Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

РЕКА

Е-поща Печат PDF

На Андрей Андреев


Скоростта е причина.

И живея така –

между гара и бряг –

като гръм ненадеен!

А в пейзажа внезапен изтича река,

като вена изтича от мен.

И светлее.


Пука сухо стърнище,

лази струйката дим,

клас, откъснат от снопа завързан,

прегаря...

И реката тече в моя свят нараним

и във мен като вик се повтаря.


И без дума за цяр,

и през дъжд угасен

скоростта всяка мисъл и образ размива.

А реката тече... и изтича съвсем –

между гара и бряг –

ненадейна и жива.


Този глад по насрещни неща пресоли

избелялата дреха на дните ми –

неукротени.

А реката дълбоко и тъмно боли...

И от болката няма спасение!


 

Още по темата