Нова Зора

Продължение от бр. 2

Но това не е достатъчно.

Необходимо е тази дейност да прерасне  в системна работа за запознаване на другите страни с българската история, култура, език, литература, национални постижения. Ще припомня, че по време на Първата българска република (1946-1990 г.) държавата  ни бе създала специална институция „Център по българистика“, изграден съвместно от МВнР и БАН. Той  целенасочено разпространяваше  по света знания за България, организираше българистични прояви, разпространяваше българска литература, привличаше чужди учени да работят върху българска проблематика, създаваше приятели на България.  Една такава възстановена институция, заедно с Агенцията за българите в чужбина, може да върши огромна работа и сред над двата милиона сънародници зад граница.

Дори с такива страни като Сърбия и Русия, от десетилетия активно ангажирани с „македонската кауза“, има какво да се направи. Вече знаем за становището на руския президент Путин, срещу лениновата концепция за изкуствено създаване на нови нации в руското културно-цивилизационно пространство. Това е добра основа да поискаме Русия да се откаже и от позициите си за съществуване в миналото на македонска нация и език за сметка на българските. (Но преди това трябва да нормализираме отношенията си с РФ!).  Сърбия също изпита болката от  разпада на  сръбската общност, от загуба на сръбски територии. Дали, ако България подкрепи тежненията ѝ за обединение на нейното население днес, тя в отговор няма да се откаже, най-после, от вековните, поддържани и днес шовинистични позиции към македонските земи? Ето едно благодатно поприще пред българската дипломация. Разбира се, главното внимание трябва да е към държавите и управляващите институции на ЕС, към САЩ. Правителството ни трябва да ги убеди, че единствено  българската позиция към РСМ е меродавна, истински издържана в духа на европейските ценности; че бъдещето не може да се изгражда успешно, ако не се разчистят грозните наследства от тоталитарното минало, натрупвани, впрочем,  с активното участие и на водещи европейски държави. Че неизбежните промени в РСМ могат да станат по-безболезнено и успешно, ако населението и политическите власти там разберат, че и Европа очаква от тях неизбежната  промяна.

За българската кауза трябва да се активизира и българската наука: наши учени да изнесат лекции, беседи, семинари по проблема в европейските страни да привлекат в нашите вузове студенти, дипломанти и учени от други страни за разработване при днешните условия на „македонската проблематика“, за преодоляване на натрупаните през десетилетията недоразумения и фалшификации. Докога ще игнорираме и ще се примиряваме с  факта, че Македония от десетилетия, а и днес, харчи огромни средства за „вербуване“ на чужденци в подкрепа на своите неверни  тези? Че с такава цел активно работи сред българите от Македония, живеещи в чужбина, както и чрез своите дипломати. Видяхме резултатите от тази политика и днес, когато се оказа, че държавите от ЕС прекрасно познават позициите на РСМ по спора ѝ с България и ги подкрепят, но не и  нашите!  Много е важно да се направят сборници с преведени на световните езици изследвания на български учени, както и специално да се осъществи от институтите на БАН написването на  нови. (Опонентите ни от десетилетия правят това в солидни тиражи). Да не забравяме, че повече от век, България не е спечелила нито една война. Победителите, нашите съседи, определяха общественото мнение. Техните становища се приемаха за меродавни, а не българските. Те организираха съюзи и се договаряха помежду си срещу нас! В тяхна подкрепа бяха  и великите сили – победителки. Срещу България е създадено негативно обществено мнение, което трудно може да се преодолее. Този факт също трябва да се има предвид, когато търсим съюзници  в подкрепа на нашата кауза.  Трябва да признаем и осъзнаем още нещо. Загубите на България са следствие от грешки на нейните политици. Тава повече не бива да се допуска!

Трябва да си кажем и още нещо.

Неумението ни да наложим позицията си срещу македонските попълзновения върху  историческото ни наследство, за съжаление кореспондира с либералното късогледство на правителството ни и към други опити за разбиване националното единство на страната, да се дели и парчетосва народът и езикът ни. Ще припомня само създаването на помашки език от гърците за българите-мохамедани в гръцката част на Родопите; на шопски език и карта на шоплука от сръбски автори; упоритите опити българите-мохамедани да се обособят от  българския народ като помаци, със своя култура и територии. По нито един от тези проблеми българското правителство не е взело становище! И още, въпреки Декларацията на НС на РБ за изпълнение на договора с РСМ, български партии и депутати в ЕП, заемат различни от тези на страната ни позиции. Защо се допуска това? Изброените факти показват, че българското правителство не изпълнява една от главните си задачи - да отстоява националните интереси на България; да защитава и укрепва българската национална общност – строителят на българското общество. Формира се изводът, че ако българските власти не приемат най-отговорно задълженията си по защита и укрепване на българската национална общност, нейната вътрешна консолидация и интеграция, нейният авторитет и престиж,  трудно ще намерят сили да бъдат решени  и острите проблеми с РСМ.

България най-после трябва да престане да мълчи.

И най-остро трябва да реагира на грубите, безцеремонни и недопустимо пренебрегващи българското достойнство позиции по спора ни с РСМ на политици от приятелски страни, като тези на Мадлин Олбрайт – САЩ, на  Йоханес Хан и Михаел Рот – Германия и на кой ли още не! Крайно време е, в подкрепа на българската позиция, да се включат и българските медии! Сред тях и преди всички – националните, наместо да се държат „неутрално“, сякаш са над проблемите на страната си! Те и днес, не само че не подкрепят категорично държавната ни позиция, но в студията им продължават да се канят „експерти“, които все търсят грешки в България и нито дума не обелват за македонските, да не говорим да дадат достоен и аргументиран отпор на македонските нападки към България, които след българското вето буквално са прераснали в антибългарска истерия.

Какво се крие зад европейското несъгласие с българската позиция?

Българският народ и власти трябва да си дадат сметка, че предлаганото от България решаване на спора с РСМ влиза в конфликт с утвърждаваната в Европа парадигма на неолиберално изграждане на нейния социум.  Това е главната причина Германия и другите страни от западната и северната част на континент а не просто да не приемат, а да атакуват българската позиция към РСМ с аргументите, че е старомодна, националистична, егоистична. Не случайно в началото на този текст посочих позициите, застъпени от авторитетния „Франкфуртер алгемайне цантунг“ – рупор на неолиберализма, утвърждаван от световния и  европейски финансов  капитал. Най-директно и безцеремонно те бяха формулирани още през 2013 г. от Херман Ван Ромпой,  първият постоянен председател на СЕ: да се преосмислят географските и демографски параметри на ЕС, така че „старомодната родина със самобитността на народа“ да отмре,  ЕС да стане „универсален дом за всички“, а понятия като „народ“ и „родина“ да отидат на бунището на историята! Замисълът е повече от прозрачен: човешката личност да бъде сведена до индивид – консуматор, хедонист, потребител на блага веднага, тук и сега, в ЕС, свободен от „тежестта“ на минало, традиции, общности и социални ангажименти; не приемащ обвързващите връзки на хетерогенното семейство и  брака между мъжа и жената; без ангажименти към бъдещето. България, (както и други средноевропейски страни), отхвърлила Истанбулската конвенция и „социалните форми на брака“, и поставила в основата на своите претенции към РСМ, разбиранията си за национална общност, национална култура, историческо наследство, национална чест и достойнство, етнично землище и т.н., влизащи в пряко противоречие с неолибералните  и мултикултурни концепции на европейска върхушка, нямаше как да избегне тази съпротива. Привличам вниманието към тази предпоставка на „европейската“ позиция, защото  тя е един от най-обезпокоителните фактори, тласкащи народите от стария континент към саморазпад, общностно и личностно духовно обезличаване. Защото докато другите утвърждаващи се глобализационни субекти на света през  XXI в. (РФ, Китай, Япония, Турция, ЮАР, Бразилия и др.), всячески се стремят да укрепят своите общности –  демиурзи на глобализационната им организираност, Европа,  върви в обратната посока – към обезличаване на своите нации, на  техните култури, цивилизационни постижения, принципи и норми,  които единствено могат да дадат сплотеност и солидност на изграждащата се общност на ЕС!  Затова българският народ, българските политици трябва ясно да осъзнаят дълбоката основателност на  своята позиция към РСМ, че тя не е израз на егоистичен национализъм, както се опитват да ни втълпят, а принцип, който трябва да се утвърди и за европейската общност, култура и цивилизация. Защото ЕС не е хан, където всеки дошъл може да прави каквото си иска, а дом на европейските народи, в който  царуват европейски норми и порядки, приемани и от гостите му и, които единствено могат да ги обединят и сплотят в общност, способна да направи от ЕС  мощен самодостатъчен глобализационен фактор в света на XXI  век.

Разбира се, България не трябва да ограничава активността си само към РСМ, а да разгръща дейност и в другите западнобалкански страни – Черна Гора, Албания, Босна и Херцеговина. Един от най-наболелите за решаване проблеми тук е активизирането на иредентисткия ислям. Албания, с християнско и ислямско население, е член на мощната международна организация „Ислямска конференция“. Ако иска да стане държава от ЕС тя трябва да прекрати това членство и да пресече активното налагане на крайните форми на исляма сред албанците, включително и в Македония. Особено обезпокоително е налагането на салафитски форми на исляма в Босна и Херцеговина, в районите на Чачак – Сърбия, в Черна гора и Косово. Но това предполага и активна позиция за недопускане на ислямски иредентизъм и в България.

*

Би могло още да се пише какво и как да се направи. Но главното е, правителството ни да вникне в  цялата сложност на проблемите, които  има да решава.  Защото, открито ще изкажа притеснението си: то още не е осъзнало, както неотменността на назрялата в РСМ трансформация,  важността на произтичащите от това пред него проблеми, така и големите трудности, които трябва да  преодолее при решаването им. Както и дългът си да го стори!

Защото за България и българите изчистването на фалшивите деформиращи наслагвания върху историческото ни наследство в Македония, има най-съществени основания.

Трябва да ни е пределно ясно, че днес България не може да се нареди достойно между европейските народи в новата единна общност на ЕС, ако не отстои истината за своя език, култура и историческо наследство. Те трябва да заемат полагащото им се заслужено място в общата история, култура и цивилизационни постижения  на Европа.

Тази защита има най-пряко отношение и към вътрешнонационалното ни състояние. Една от причините за дълбокия ни национален срив днес, за отслабване на обединяващите ни сили,  за безпощадното вътрешнополитическо противопоставяне е принизяването на националното, в това  число и неглижиране на историческото ни наследство, примирението то да бъде ограбено, неумението и липсата на решителност да защитим позициите си, съгласието да се откажем от него заради наложено ни от господстващи сили конюнктурно поведение.

Намираме се в решаващ час! В него или ще отстоим достойнството си на заслужаващ съществуването си европейски народ с многовековна история и култура, или примирено ще продължим да се сриваме и изчезваме в невъзможността си да се утвърдим, като отказала се от  бъдеще, разкапваща се общност.

Такъв е за България залогът!