Нова Зора

Живеем в разграбен от хищници двор

и няма закрила, и няма пощада –

то сякаш самият небесен простор

пропада в дълбоката бездна на ада.

Навсякъде тътнат проклятия зли,

врати и прозорци са в телени мрежи,

и тлеят, и гаснат в горчиви мъгли

красиви мечти и заветни стремежи.

Къде да намерим спасителен брод,

къде е светата Вапцарова вяра?

Животът ни днеска е трескав живот,

пропит от немара и люта поквара.

За всичко, което без жал се руши,

не някой проклетник, а Бог ни наказа

да страдаме с тъжни и болни души

под тежкия кръст на жестока омраза.

О, трябва да смажем лъжи и злини,

да скъсаме всеки мъчителен обръч

и в черните нощи, и в белите дни

у нас да възкръсне убитата обич.

Защото сред вечния луд кръговрат

без помисъл свята и устрем всевишен

животът прилича на гибелен ад,

където човекът е демон излишен.