На Андрей Андреев Скоростта е причина. И живея така – между гара и бряг – като гръм ненадеен! А в пейзажа внезапен изтича река, като вена изтича от мен. И светлее. Пука сухо стърнище, лази струйката дим, клас, откъснат от снопа завързан, прегаря... И реката тече в моя свят нараним и във мен като вик се повтаря. И без дума за цяр, и през дъжд угасен скоростта всяка мисъл и образ размива. А реката тече... и изтича съвсем – между гара и бряг – ненадейна и жива. Този глад по насрещни неща пресоли избелялата дреха на дните ми – неукротени. А реката дълбоко и тъмно боли... И от болката няма спасение!