(Надпис към силует) Под стрехите някой е опнал въже. Върви акробатът. Деца и мъже са зяпнали: виж го – същински везни. В ръцете му – пръчка. И бездна – встрани. Побутват се, шепнат: “Ще падне, на бас!” И всеки очаква – стоок и стоглас. Отдясно в прозореца – старче едно. Отляво – пияница с чаша вино. Небето е ясно. Въжето – добро. Върви акробатът – по-лек от перо. Но ако се стрелне в безумен летеж и ахне ведно лицемерната гмеж – не гледай, поете! Нима в този свят не служиш и ти на такъв занаят?