Нова Зора

„Няма крепост, която да не може да прескочи едно магаре натоварено със злато”.

Филип II Македонски (382-336 п.н.е.)

За явлението Корупция, малко литературно и патетично, но вярно може да се каже: Корупция, Корупция, Корупция и пак Корупция! От памтивека та до днес, в целия свят и в България има Корупция! Има я в Княжеството, в Царството, при Социализма и в сегашната Демокрация. Тя е превзела и времето, и мястото, и пространството -  всяко кътче на света. Тя е глобално явление и призрак на призраците. Стреми се да бъде прикрита, покрита, завита, закрита или напълно скрита. И дълбоко стаена. Тя е бяла, сива и черна, първична и вторична, малка и голяма, лична, групова, чрез трето лице, организации, фирми и държави, партийна или безпартийна, активна и пасивна. Тя е контролираща и сертифицираща, имало я навсякъде и всякога. Тя е политическа, икономическа и бюрократична. Създава собствена регулация, непрозрачност и е обвита в мъгла. Граничи с „лобизъм” и „застъпничество”, но винаги се свързва с институции и частни интереси. Корупцията захранва бедността, увеличава разходите на бизнеса, снижава нивата на БВП на глава от населението. Тя е „плащане за подпомагане”, „плащане под масата”, щедри комисионни и „компенсационни” договори, „персонални печалби”, отдаване на права. Проявява се като рушвет, далавера, афера и подкуп. Тя е гореща и студена,  сладка, интересна, любопитна и трагична. Понякога става нахална, брутална, цинична и непоносимо търпима, но всякога е престъпна и нанася щети на човека и обществото, в което тя намира своето място, храна и леговище. Тя е политическа хидра, административен октопод и троскот за селското стопанство. Тя е върхушката, която обхваща цялата икономическа, политическа, административна и съдебна система на местно и централно ниво в България. Корупцията е гордиевият възел, който няма развързване, чиито краища се държат здраво от престъпните управляващи и безропотното изпълнящи. Тя е Авгиевите обори на страната. Тя характеризира управляващите с безволие, беззаконие, безвластие, безпринципност, безотговорност, безидейност, безкрупулност, бездарност, безгръбначност, безконтролност и безпътие. Коктейлът от тези думи представят най-добре

мозайката на българската действителност.

Корупцията непрекъснато е хулена, псувана, оплювана, анатемосвана, дамгосвана, шамаросвана и зачерквана от политическия, административен и социален  живот, но продължава да съществува. За нея трябва да се говори, пише, да се казва, показва, анализира, доказва и наказва, защото тя деморализира, човека, властта и обществото. Тя е хлъзгава и прилепчива, и лош  заразителен пример за подражание на цялото човечество. Корупцията вреди на икономическия растеж, влошава предсказуемостта на правната система и задушава медийната независимост. Тя трябва да се премахва и заличава. Но въпреки това тя процъфтява при всички времена и народи, и най-вече при нас в  България и нейните управници. Тя е съвременната пандемия на Ковид и чумата на ХХІ век.

И както казва големият ирландски драматург, писател, поет и общо взето противоречива личност  Оскар Уайлд (1854-1900 г.), защитил на висок глас българските жертви на Априлската епопея през 1876 г. „Всички сме в канавката, но някой от нас гледат към звездите”.

„Призракът на корупцията” е доайенът на българските призраци. Сменящите се закани, на сменящите се управници да  унищожат този призрак са пълен фалш – той е тяхната хранителна среда…. И ето една закана, е синя на цвят, безцветна на смисъл и датира от 23 ноември 1997 г. „До 6 месеца ще унищожим корупцията” - твърдо обеща държавно-административният министър Марио Тагарински. И твърдо не изпълни обещанието си.”1 Както казваше на времето си доайенът на българската журналистика Петко Бочаров: „Да, да , ама не!”

Големия наш социален психолог Иван Хаджийски е писал по повод обещанията на опозицията, че когато дойде на власт ще накаже всички държавни служители, които са злоупотребявали. Но, пише той още, не е имало подобен прецедент. Да, от Освобождението, та чак до наши дни това обещание задължително не се изпълнява. И още от него: „Когато няма корупция от горе, такава е немислима и от долу.”

В същата статия, „Призракът на корупцията”, бившият проф. и преподавател по Философия и Антропология в СУ „Св. Климент Охридски” Николай Кирилов Василев (1946-2013 г.), който през 1991-1992 г. бе вицепремиер и министър на образованието и науката в правителството на СДС начело с премиера Филип Димитров, и народен представител в ХХХVІ НС2, пише: „Доколкото местните разобличители на корупцията страдат от неизличими балкански пристрастия, ще се опитам да идентифицирам отечествения призрак през погледа на външни, предполагаемо далеч по-обективни наблюдатели. В специална статия британското списание „Икономист” дава редица полезни съвети на онези чуждестранни инвеститори, мазохистично настроени да влагат парите си в България. За да стъпят по-стабилно и с минимален риск за капиталите си в региона, не било задължително да ръсят подкупи тук или там; достатъчно било да направят дарение на някоя от многото политически обвързани фондации (напр., на фондациите на премиера, президентската, председателската, министерските, депутатските, кметските и всякакви други съпруги). Организацията „Трансперънси интернешънъл” ни поставя на 20-то място в света по корупционен капацитет ( в класацията, изготвена по оценка на инвеститори и анализатори, са включени общо 85 държави ). Доста близо сме все пак до шампиона Камерун, така че временното изоставане може да бъде успешно наваксано. Но и за това са необходими още малко усилия. И още много тагаринщени”. Все пак не може да не се вярва на Николай Василев.3 „През втората половина на 20-ти век често се говори за корупция, но международната общност не обръща необходимото сериозно внимание на това антиобществено, антидържавно явление. В периода 1982-1987 г. на страниците на „Икономист” и „Файненшъл таймс” думата „корупция” се появява 229 пъти, а през периода 1989-1992 г. около 500“.

През последните десетина години в България корупцията стана нетърпима и усилено взе да се говори и пише за нея. След влизането ни в ЕС през 2007 г. ние сме с най - висока корупция в новата за нас икономическа общност. В доклада на групата Зелени/ Европейски свободен алианс в Европейския парламент, през 2018 г. се констатира, че всяка година България губи над 11 милиарда евро, което е 14% от брутния вътрешен продукт. За това така бурно започнаха да излизат данни и факти за старата и нова Корупция с главно „К”. Ето какво казва Председателя на ГЕРБ, на най-голямата и управляваща в момента политическа партия и бивш премиер на страната Бойка Борисов за „великата” борба с корупцията на „Национална работна среща на ПП ГЕРБ” състояла се на 17.04.2016 г. в зала № 1 на НДК, на която присъстват близо 4000 делегати от ГЕРБ - общинските кметове и общинските съветници, членовете на общинските и областните ръководства от ГЕРБ, областните координатори на партията, народните представители, евродепутати и министрите от ГЕРБ:

"ПП ГЕРБ може да бъде свалена само от ГЕРБ. Силата на  ГЕРБ е чистота на партията, затова ако докопам някого от вас за корупция - милост няма да има за никого. … Всеки един от вас носи политическа отговорност. Всяка партийна организация трябва да бъде кристално чиста в борбата с корупцията. Прекрасно знаете по места къде какво обществото не би приело – няма да го правите – край. Правете всичко, както пише по книга, по закон. От друго няма от какво да се притеснявате. Нещата, които правим са видими, хубави, добри, народът ги оценява. Събираме повече пари, повече харчим, ще станат добри неща"4.

На 15.08.2020 г. в „Шоуто на Слави” Атанас Славов д-р  по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски” казва: „Ние говорим в момента за най-ниски нива за демократичност, през този десетгодишен период и най-високи нива на корупция”.

На 8 октомври т.г. новоиздигащият се на гребена на политическата вълна Христо Иванов от „ДА България!” написа в Twitter: „От любимо дете на ЕНП Борисов се превръща в токсичен актив”. И още: „Авторитетът, който се гради на лъжи и безправие, не струва пукната пара и рано или късно се срива по същия позорен начин, който наблюдаваме сега.”

А какво казваше ”Бащицата”

и какво стана? Над четири месеца хиляди българи протестираха в цялата ни страна, в Европа и по Света против корупцията в България; за оставка на правителството на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. Последва и една безпрецедентно- скандална Резолюция на Европейския парламент, с която същият обявява, че „има влошаване на положението с правовата държава и корупцията в България”. И докога така?

Последните данни за корупцията са от Афганистан. „Как 80 хиляди талибани сразиха 300 – хилядна армия”! Президентът на САЩ Джо Байдън обвини афганистанските лидери, че са се предали много лесно пред талибаните след оттеглянето на американската армия. Една от основните причини е отново вилнеещата голяма корупция в правителството на избягалия от страната премиер Ашраф Гани. „Според „Вашингтон Поуст” на хартия е имало 352 000 войници и полицаи, но в действителност са били само 254 000. Командирите не само отчитали бойци–призраци, но и прибирали в джоба си част от парите за продукти и оръжие. Най-дългата война на САЩ от 11 септември 2001 г. до 31. Август т. г. най- после приключи.  За своето почти 20 годишно пребиваване на САЩ в Афганистан са инвестирали 23 трилиона долара от американските данъкоплатци.

Специална американска агенция беше определена да следи разходите. Според вестник „Гардиън” нейните опити да ограничи корупцията са били неефективни. Предстои американският конгрес да разгледа работата на агенцията. Дали и там няма да се появи някаква висша форма на корупция?