Нова Зора

Има нещо сбъркано и шизофренично в колективното съзнание на българите. През т.нар. демократично развитие на България станахме  живи свидетели на поредеца от недоразумения, демагогия, измислени герои и  маркетинг на „политически стоки“ и  „мафиотски услуги“, прикривани  с показна  „почтеност“ - тип  Дон Корлеоне!  След тридесет  и две години ходене по мъките в търсене на „златното руно“,  получихме и заслужена  награда  –  партия на маргиналите начело с един безспорен талант в „стенд ап“ комедията,  саморасъл местен „месия“, който подобно на свои предшественици е убеден, че е  „избранник“ да води   страната към „нови“ бъднини.

След него  настъпват  и „почетените от Харвард“,  които жонглирайки с  предполагаем „актив“ от 10-процентна електорална  подкрепа и след  няколкомесечна  наситена с преднамерени антикорупционни епизоди  пиар-кампания, платена от държавния бюджет чрез спонсорството на президентската администрация,  предлага   да ни „оправят“ отляво и отдясно едновременно, докато не се ошашавим окончателно и не им дадем цялата власт, за да могат да  напълнят офшорните си сметки  и да поемат към  поредната „родина“ на запад от нас, както направиха други  преди тях!

Банално, нагло и арогантно, по американски!

Досущ като бомбите над Хирошима; агресията в Гренада през 1983 г. и убийството на Морис Бишоп; шишенцето на Колин Пауел като „Casus belli“  за войната в Ирак и убийството на Саддам Хюсеин; лъжливата информация на  „белите каски“ в Сирия като повод за ракетните удари;  „атентатът“ в Сарафово като  доказателство за обявяване на „Хамас“ за терористична организация; „смъртоносните“ отравяния на живите и до днес  Скрипал - баща и дъщеря и Навални, и последвалите санкции за РФ; ракетният разстрел на мирен Белград след инсинуациите на Олбрайт за сръбските жестокости на собствената й територия; злостната медийна кампания и наложените поредни санкции на РФ  за „вмешателството“ на РФ в президентските избори САЩ през 2016 г., днес вече напълно опровергани  и т.н.

Инсинуации, откровени лъжи, шок и ужас! Но винаги с      „победен“ краен резултат за изключителните! Това е  право на  силата, а не сила на правото! Дали е политика на канонерките, политика за сплашване или  сдържане, важното е американската „дълбока държава“ да е  безапелационен победител във всяка точка на света. А това означава победа на  самоопределилите се за властелини да диктуват  условията за живот на всяка държава, на всяка общност, на всеки човек на планетата! Така, както направиха неотдавна трите англосаксонски държави - САЩ, Англия и Австралия с тайното  решение  за  създаване на  военно-политически съюз против Китай, а  на великата ядрена сила Франция, член на НАТО и на СС на ООН, бе съобщено от Австралия, че денонсира подписания търговски договор за 66 млрд. ам.дол., без компенсации!

Днес  светът върви към глобална промяна, която няма да е в полза на  САЩ и Запада!

В предстоящите преговори за преразпределение на зоните на влияние между големите играчи, на Съединените щати ще им е необходимо навсякъде, където  Русия и Китай биха имали претенции  за защита на собствените си интереси и традиционни  зони за влияние, да се формират правителства  и да избират президенти, които постоянно  да декларират, че техните страни са  проамерикански и народите им искат стратегическо партньорство със  САЩ! И понеже законите в страните от Източна Европа бяха нагласени така, че сключени международни договори, напр. за членство в НАТО, не могат  да се преразглеждат чрез референдуми, то меродавно ще е мнението на политиците! А тези политици се подбират така, че да  са в пълна зависимост от хегемона, като или са  учили, или работили  в и за САЩ и англосаксонски страни, или са получавали финансови възнаграждения за оказвани „услуги“, придружени  с компрометиращи  документи, лежащи   в сейфовете на водещите ги  офицери!

Това са класически методи за работата на метрополиите в колониалните страни, най-широко използвани  от могъщата Британска империя (1600-1945 г.).

След Втората световна война Съединените щати стават „правоприемник“ на  Англия като признат

хегемон в капиталистическия свят.

Със своята  „Доктрина на канонерките“, използвайки като аргумент силата, те бързо се превръщат в световен жандарм, гарантиращи най-важното –  интересите на транснационалните американски компании по света. За да бъдат  адекватни на всяка възникваща ситуация, от времето на президента Кенеди до днес, ръководителите на Белия дом ежедневно получават обобщен доклад от 17-те американските специални служби. Документът с гриф „съвършено секретно“, официално е с название Presidents Daily Briefing (PDB) и съдържа най-важните сведения по въпросите на националната сигурност  на САЩ за денонощието.  Сред  разузнавачите този документ звучи като   „Книгата“ („Воок“), с каквото име сред религиозните американци се ползва и  Библията. Жаргонът не е пренебрежителен, а по-скоро отразява значението, което се придава на този доклад в Белия дом. В свое  интервю от 7 юни 2017 г., бившият по това време Директор на националното разузнаване при Барак Обама Джеймс Клапър, споделя, че  в ежедневните брифинги, организирани за  президента на САЩ, наред с всичко останало той задължително  е докладвал  информация по три въпроса:

- за терористични действия  и създаването на нови терористични  формирования по света, които биха могли да бъдат заплаха за САЩ;

- за направени научни открития и съобщения за технологични пробиви по света, които биха могли да намалят конкурентните възможности  на  американските производители и  научно-технологичното   предимство на САЩ  по света;

- за  провеждането на парламентарни и президентски  избори по света, особенно в страни, които влизат  в зоната на националните интереси  на САЩ.

След като знаем това,  едва ли е учудващо, защо  президентът на САЩ Джо Байдън в приветствието си до участниците в Софийския форум на инициативата „Три морета“ т.г. спомена персонално имената само на двама души – Румен Радев и Кирил Петков.

В цитираното по-горе интервю Джеймс Клапър, специализирал в Националния военен колеж, Военновъздушния колеж и Харвардския университет,  известен като най-върлия защитник на тезата  за руската намеса  в американските  избори през 2016 г., дава крайно красноречива оценка за американо-руските отношения: „Двете страни не могат да бъдат съюзници, защото имат непримирими различия. Това е заложено  в руските  гени така, че  те винаги да   бъдат противопоставени, диаметрално противоположни на САЩ и западните демокрации“.

Днес, по вина на

продажната  политическа класа,

народът на България е потърпевш, намирайки се  в класациите по стандарт на живот, свобода на словото и усещане за щастие,  на дъното на Европа! Едва ли можем да обвиняваме американците за това си положение! Те никога не са криели, че егоцентризмът, още повече  в пазарната икономика не предполагат, просто така,  даване на долари. Това не им пречи обаче да се възползват от ситуации и подаръци, за да укрепват своята мощ, да защитатават своите интереси и да налагат своето виждане за „Новия световен ред“!

И тук се натрапва крайно неудобния за нашето национално самочувствие въпрос:

Защо Унгария, Словакия, Чехия, а в последно време и Румъния успяват, а ние тъпчем от 1990 г. на едно място, потънали в интриги, корупция, простотии и национален нихилизъм! Защо и как корупционерите, бандитите, политически номади в т.ч. и бивши комунисти,  членове на „откритите“ и тайни общества, обслужващата журналистика и интелигенция, въпреки малцинството си, успяха да се обединят в една обща „партия“ – партията на разрухата, на животинската страст към пари, власт и перверзни удоволствия и години наред да се къпят в безнаказаност, разврат и богатство, а другата, по-голяма част от народа, от интелигенцията, от управленците, направили народната република пример за успех и просперитет за развиващите се страни по света, да продължава да се примиряват със съдбата и посоката на „колелото на историята“, страхувайки се  най-вече за бъдещето  на децата и внуците си и очаквайки  някой друг, отвън, да свърши работата! Няма как да стане, защото „...Иисус като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои. И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му!“  (Мат. 12: 25,26)

Няма как злото да победи злото!

Няма как измамата да победи измамата, сребролюбието да победи сребролюбието! В тази безсмислена война ще победи по-наглият и арогантният, а не добрия и можещия. Ще победи по-голямият лъжец и демагог, а не честният и правдивият, най-богатият, а не благородният и безсребреникът! И това всичко става реалност чрез ежеминутното въздействие на мощната измамна индустрия на медиите, социалните мрежи, търговския маркетинг, черния пиар, а вече и изкуствения интелект.

Родители, надникнете в таблетите и телефоните на вашите деца и вижте  на какво ги учат блогърите, преследващи милиони печалби от своите  невръстни абонати! Скоро вие няма да можете да говорите с децата си, разминавайки се по етика и морал! Те стават други хора, от друг свят, който е разделен не по възраст, а по нови „фетиши“ цели, смисъл на живот и пр. И те не са вашите! Скоро вече ще е късно за промяна. Соросоидното  „Отворено  общество“ е  „детска градина“ в сравнение със скритото въздействие на цифровата напаст, излъчваща денонощно и въздействаща пряко на неукрепналата психика, която не може, по понятни причини, да определи кое е „добро“ и кое „зло“ за тях!

На малцината, които знаят и виждат за какво става дума не ни остава нищо друго, освен, водейки своята битка, да търсим възможност да разкриваме механизмите и скрития контекст на това, което се случва около нас, което ни обездушава и, което обрича България на гибел!

Метаморфозата

Великият радетел за справедливост и равноправие, големият поет Максим Горки, през 1895 г., с много романтика възпява революционния чонвешки  порив за по-добър живот и щастие за онеправданите и всички, които страдат под ботуша на неправдата, мракобесието и властта на парите. В неговата поема „Песента  на Сокола“, по един превъзходен начин е казано всичко за смисъла на един  човешкия живот, а чрез думите на змията: „Летиш или пълзиш, краят е известен: всички  лягаме в земята и ставаме  на прах...“, е озвучена философията на еснафа, за който е важно оцеляването и унизителното благоразумие. В думите на Сокола: „Аз живях славно...! Аз познах щастието! Аз храбро се бих!...“, е цялата философия на онези, за които борбата със злото е същност и смисъл на живота им! Това има отношения към днешния ден на българите, но за мен присъдата на Горки: „Родените да пълзят, никога не ще полетят!“ винаги  е била метафората, която в най-пълна степен отразява величието на човешката природа по пътя  й ъм съвършенството. Оценявайки чрез тази поетична форма превъзходството на духовността над грубия материализъм, аз се замислих  дали действително всички организми, които се раждат пълзящи, нямат възможността и да летят. И тогава си спомних за чудото „метаморфоза“ и за значението й в диалектиката  на човешкото познание.

„Метеморфоза“ е  гръцка дума и означава „превръщане от една форма в друга“, а приставката „мета-“ означава „преход“, „преобразуване“, например, „преход от планова икономика  към пазарно стопанство“.  Първият човек, който вижда в метаморфозата божествен промисъл е изключителния римски поет Овидий. В своето произведение „Метаморфози“ той казва:

„Ще разкажа за тела,

превърнати в нови тела;

богове, метаморфозите вие

сътворихте –

дайте дух на тази песен,

която за преобръщения  на форми,

от зората на света до днес,

стих след стих да нареди!“

Библията ни учи, че в онази, изначалната  природа, Бог е дал пример за преобразование чрез промяна на формата. От клетката се ражда гъсеница, която пълзи,усвоява материалния свят, оцелява, има къде да се скрие от опасностите, наблюдава и набира опит в материалния свят в т.ч. и в нейния, животинския. След това тя сменя формата и се превръща в какавида – напълно изолирана от вънщния свят, в пълна карантина, с достатъчно време да реши как да продължи да се развива  нататък. Набрала се със сили и желания да опознае един друг, по-висш свят,  бившата гъсеница разчупва черупката и ако е запазила силата  на крилата си, тя полетява и се превръща в красива пеперуда, която живее кратко, но  с живота си дава  надежда на онези,  които  родени да пълзят, но при силно и искрено желание могат, дори и виртуално, да осъществят мечтата си  за „...чудната си участ да летят....!“

Това е Божественото послание към нас, хората,  като изключение от правилото,  от тривиалното и ежедневното  за тези, които могат „...силно да любят и мразят..!“ Това е и божественият импулс, вдъхновил Овидий и Кафка, Тициан и  Рубенс, Моцарт и Лист, създали вечните легенди за „Орфей и Евредика“, за Дедал и Икар,  за Дафна и Аполон, за Прозерпина  и Фаетон!

Но за разлика от античните творби и легенди от периода на гръко-римската цивилизация, в съвременния забързан и високотехнологичен 21 век „божествената метаморфоза“ като възможност за  преобразования и превъплащения се превръща в мощен инструмент за феноменални  личностни еквилибристики, които имат за цел да направят техните автори  богати, всемогъщи и тънещи в охолство и разврат, заблуждавайки онези, които  с доверието  си им дават правото  да ги ръководят, трупайки блага за себе си от техния труд и творческа мисъл. Голямата разлика между днешната цинична изява на метаморфозата и магическата й сила по време на гръко-римската цивилизация е в това, че просветлени  от 250-те  увлекателни легенди на  Овидий, хората от античността и средновековието са били вдъхновявани към съвършенство, към любов към ближния и благородство. Днес обаче търговският маркетинг и реклама са в състояние, субективно и избирателно, да направят от един ограничен, първосигнален, арогантен и алчен човек „лидер“  на държава! И той, чрез демагогия, притворство, измама и тотално сервилничене пред властелините на света, обладан от безумен разрушетелен бяс да  унищожава всичко пред  себе си само и само, за да задоволи хищническия си и  парверзен нагон за власт, пари, и удоволствия!

Когато дойде моментът за финализирането на Доктрината  „Разцепващ фактор“, цялата организационна структура по реализацията ѝ бе приведена в пълна готовност. Годината бе 1985.

Главното действащо лице бе изведено на ръководна  позиция в СССР, той бе белязан на челото,  за да вдъхва сакралност и месианство, и Маргарет Тачър го благослови с думите: „С този човек ще може  да се работи!“ Но това не беше Божия знак и промисъл, а сатанинска метаморфоза. Ръководителят на държавата, разгромила фашизма и изградила първото справедливо и уважаващо  малкия човек общество,  бе хвърлена във вътрешни разпри,  в  „преустройство“ (сатанинска метаморфоза), в братоубийствени междуособици и масови  предателства. Една исторически отвоювана, балансирана и планово регулираща се  система за икономически отношения (СИВ), базираща се на практически неограничените ресурси на една шеста от планета и на  честния труд на милиони хора от много страни,  бе тайно преотстъпена на онези, които се задъхваха и загиваха  от липса на пазари  и  от  натрупани  излишъци, отлагайки във времето  предизвестния им край.  Всичко бе добре   „опаковано“ с романтичното“ Did It My Way!“, а  „Доктрината Брежнев“  заменена с „Доктрината Синатра“, отправяше посланието, че всеки има собствен път, което на  практика означаваше недостоен отказ от подписани договори, погазване на вечните добродетели  за  дълг, чест  и отговорност за сметка на получени „сребърници“ и нобелово лауреатство!

С лекота бе разгромен международният правов ред, гарантирал десетилетия мирния живот на човечеството. От тази собственоръчно изфабрикувана от „think tanks“ центровете доктрина, обричаща милиони хора на страдание, нищета и физическо унищожаване,  се роди сатанинската метаморфоза „Горбачов“, разградила  една огромна територия, за да нахлуят в нея  от Запад  изгладнелите „хиени“ и спекуланти в непревзетото,  и с войни огромно жизнено пространство. Новият Воланд изтласка местната  първосигнална и нискочела „пяна“ в държавите от Източна Европа на властови позиции  така, че те  да грабят, рушат и  безнаказано да  малтретират ошашавеното и загубило елементарна ориентация безропотно население!

В България този  Нов световен ред  бе представляван от Андрей Луканов,

който покани в страната предварително сформираната банда на Ричард Ран, която за броени седмици преформатира  (метаморфизира) без упойка страната от една обществено-икономическа формация в друга. И Луканов, и членовете на бандата, явно, не са преминали през еволюционния етап на „какавидата“ и не са имали реално време да осмислят, какво точно искат да направят от българския народ, станал обект на техния експеримент и манипулация! Тъй като това е главният провал в съвременната българската история, с неминуем отпечатък върху живота на българина през  бъдещите   десетки години, то за да разберем за какво става дума в действителност,  ще цитираме извадки от книгата  за прехода на България към пазарно стопанство „Конституция, свободи, благоденствие“ на един от авторите на „Програмата Ран-Ът“, отговарящ за изготвянето на проекта за нова Конституция на РБ, д-ра по право  Бърнард Х. Сайгън. Но за това в следващия брой.

Следва