Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ТРИНАДЕСЕТ

Е-поща Печат PDF

Този свят превъртя. И лечение няма!

Във гърдите му чука студено сърце.

А на къра Стоян, метнал сопа на рамо,

води шарено куче и десет овце.

Този свят е на път да се срине тотално,

Бог отгоре задрасква последното днес.

Само долу Стоян като пряспа е бялнал

десетте си овце и овчарския пес.

Той така и не чу за световната лудост...

Хапна хлебец и сол и си легна към шест.

Сутринта се събуди. И божичко! Чудо!

Две овце се обагнили кротко нощес.

И се цветна на къра последното утро,

а денят се разлисти, от слънце облян...

Повъртя се бездомен и легна във скута

като третото агне на оня Стоян.

Този свят се затри! Падна в собствена бездна.

После Бог го издуха... Ненужно перце!

А Стоян, не разбрал, че светът е изчезнал,

още води тринадесет бели овце...


 

Още по темата