ковид“. Да, той няма да се свърши, както не се свърши и когато в Свазиленд продължителността на живота спадна от 60 на 40 години в резултат на епидемията от ХИВ в тази страна. Но кой разумен човек би искал да живее с продължителност на живота от 40 години? Това буквално ни връща към Средновековието.
Въпрос: Какво е мястото на ваксините в борбата с пандемията?
Отговор: Ваксината не е достатъчно условие за решаването на проблема с Ковид-19. Вирусът може да бъде елиминиран и без нито една ваксинация, докато със сегашните ваксини и сто процента от населението да се ваксинира, пак ще има големи вълни на заразяване. Обаче ваксината може да помогне много, понеже все пак намалява съществено предаването на вируса сред хората. Но тя далеч не е достатъчна и не може да представлява единствено средство за решаване на проблема с пандемията.
А какво означава ендемичен Ковид в изцяло ваксинирана популация? Ако ефективността на ваксината е 90% срещу тежко протичане в рамките на една година (което в момента е оптимистично предположение), това означава, че човек, дори и да се ваксинира най-редовно всяка година, ще преживява средно по една Ковид инфекция, равносилна на това да не е ваксиниран, на всяко десетилетие плюс вероятно още известен брой „леки“ инфекции. Освен ако не носи маски тип N95 навсякъде и по всяко време. До какво ще доведе това откъм трайни увреждания? Пак ще настъпи драстично намаляване на продължителността на живота, дори и всички да се ваксинират. Освен ако не се появят чудодейни, напълно стерилизиращи и дълготрайни нови ваксини. Но не бива да се разчита на чудеса.
Въпрос: Възможно ли е все пак този вирус да изчезне?
Отговор: Вирусът няма да изчезне, освен ако не го унищожим активно.
Големият въпрос е колко по-опасен ще стане. Известни са някои мутации, които би следвало да го направят значително по-смъртоносен. Дали вирусът ще тръгне в тази насока, това не се знае.
Може вирусът да еволюира бавно и постепенно към все по-висока вирулентност, т.е. към по-голяма способност да предизвиква заболяване, като при всяка стъпка от тази прогресия масовата смърт и инвалидизация се превръщат в норма на все по-високи нива. Можем да станем свидетели на рязък скок във вирулентността и от 1% до примерно 5 - 10% смъртност, това е по-вероятно да създаде най-накрая нужния обществен натиск, за да се предприемат сериозни мерки срещу пандемията.
Въпрос: Въпросът би ли се решил с лекарство?
Отговор: В момента се шуми много около молнупиравира на “Мерк”. Но това не е решение. Няма достатъчно обществено разбиране за механизмите на патогенезата на вируса - при много хора тежкият Ковид e многоетапно заболяване, при което в първите десетина дни вирусът се умножава, след което това води до патологична хиперреакция на собствената имунна система. И от този етап нататък антивирусните средства не помагат особено, тъй като не вирусът е движещият фактор зад патологията. Затова в такъв случай се прилагат имуносупресанти, т.е. препарати, потискащи имунната система, и затова и ремдесивирът нямаше почти никакъв ефект след първата седмица, а моноклоналните антитела работят най-добре, ако се вземат рано. И затова и беше толкова трагично при предишните вълни да се наблюдава как роднини на хора на вентилатор, отчаяно търсеха донори на плазма, която няма никакъв ефект, ако се е стигнало вече до слагане на вентилатор.
Същото важи и за молнупиравира и за други такива медикаменти, които ще се появят. Ще трябва да се вземе рано, за да е ефективен. Това лекарство едва ли някога ще се продава в аптеката, като се знае, че то струва $700. Като се имат предвид практическите реалности на здравните системи в повечето държави, колко и кои хора ще успеят да се доберат до лекарството навреме в рамките на няколко дни? И дори и тогава ефективността му е пак само 50%.