Този свят е глобален. Ще се движат свободно стоки и капитали, а и маса народ. Но ми се струва обаче, че човекът отделно става все по-вторачен в своя тесничък делник. Все по-скъдна надежда, по-несигурна вяра... Как далеч да се вглежда, като тъне в поквара, във лъжи популистки и в прикрити афери. Няма хъс. Не му стиска сила с тях да премери. Е, горчиво е да преглътне. Рисковано - да се бори. И се изпълва светът ни с нова порода хора - хлъзгави като восъци, бездушни като роботи... Толкова оръженосци. Никакви Донкихоти.
СВЯТ
Още по темата
© 2025 Нова Зора.
Всички права запазени.
