Нова Зора

От почти половин година България е без редовно правителство, избрано и одобрено от Народното събрание, а се управлява от служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев. През това време светът бе залят от четвъртата вълна на ковид епидемията, а в Афганистан се сложи край на „Афганистанската пролет“. Започнала преди 20 години като война с тероризма, но превърнала се в американска и западна военна окупация, тя завърши неотдавна с позорното бягство на войските на САЩ и  техните „съдружници в престъплението“ от НАТО и ЕС. В момента брадати и чалмоносни бунтовници установяват в страната „нов порядък“, който някои коментатори нарекоха „нов безпорядък“.

Прогонените преди две десетилетия „ислямски студенти“ от движението „Талибан“ („Талибан“ е множественото число на „талебе“, сиреч ученик или студент, поради което превеждането му като „талибани“ е неуместно, б.р.) се върнаха и заграбиха властта без да срещнат никаква съпротива от екипираната и обучена от американците правителствена армия. И президентът Гани, и шефът на армията избягаха в чужбина, за да не ги сполети съдбата на президента Наджибулла, кастриран от муджахидините и влачен с джипове по улиците на Кабул след изтеглянето на съветските войски през 1989 г.

Последната съпротива срещу „Талибан” в долината Панджшир падна рано сутринта на 6 септември. След като западните страни, начело със САЩ обявиха край на евакуацията на своите граждани и сътрудници от Афганистан, в ръцете на „Талибан” падна и летището в Кабул, – единственото място, през което течеше евакуацията и намиращите се там се чувстваха в относителна безопасност. При това положение желаещите да напуснат страната поеха по черните пътища на Азия към обетованата Европа. А победителите от движението „Талибан” успяха да се договорят за разпределянето на властта и обявиха на света, че са сформирали правителство, начело с молла Мохамад Хассан Ахунд - терорист от списъка на ООН и вицепремиер молла Абдул Гани Барадар, ръководител на политическото бюро на движението. Те започнаха да налагат в Афганистан правилата на шериата, т.е. ислямското право,  и първите им жертви станаха жените, на които бе забранено да излизат на улицата без бурки и без придружител от семейството. Смесените доскоро училища отново бяха разделени на женски и мъжки, а протестът на жените в Кабул бе смазан с насилия и лютив газ. От страниците на турския всекидневник вестник „Миллиет“ (04.09.2021) този „нов порядък“ бе квалифициран от Сами Коен като „нов безпорядък“, а руският президент го нарече хуманитарно бедствие. Главните виновници за тази хуманитарна катастрофа в Афганистан са същите, които чрез „Арабската пролет“ разбуниха Тунис, Сирия и Либия, без да държат сметка за последиците от своите интервенции. Те, главно САЩ, докараха „пролетта“ и в Афганистан, и сега се чудят как да спрат бягащите от „Талибан” тълпи, преди да са стигнали границите им. Дори Пакистан, когото всички обвиняват, че подпомага „Талибан”, побърза да издигне телени мрежи по границата си с Афганистан. Турция също издига 300 километрова телена ограда по границата с Иран, а Гърция вдигна стоманена стена по границата си с Турция покрай река Марица.

Но някои провидяха в тази нова криза и възможност за нещо добро. Например, според турския вестник „Миллиет“, благодарение на „Талибан” можело да се създаде най-после и армия на ЕС. Отново в турските вестници се тиражира твърдението, че изтегляйки се от Афганистан, САЩ са хвърлили в скута на Китай и Русия бомбата, наречена „Талибан”. Поради което, въпреки въздържаните изявления по адрес на „Талибан”, от страна на ръководителите на двете страни, Китай и Русия предвижват танкове към граничните райони и провеждат съвместни военни учения. „Доверяй, но проверяй“, гласи една руска поговорка, цитирана от покойния американски президент Роналд Рейгън. Афганистан ще виси като обица на ухото на всички велики сили, опитали се да го „цивилизоват“ и „демократизират“ по свой образ и подобие: от Великобритания, през СССР, до САЩ. Дори в Турция се опасяват, че примерът на „Талибан” може да насърчи ислямистките кръгове в страната до такава степен, че да се опитат да „талибанизират“ републиката, създадена от Ататюрк.

А какво да кажем за България, където в началото на прехода към демокрация и пазарна икономика, покойният вече председател-президент Петър Младенов трябваше да подаде оставка, заради приписаното му изявление „Най-добре танковете да дойдат“? Ако днес президентът Радев или друг каже: „Най-добре талибаните да дойдат“, това би ни шокирало по-малко. Защото те, българските талибани, вече са тук. Едни от тях, като „обединените патриоти“ сънуват, че пак са в парламента и управляват; други, като ИТН, ГЕРБ, БСП, ДБ, ДПС и ИБГНИ, са в НС и играят на опозиция. И междувременно се карат като цигани, докато „коват“ закони, според своя инат и „шериат“. Оказа се, че някои „протестъри“ не познават не само Конституцията и решенията на Конституционния съд, а и приетия от самите тях Правилник за дейността на Народното събрание. Нещо повече, дори на председателката на парламента Ива Митева от ИТН й трябваха два дни, за да реши, дали са приети или не поправките към Закона за НСО, предвиждаши ограничаване на броя на лицата, охранявани от службата.

За тези си колебания Митева бе наругана от своя съпартиец Тошко Йорданов, който дори я призова да си ходи, щом не й се стои в НС. На всичко отгоре тя беше оставила заседанието за измененията на Закона за НСО да се ръководи от заместник-председателката на парламента Росица Кирова. Тя пък обяви, че промените не са приети поради липсата на необходимия кворум от 121 депутати, въпреки че от 106 участвали в гласуването 101 бяха „за“. Накрая „протестните партии“ дружно обвиниха в саботаж ГЕРБ, БСП и ДПС, сякаш не знаеха, че същия ден имаше заседание на НИС на БСП. Там където свършват редът, законността и разумът, там започна Народното събрание днес! Какво правиха „народните избраници“, че в два парламента не успяха да сформират редовно правителство? В 45-то НС ГЕРБ върнаха мандата, заради нежеланието на останалите да се коалират с тях и да имат нещо общо с модела Борисов. Отказаха да сформират кабинет и хората на Слави Трифонов от ИТН, надявайки се, че на предсрочните избори от 11 юли ще получат собствено парламентарно мнозинство, за да не зависят от други. Суверенът не им се върза и те взеха само 65 депутатски места. Въпреки това, пришпорени от своя Аятолах Слави Трифонов, решиха, че и магарета да номинират за министри и премиери, ДБ, ИБГНИ и БСП непременно ще ги подкрепят. След проектокабинета на Николай Василев, предложиха ултимативно „ревизиран“ вариант начело с Пламен Николов. И когато и той не мина, анатемосаха потенциалните си съюзници и партньори като предатели, след което върнаха мандата и декларираха, че няма да подкрепят партията, която получи третия мандат. Разсърдиха се и на Корнелия Нинова затова, че поискала скандалният плагиатор Петър Илиев да бъде оттеглен от проектокабинета на ИТН. В интервюто си пред Бойко Василев от БНТ Слави Трифонов каза, че с БСП имали сериозни различия, понеже социалистите били леви. Кога разбра, че БСП са леви?

Също толкова шизофреничен бе и отказът на ДБ не само да подкрепят кабинет с мандата на БСП, но и да се отзоват на поканата за разговори с Нинова. Понеже не желаели да участват в предизборната кампания на БСП. Как при това положение са очаквали президентът да връчи третия мандат на тях и БСП да подкрепи евентуален кабинет с мандата на ДБ? Нали и да беше станало това, от ИТН ги бяха обявили за предатели? Следователно, такъв кабинет би могъл да мине само с подкрепата на ГЕРБ и ДПС. А може и да са се договорили депутатите на ГЕРБ и ДПС да напуснат залата, кворумът да падне и правителството на ДБ да мине между капките? По-логично е обаче да приемем, че от ДБ изобщо не са имали намерение да се опитат да съставят редовно правителство. Сърдят се на Нинова, че не е задържала мандата до 15 септември, за да се приеме не само актуализацията на бюджета, а и закриването на специализираното правосъдие. Но защо не настояваха по най-бързия начин да се избират 22-те парламентарни комисии, а се занимаваха с препитване на служебните министри и премиера и създаването на комисиите „Росенец“ и „Буджака“? Намериха време да разнищят и полицейското насилие над протестиращите през лятото и есента на 2020 г., но не и за актуализацията на пенсиите. Затова второто четене на Закона за актуализация на бюджета остана за вторник, 7-ми септември, когато Нинова трябваше да върне мандата. Същия ден ГЕРБ, ДПС и БСП дружно „зарадваха“ пенсионерите с предложения за добавки към пенсиите от 100 до 150 лева, плюс осъвременяването им с коефициент 1,35. От тази внезапна предизборна щедрост служебният министър на финансите Асен Василев изпадна в ужас. Защото парите трябва да ги осигури служебното правителство.

Така или иначе, „народните избраници“ пак изпратиха суверена пред урните и машините за гласуване. Какво ще променят новите извънредни парламентарни избори, та Слави Трифонов очаква в 47-мия парламент „на всяка цена“ да се състави редовно правителство? От кого ще се състави то и кой ще плати цената? От ГЕРБ, БСП и ДПС? Или от ГЕРБ, ИТН и ДБ, която според някои социолози ще бъде втора? ДБ, санким, била единствената, която покачвала своя рейтинг. Изявлението на Христо Иванов, че заради промените в Конституцията, касаещи съдебната власт, можело да се наложи да разговарят и с ГЕРБ без Борисов, е многозначително. Борисов и да го канят, няма да седне на една маса с Христо Иванов. Но, дори да продължи да прави „селски туризъм“, обикаляйки села и градове, той без съмнение ще дърпа от разстояние конците на своите съпартийци, участващи в подобни разговори. Както и Слави ще командори своите по Фейсбук. В политиката никога не казвай никога! Там, както и в дипломацията, „не“ означава „може би“, а „може би“ е равно на „да“. Ако ГЕРБ, с или без Борисов, се върнат на власт, това ще е благодарение на мушмороците, които използваха протестите за да влязат в НС, след което забравиха срещу кого и срещу какво протестираха хората половин година. ИТН и ДБ работят за Бойко Борисов, каквото и да говорят срещу неговия корупционен модел. Истината е такава: който гласува за Слави Трифонов и Христо Иванов, ще получи и Бойко Борисов! И като димна завеса, прикриваща тези тайни сдружения, ни се натрапва евентуалният политически проект на служебните министри Асен Василев и Кирил Петков. И той щял да бъде десен, казват някои. Толкова десни, само народът е ляв! И беден, болен и отчаян дотам, че не различава истина от лъжа, думи от намерения, демокрация от талибанщина. Поради което и на следващите избори ще получи повече от същото. Скандалната размяна на обвинения и опровержения за предлаган от Татяна Дончева (ИБГНИ) подкуп към депутати на ИТН, с цел разцепване на парламентарната им група показва, че на морала на политическия елит не може да се разчита. Защото, както пише Стефан Цвайг, „Тя (политиката, б.р.) има толкова малко отношение към етиката, колкото астрономията и геометрията“.

Май Иво Балев ще излезе прав за 10-те чалъма да си направим правителство. Единият от тях е да се консултираме с талибаните, а другият – Петър Илиев от ИТН да препише някое ноу-хау по въпроса.