На Весела Люцканова Изгърмяла съм си вече патроните. Изпушила съм си цигарите. Изпяла съм си песента и така нататък… (Колко ли ще зарадвам с това признание една луда, която ми прави заклинания за смърт?) Оттече се златната ми река без остатък. Брегът е ронлив, хоризонтът – стъклено-твърд. А люляците цъфтят в запролетена София, в клоните се въззема възторжено чик-чирик. (Един приятел ме посъветва да препрочитам великите философи, но в мен се е вселил непоправим агностик.) И понеже съм гърмян заек, заобикалям капаните. И защото съм жилав стрък – възраждам се с пролетта. Таласъмите предупреждавам: Не разчитайте да ме хванете! Ще прекрача когато ме викнат Онази Врата.
Начало 
Архив 2021 Брой 38 (26 октомври 2021) ПРИСМЕХУЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Архив 2021 Брой 38 (26 октомври 2021) ПРИСМЕХУЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ
ПРИСМЕХУЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Още по темата
© 2024 Нова Зора.
Всички права запазени.
