Продължение от брой 31
Вирусната пандемия и „зелената” идеология като примери за нейното създаване
Ключовият момент е, че мнението на народа се създава в пряка зависимост от реалността. В случая реалността му се „сервира” в медиите и в Интернет. По принцип, тази медийна реалност може силно да се различава от действителната реалност, особено ако в играта се включат всички медии и то синхронно, без особени различия. Ако има по-сериозни различия, те могат да се обявят за фалшиви, за злонамерени, за вредни и опасни. Могат дори да бъдат преследвани от закона „в интерес на държавата"!
Налага се да уточним, че понятието "държава" има двоен смисъл. Ако под държава разбираме България, то изразът "в интерес на държавата" се разбира следното: действия за благоденствието на хората, българи и небългари, населяващи земята обозначена географски като България.
Понятието държава има и друг смисъл, според който тя се отъждествява със системата от институции, обезпечаващи управлението на обществото като единно цяло. Т.е. интересите на държавата се отъждествяват с интересите на системата от институции за нейното управление, което преведено означава - с интересите на нейния управленски елит!
Основата, на която се гради политическата идеология на управляващия елит, е да убеди народа, че винаги става дума за неговото благоденствие, въпреки че този елит всъщност се занимава изключително със собствените си интереси и само в неизбежни случаи прави нещо реално за народните маси. В края на краищата, както вече беше казано, най-важна е борбата за власт. Оттук следва и съответната идеология, както и някои практически правила.
Например, идеологията на партиите, които са на власт у нас, практически се изчерпва с това да бъдат послушни на Брюксел и САЩ, за което е необходимо чисто формално послушание и то на минимално ниво: правим каквото кажете, а се получава това, което виждате. По същество, крилатата фраза на Виктор Черномирдин от 1993 г. най-пълно изразява това положение: "Мы хотели лучше, а получилось как всeгда."
Ако условието за формално послушание е изпълнено, на практика управляващите имат картбланш за най-директно приватизиране на държавата (всичко е бизнес и то наш бизнес!): икономика, финанси, правосъдие, образование, култура... Типичен пример за България е финансирането от държавата на най-големи национални проекти без конкурс. Законът се заобикаля чрез даване на съответния проект на национална фирма без конкурс (законно ако фирмата е държавна), която фирма няма технически капацитет да свърши работата. Проблемът се решава като държавната фирма наема частни подизпълнители без конкурс.
Националните интереси на дадена държава се провеждат и осъществяват от нейния национален елит. Ако няма такъв елит не може да се говори за защита и провеждане на национални интереси. Дали лично на вас ви харесва даден национален елит или не, е второстепенен въпрос. Важното е т. нар. национални интереси на държавата да не са празни думи. Последното може да се осъществява както при диктатура, така и при демократични управления. Същественото е да не става въпрос за празнодумие, а да се правят сериозни опити за защита на тези интереси. При политически коалиции, ако няма консенсус относно националните интереси, не може да се формира такъв елит. Тогава става дума само за търговия и боричкане, за да бъдат реализирани лични интереси, в рамките на коалицията. Ситуацията е принципиално ясна - чист провинциализъм и решаване на "кухненски" проблеми. За краен илюстративен пример в този смисъл може да ни служи Украйна, а за типичен - България.
Някакво социално равновесие в такива държави се поддържа благодарение на външни сили, заинтересувани в осъществяването тъкмо на такова едно крайно изгодно за тях състояние. На практика става дума за протекторат, съгласно работното правило, че ако нямаш собствени национални интереси, автоматично следваш националните интереси на друга държава. Това е политическата версия на онази известна сентенция, че ако не храниш своя собствена армия, ще храниш чужда.
В този случай, от идеологическа гледна точка, е абсолютно необходимо реалността да се гримира в медии и социални мрежи по такъв начин, че всичко което се върши от държавния апарат да изглежда в очите на народа законно и в негова полза. Полученият продукт е типичен пример за т. нар. виртуална реалност.
Много трудно е да се намери професионал, който може да си позволи безнаказано да покаже разликата между действителността и официално одобрената виртуална реалност в дадена област. Ако този професионал е включен в някаква структура (платена работа, членство в организация или партия), то се очаква, че ще говори "каквото трябва", а не каквото му се иска или мисли, тъй като на карта е поставено положението му в съответната структура. Независими професионали има, намират се, и ако искате реална преценка по даден проблем - нямате друг избор.
Сега нещо за днешната международна обстановка, в която се предполага да благоденства въпросната държава. Ако тя не следва т. нар. правила формулирани от САЩ и се съпротивлява, то непокорната държава се обявява за заплаха за демокрацията и директно за хегемона. Например, ако дадена държава не иска да следва нравствените правила налагани от САЩ и Западна Европа, защото тези правила се считат безнравствени от народонаселението й, то тя се обявява за опасна за свободния свят, за враг. Най-пресни примери - Унгария и Полша.
Трябва да се подчертае, че най-безпардонно се изисква от страни с хилядолетна история и култура да следват най-новите виждания на една най-млада цивилизационна единица, демонстрираща провал след провал в налагането на своята визия навсякъде по света, неспособна да се справи с гореспомената задача даже в собствения си южноамерикански заден двор, да не говорим за Африка. Либерия, например, като опит за създаване на държава на бивши роби с американски управленчески елит, прочула се с нечувани зверства дори по африканските стандарти. Или полудивият Афганистан като най-пресен пример за успеха на двадесетгодишни „цивилизационни” усилия.
Всяка държава, която не следва споменатите правила, демонстрира със самото си съществуване, че хегемонът не може да управлява света, което пък се квалифицира като явна заплаха за неговата безопасност. Русия и Китай без съмнение са пример за смъртна опасност, защото се опитват и живеят по някакви си свои правила и то без да ги налагат на която и да е друга държава. Очевидно е, че всяка една от тази страни се явява системен враг. Т.е., изходът е само един: или ние или те.
Това накратко е основната глобална разстановка на днешната действителност. Останалото е в раздела за технически подробности.
Безпрецедентно високото ниво на русофобия днес се дължи на факта, че Русия вече представлява цивилизационна алтернатива (класическа, консервативна, хетеросексуална, християнска), под която алтернатива е готова да застане поне една трета от населението на САЩ и Западна Европа - безпрецедентно ниво на масова подкрепа, ненаблюдавано както по времето на Царска Русия, така и по времето на СССР. Тревогата е, че започва да се оформя друг Свободен свят, свят свободен от американска хегемония, свят на държави, които не желаят да се водят от новия американски критерий, че демократична е тази държава, която се отказва от своята суверенност.
Уплахата е, че Русия може да се окаже лидер на този Свободен свят като значително по-демократична държава по линиите на политически плурализъм, инакомислие и медийна свобода. Последното може не само да звучи нечувано за някои - то може да се окаже действителна илюстрация на т. нар. Коварство на историята.
Уплахата на новия западен елит от цивилизационния пример на Русия, е безпрецедентна и критична по очевидната причина, че чисто военната алтернатива за противодействие, е напълно изключена.
Допълнително сериозно усложнение е перспективата икономиката на развитите страни да регистрира спад от поне 50% през следващите 3-4 години (мнение на независими експерти), което е и формула за социална катастрофа, надхвърляща тази при разпадането на СССР. Т.е. ситуация, в която започват да работят законите на джунглата - всеки за себе си.
Директен социално-политически контрол при такъв спад на икономиката, изисква абсолютно твърди силови военно-полицейски методи срещу всяко неподчинение, за което обаче, както финансови, така и човешки ресурси, няма достатъчно, както в Европа, така и в САЩ, поради споменатия очакван общ спад на икономиката.
Алтернативата е масово зомбиране на населението чрез пълно унищожаване на критичното мислене, използвайки методи за подтискане на личността и волята, на практика, чрез установяване на интелектуален концлагер.
По същество става дума за антиутопия, за налагане на квазирелигиозни сектантски принципи за контрол над стада от бездушни роби, което е и съществен елемент на новата цивилизационна революция включвайки "стойностно" преформатиране на историческата памет на човечеството. На този фон, вирусната пандемия изглежда като дар божи под лозунга: "Прави се всичко възможно за ваше добро!"
Информационен суверенитет
Западът е избрал и защитава позицията си да задава еталон за поведение на останалите държави. Еталонът се налага информационно, след което идва изискването за изпълнение и подчинение. Ако вие имате друга гледна точка или друга ценностна система, то вие получавате диагнозата "недоразвит" или „нецивилизован" с препоръката за повече работа: четете и слушайте еталонна западна преса, гледайте и слушайте еталонни холивудски филми и еталонна западна музика. Ако се съпротивлявате ви чака атака на широк фронт очертан от двете флангови направления: информационно и, ако се наложи, както е демонстрирано нееднократно, класически военно, с модерни прецизно-локални ракетни удари.
Следователно, информационен суверенитет в днешния свят означава възможност да имате своя собствена система за излагане на събитията, свои средства за масова информация, които не говорят на езика на Запада, а на езика на собствената цивилизация, на собствения народ, съобразявайки се с интересите на собствената си държава. Съответно, журналист, който следва такива насоки, трябва да е подготвен, че ще бъде заклеймен като нецивилизован варварин.
Най-главният аспект на информационния суверенитет е суверенитет при интерпретация на събитията, идеите и идеологиите. Съгласно своя ценностна система и в интерес на своята държава. Съгласно правото да бъдеш самия себе си, да имаш своя собствена история, да защитаваш страната си като уникален цивилизационен феномен. На практика това е и разделителната линия между приятел и враг на Демократичния Запад. С всички лични и национални последствия. По въпроса за последствия по линията на личния информационен суверенитет: ако имате свое собствено мнение вие сте враг. Всякакви сантименти по въпроса - настрана.
Атомизирано общество
Най-фундаменталната революция във военното дело е свързана с реализацията, че воини в строй са по-силни от група отделни бойци, всеки от които може да е победител в отделен двубой срещу всеки строевак. Или, по-кратко, строят побеждава класата на индивида. Оттук и стремежът в политическата борба за максимално разединяване на съперника, т.е. за разрушаване на строя. Фундаменталното предимство на строя пред индивида е наличието на отговорност за другия до теб, по-общо, отговорност към обществото. Без тази отговорност няма строй. Няма и общество.
Оттук и стремежа на глобалния либерализъм да разруши точно тази обществена отговорност, издигайки в идеал иманентната отговорност пред самия себе си. По същество атаката има антисоциален характер, борба против социализацията на човека. Борба против осъзнаване и разбиране на своята отговорност пред другия и пред обществото. Борба срещу отговорност за семейството (високо се ценят семейни шпиони докладващи разговорите на семейната маса), борба на индивида за правата си срещу трудовия колектив, срещу местното общество. Така се руши не само обществото, така се руши и живота на всеки отделен човек, генетично-физиологично стремящ се към общуване със себеподобни от най-крехка възраст (за пример - поведението на "необучени" деца на възраст над 1-2 години).
Като частен случай, отказът от обществена отговорност води до липса на отговорност по отношение на информацията. Социализация означава още хората да приемат за нормално да има различни мнения по отношения на даден проблем. Ако даден индивид, в съгласие с неолибералната идеология, счита че той е най-уникална, себестойностна и изключителна персона, то е най-естествено да не се интересува от чуждо мнение, а да приема само своето собствено за меродавно. Без да се интересува по какъв точно начин то е формирано, включително внедрено.
Това интелектуално изолиране води до предпочитание към елементарни еднозначни решение, до неспособност да се анализират сложни идейни системи, сценарийни варианти и алтернативни конструкции, необходими интелектуални операции за вземане на неизбежни социални решения.
На практика, особено младите, се превръщат в оловни войничета защитаващи либерални социални "ценности" придобити в Интернет, абсолютно убедени, че слънцето изгрява във Вашингтон, неспособни към каквато и да е промяна в стила си на живот. Включително абсолютна неспособност да защитават отечеството си.
Ултралибералната идеология на толерантност създава пасивни личности, без какъвто и да е боен дух: ако някой те удари не се защитавай сам, оплачи се на учителя. Защото ако се защитиш, ти ще бъдеш по-виновен от нападателя. В никакъв случай не можеш да проявяваш агресия. Резултати от тестове показват, че двадесетгодишните на Запад имат ниво на тестостерон като на 60-годишни. Абсолютно самоизраждане.
Такива индивиди се командват най-лесно, с нулева способност за каквато и да е борба, най-много да помърморят малко. В кризисна ситуация, която може да настъпи най-неочаквано, борбени личности с готовност за саможертва са абсолютно необходими, но няма откъде да се вземат. Има само хора без минимална способност за нетолерантност, която е абсолютно необходима поне в борбата за самосъхранение, да не говорим за борба със "старото" за "прогрес". Абсолютно стадо! Резултатът от възпитанието на вече няколко поколения - проблем номер едно за днешната Европейска цивилизация. Това вече мирише наистина на края на историята. Но не този на Фукуяма. По-скоро този от типа на Фукушима.
