Нова Зора

Точно преди 80 години, на 30 септември 1941 г., армейската група „Център“ на Вермахта, под командването на генерал-фелдмаршал Фьодор фон Бок, започват операция „Тайфун“. Нейната цел е била Москва. „Превземането на Москва за нас през 1941 г., беше много по-важно от това за Наполеон през 1812 г., защото този град вече не беше вторият по важност след Санкт Петербург, а първият главен град на Съветския съюз“ – пише в спомените си генерал-полковник Хайнц Гудериан. Именно неговата 2-ра танкова група първа нанася удар по позициите на Брянския фронт, в района на град Шостк. След пробива, в края на деня, Гудериан се оказва в тила на 13-та  армия. На 2 октомври в настъпления преминават 3-та и 4-та танкови групи, както и 9-та и 4-та германски полеви армии. В резултат на техните действия няколко съветски армии от Западния, Резервния и Брянския фронт, са обградени в известните Брянски и Вяземски „котли“. Командващият 43-ти армейски корпус, генерал Готхард Хейнриц, който сформира Северния фронт на Брянския „котел“, прогнозира в писмо от 8 октомври  до свои близки: „Ние трябва да имаме предвид, че обграденият противник с отчаяна смелост ще се опитва да излезе от „котела“. Ние вече два пъти видяхме какво означава това. Но в общи линии трябва да кажем, че противникът вече е победен, и че сега той ще загуби останалото ядро от своята армия, с което трябваше да защити Москва. В края на месеца той няма да има нито своята столица, нито знаменития промишлен регион в Донецкия басейн, а армията му ще бъде чудовищно отслабена.“

Попадналите в обкръжение червеноармейци са се държали различно. Едни незабавно се предавали, други до последния патрон са се сражавали  с враговете, стремейки се да излязат от обкръжението. И макар че в плен попадат повече от 50 000 червеноармейци – войници и офицери, със своята героична борба, обкръжените части, до средата на октомври, сковават главните сили на армейската група „Център“. Така че забавят тяхното придвижване в посока към Москва. Това позволява на Съветското командване да организира отбраната на Можайската линия, която препречва устрема на операция „Тайфун“.

Немците били уверени, че главните сили на Червената армия вече са разгромени и, че пътят към Москва е вече открит. В това, че дните на Москва са преброени, не се съмнявал никой. На 12 октомври главнокомандващия сухопътните войски генерал-фелдмаршал Валтер фон Браухич, получил от Адолф Хитлер решение какво да прави с Москва след обкръжаването й. И още в същия ден той предава на фон Бок следните указания: „Фюрерът отново реши, че капитулацията на Москва не трябва да се приема дори ако тя бъде предложена от противника. Така както и в Киев, за нашите войски могат да възникнат извънредни опасности даже от минимално забавяне на действията. Необходимо е да се има предвид и сериозната опасност от епидемии. Затова нито един немски войник не трябва да влиза в града и всеки, който се опитва да напусне града, и да премине през нашите позиции, трябва да бъде обстрелван и върнат обратно“.

В средата на октомври германската войска възобновява настъплението си. Но този път „Тайфун“ се натъква на Можайската отбранителна линия. За да я преодолее, противникът задейства почти всички свои сили и средства, с които разполага. В края на октомври, когато до съветската столица остават някакви 70-100 км, настъплението на германските войски спира. На врага му е необходима повече от двуседмична почивка, за да подготви своя решаващ удар. Именно това време е използвано от Съветското командване за укрепване на отбранителните линии и за пренасочване на дивизиите от Урал, Сибир, Далечния Изток и Средна Азия. На 7 ноември в Москва, Куйбишев (сега Самара) и Воронеж, се провеждат военни паради, демонстриращи пред целия свят, че СССР има сили да продължи да воюва, както и че съветският народ твърдо вярва в своята победа.

На 15-16 ноември, армейската група „Център“ предприема поредния опит за пробив към Москва. Противникът гори от желание да завърши кампанията до началото на зимните студове. Фон Бок се успокоява с надеждата, че „врагът не разполага с необходимата дълбока отбрана и се намира в къде-къде по-лошо положение от нас.“ И хвърля в настъпление всичко, с което разполага. Но по това време неговите войски вече са понесли големи човешки и материални загуби. „Ние започнахме нашето настъпление към Москва с преобладаващо неизправна техника - записва в спомените си артилеристът Франц  Фриш от 4-та танкова група - 30% от ресорите се чупеха от студа. В усложнената ситуация дори офицерите поставят под съмнение възможността за по-нататъшно придвижване напред“.

Немците са спрени от Червената армия в близките подстъпи към Москва. Това че „Тайфун“ окончателно се проваля, станало обаче ясно още в първите дни на декември, когато командването на армейската група „Център“, продължаваща атаките, започва да планира оттеглянето на частите си на подходящи за отбрана позиции. Войските на Западния, Калининския и Юго-Западния фронт, които на 5, 6 декември дружно преминават в контранастъпление, попречват на нацистите да направят това организирано.

Нашите деди и прадеди прогонват нашествениците на запад и разсейват мита за непобедимата армия на Хитлерова Германия. В битката за Москва, която със затаен дъх следял цял свят, настъпва прелом.

Превод: Трайчо ТУШЕВ