Нова Зора

„Видяха едно око в бедняка и решиха и него да му вземат“…

Франс Тимерманс пристига у нас на 15.10.2021 г. за участие в дебат „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“ с мото: „СПРАВЕДЛИВ и успешен Зелен преход – новата национална цел пред България“. Мисията му е да ни обясни колко много сме закъснели със „зеления“ преход към нисковъглеродни емисии в енергетиката и колко много замърсяваме европейския въздух с въглероден диоксид. Ще ни заяви, че ако не загасим енергийното сърце на България – минно-енергийният комплекс „Марица изток“ – няма да получим т.нар. „европейска помощ за възстановяване и развитие“. С други думи няма да получим пари, за да заменим евтините, местни, лигнитни въглища със скъп, вносен, природен газ, който при изгарянето си емитира големи количества азотни емисии, а също и СО2 (макар и с 50% по-малко от нашите въглища), но няма да ни спести купуването на скъпите въглеродни квоти. Г-н Тимерманс ще ни посъветва да покрием плодородното, тракийско поле с фотоволтаици, които в денонощието ту дават ток, ту не дават, да задръстим прекрасното ни Черноморие с мачтите и перките на още по-несигурните вятърни генератори, които в годишен аспект не могат да достигнат и 16-17 % използваемост!

За съжаление българските „еко“ активисти, щедро заплатени с европейски „сребърници“, ще му пригласят като зелени папагали, „колко е мръсен въздухът над България и колко хиляди българи умират от СО2 в региона на комплекса „Марица изток“, въпреки че здравната статистка показва обратното – продължителността на живота в региона е по-висока в сравнение с други, където няма въглищни централи.

Мръсен е въздухът над София, Пловдив и някои други големи градове целогодишно, а над малките селища – през зимата, когато жителите им се отопляват на дърва и въглища заради непосилната цена на електрическия ток. Застроената /бетонирана и асфалтирана/ площ на България е между 3 и 5 %, в това число влиза и цялата национална пътна мрежа. Не може да се твърди, че въздухът на България е мръсен, защото на 5 % от нея е такъв, а това допускане е твърде условно, защото българските градове са озеленени, а в малките селища еднофамилните къщи са с цветни и зеленчукови градини в дворовете. Доказателство са вилите на по-заможните граждани, които са в селата в радиус от няколко километра от големите градове, където те бягат от мръсната градска среда през почивните си дни.

Европейските помощи съвсем не са безвъзмездни. Те преследват користни цели в полза на богатите западни държави. С т.нар.помощи ремонтираме и дострояваме българските автомагистрали не от грижа за българския товарен автопревоз. Българските автопревозвачи бяха отрязани от ЕК от превоза на европейски стоки под привидната грижа за здравето на българските шофьори.

Сега ни се предлагат помощи да затворим „Марица изток“ и да купуваме от западните държави фотоволтаици, батерии и вятърни генератори, които ще ни произвеждат несигурна електрическа енергия, която уж била по-евтина, но е в прекалено изобилие, когато не се търси, а когато е най-необходима - тя липсва (справка зимните и летните месеци в Англия, Германия, Испания, Португалия). За липсата й се оправдават, че слънцето не свети достатъчно дълго, а пък вятърът спирал да духа!?! Интересно е, че въпреки огромните фотоволтаични и ветро-генераторни паркове в Англия, Белгия, Германия, Испания, Португалия, Франция, цените на електрическия ток на енергийните им борси е много често по-скъп от тази в Полша, че дори и от българския, където сме закъснели със „зеления“ преход към беземисионна енергетика.

Англия, Белгия, Германия, Дания, Италия, Франция, Холандия повече от 250 години развиват индустрия, базирана на въглищата и на тази база са забогатели, докато бедна България се развива индустриално и ползва въглищата за производство на електрическа енергия едва от 70-75 години.

Съветват ни упорито и „щедро“ да се откажем от „питомното и да гоним дивото“ – да се откажем от собствения си единствен, евтин, енергиен източник, който ни гарантира сигурна, качествена енергия непрекъснато, целогодишно, въпреки че единствени в ЕС сме преизпълнили поетите си задължения да намалим емисиите на СО2 с 55 % спрямо базовата 1990 година, и въпреки, че българската зелена природа абсорбира над два пъти и половина емисиите на СО2 от българските енергийни, индустриални, транспортни и битови източници. Страната ни, която необосновано и тенденциозно се обвинява от наши и чужди „зелени“ политици и НПО-активисти, като една от най-замърсяващите страни в Европа, дели 62 място в световната класация с 42 млн.т. емисии на СО2 към 2019 г. заедно със „зелените“ Норвегия и Финландия, които при това са с 1,5 млн. по-малко население от България.

Големите европейски държави дори увеличават емисиите си на СО2 през 2021, докато България е намалила своите от 105 млн.т. през 1990 г. на 42 млн.т. още към 2019 г., т.е. с 60% и с 11 години преди 2030 г. – срок определен от брюкселските „зелени“ бюрократи.

Защо българските „зелени, екоактивисти“ си затварят очите пред тези факти и не докладват за тях на своите ментори от Брюксел?

Защо българските кандидат-парламентаристи не поемат задължение да гласуват мораториум върху търговията с емисии на СО2 у нас, докато останалите европейски държави не постигнат същата редукция на емисиите си на СО2, ако действително се говори за „СПРАВЕДЛИВ ПРЕХОД“? (Ако има справедлив преход ще има и национална такава цел).

Защо временното правителство, подкрепено от всички български евро-депутати, не започне дипломатически преговори с Европейската комисия, които да се продължат от следващото избрано, постоянно правителство за безплатни квоти за енергетиката и индустрията, както и за промяна на правилата в търговията с електрическа енергия, така че евтината да остава за българските индустриални и битови потребители, а останалата да се продава навън?

Това е национален интерес и трябва да се защитава, както от всички политици, независимо от партийната им принадлежност, така и от всички български, независими и неправителствени организации, а българските средства за масова информация да огласяват постигнатите резултати. Отговорите на поставените въпроси са актуални и не търпят нито отказ, нито отлагане. От тях зависи, дали ще се възстановим икономически, дали ще догоним в обозримо бъдеще средноевропейския жизнен стандарт и дали ще запазим младото поколение да остане в България.