Този свят превъртя. И лечение няма! Във гърдите му чука студено сърце. А на къра Стоян, метнал сопа на рамо, води шарено куче и десет овце. Този свят е на път да се срине тотално, Бог отгоре задрасква последното днес. Само долу Стоян като пряспа е бялнал десетте си овце и овчарския пес. Той така и не чу за световната лудост... Хапна хлебец и сол и си легна към шест. Сутринта се събуди. И божичко! Чудо! Две овце се обагнили кротко нощес. И се цветна на къра последното утро, а денят се разлисти, от слънце облян... Повъртя се бездомен и легна във скута като третото агне на оня Стоян. Този свят се затри! Падна в собствена бездна. После Бог го издуха... Ненужно перце! А Стоян, не разбрал, че светът е изчезнал, още води тринадесет бели овце...