Нова Зора

Продължение от брой 28

“Шпигел”: В по-ранни времена, а и не само по-рано, все пак се е мислило, че философията влияе косвено върху много неща - пряко рядко - но косвено е успявала да влияе като е помагала да си пробият път нови тенденции. Ако си помислим само за великите имена сред немците - Кант, Хегел та чак до Ницше, да не говорим за Маркс, може да се покаже, че по обиколни пътища философията е имала невероятно въздействие. Смятате ли, че това влияние на философията е приключило? И когато казвате, че старата философия е мъртва, че вече я няма, дали в това се включва и мисълта, че това въздействие на философията, ако въобще някога го е имало, най-малкото днес вече не съществува?

Хайдегер: Чрез едно друго мислене е възможно косвено въздействие, но не директно, така, сякаш мисленето да промени състоянието на света.

“Шпигел”: Извинете, ние не искаме да философстваме, за това не сме достатъчно подготвени, но тук е мястото на съприкосновение между политиката и философията, затова моля да ни простите, че Ви въвличаме в такъв разговор. Вие току-що казахте, че философията и отделният човек не могат да направят нищо освен ...

Хайдегер: ... тази подготовка на готовността на държането на себе си открит за идването или неявяването на Бога. Дори опитът за такова неявяване не е нищо, а освобождаване на човека от това, което в „Битие и време” наричам попадане във властта на съществуващото. Към една подготовка на назованата готовност принадлежи и размисълът върху това, което е днес.

“Шпигел”: Но тогава действително би трябвало да дойде прословутият подтик отвън, от Бог или от някой друг. Значи из самото себе си и като самодостатъчно мисленето днес не би могло да въздейства вече върху нищо? По мнението на съвременниците ни, а също, струва ни се и по Ваше мнение, по-рано това го е имало.

Хайдегер: Но не непосредствено.

“Шпигел”: Ние споменахме вече Кант, Хегел и Маркс като велики подбудители. Но и от Лайбниц са дадени импулси за развитието на съвременната физика и с това за възникването на модерния свят изобщо. Струва ни се, че преди малко Вие казахте, че вече не допускате такова въздействие днес.

Хайдегер: В смисъла на философията, вече не. Ролята на досегашната философия днес поеха частните науки. За едно достатъчно изясняване на „въздействието” на мисленето би трябвало да анализираме по-обстойно какво може да означава тук „въздействие” и „въздействане”. Тук би имало нужда от едно по-основно разграничение между повод, подбуда, насърчение, подкрепа, пречка и подпомагане, ако сме анализирали достатъчно Закона за достатъчното основание. Философията се разтваря в отделните науки: психологията, логиката, политологията.

“Шпигел”: И коя ще заеме сега мястото на философията?

Хайдегер: Кибернетиката.

“Шпигел”: Или благочестивото, който се откроява?

Хайдегер: Но това вече не е философия.

“Шпигел”: Какво е тогава?

Хайдегер: Аз го наричам „другото мислене”.

“Шпигел”: Вие го наричате „другото мислене”. Бихте ли го формулирали малко по-ясно?

Хайдегер: Мислили ли сте върху изречението, с което завършва моят доклад „Въпросът за техниката”: „Питането е „благочестието на мисленето”?

“Шпигел”: Във Вашите лекции върху Ницше ние намерихме едно изречение, което не ни е съвсем ясно. Вие казвате там: „Понеже във философското мислене господства възможно най-голямата обвързаност, затова всички големи мислители мислят едно и също Но то същевременно е толкова съществено и богато, че никога един отделен човек не го изчерпва, а всеки само все по-строго обвързва всекиго.” Тъкмо това философско построение, по Ваше мнение, изглежда, е стигнало до известен завършек.

Хайдегер: Завършено е, но за нас то не е станало нищожно, а е станало актуално тъкмо в диалога отново. Цялата моя работа на лекции и упражнения през изминалите 30 години в основни линии беше само интерпретация на европейската философия. Връщането в историческите основания на мисленето, премислянето на останалите от гръцката философия насетне още незададени въпроси, това не е откъсване от наследството. Но аз казвам: начинът на мислене на традиционната метафизика, която е завършена с Ницше, вече не предлага никаква възможност в мисленето да се постигнат основните черти на едва сега започващата техническа ера.

“Шпигел”: Преди около две години в разговор с един будистки монах Вие говорихте за „един съвсем нов метод на мислене” и казахте, че този нов метод на мислене „най-напред е осъществим само за малко хора”. Искахте ли с това да покажете, че само съвсем малко хора имат прозренията, които, според Вас, са възможни и необходими?

Хайдегер: „Да имат” в най-първичния смисъл, че по някакъв начин те могат да ги кажат.

“Шпигел”: Да, но в този разговор с будиста трансмисията към осъществяването, също не беше ясно представена от Вас.

Хайдегер: Аз и не мога да го изясня. Аз изобщо не знам как „действа” това мислене. Може би пътят на едно мислене днес води към това да се мълчи, за да се предпази мисленето от това то само за една година да се разпродаде на безценица. Може би ще му бъдат необходими 300 години, за да „действа”.

“Шпигел”: Разбираме много добре. Но тъй като не живеем след 300 години няма да бъдем живи и живеем тук и сега, на нас ни е забранено мълчанието. Ние, политици, полуполитици, граждани, журналисти, постоянно трябва да вземаме някакво решение. Трябва да се устроим в системата, в която живеем, трябва да се стремим да я променим, трябва да напипаме тясната врата към една реформа и още по-тясната, към една революция. От философията очакваме помощ, естествено косвена помощ, помощ по обиколни пътища. И сега чуваме: „Аз не мога да ви помогна.”

Хайдегер: Аз наистина не мога.

“Шпигел”: Това трябва да обезкуражи нефилософа.

Хайдегер: Не мога, защото въпросите са толкова тежки, че би било против смисъла на тази задача на мисленето да изляза и публично да проповядвам и да раздавам морални оценки. Може би можем да се осмелим да кажем: на тайната на планетарното надмощие на немислената същност на техниката отговаря неокончателността и незначителността на мисленето, което се опитва да размишлява върху това немислено.

“Шпигел”:  Вие не сте причислявани към тези, които ако биха ги слушали, биха могли да посочат път?

Хайдегер: Не, аз не знам никакъв път към непосредствена промяна на сегашното състояние на света, при положение, че такава промяна изобщо е възможна за човека. Но на мен ми се струва, че опитваното мислене би могло да събуди, изясни и заздрави споменатата готовност.

“Шпигел”: Ясен отговор, но бива ли един мислител да казва: „Чакайте, през следващите 300 години все ще ни дойде нещо на ум”?

Хайдегер: Не става дума за това само да се чака, докато през следващите 300 години на човека му хрумне нещо, а за това от немислените основни характеристики на съвременната епоха с мислите си да проникнем в идващото време без пророчески претенции. Мисленето не е бездействие, а самото в себе си е действието, което е в разговор насаме със световната съдба.

Струва ми се, че произхождащото от метафизиката разграничение между теория и практика и представата за трансмисия между двете, прегражда пътя към това, което разбираме под мислене. Може би тук трябва да посоча моите лекции, които се появиха през 1954 г. под заглавие „Що е мислене?”. Може би и това е характерно за нашето време, че от всички мои публикации тъкмо това съчинение е четено най-малко.

“Шпигел”: Нека се върнем към началото на нашия разговор. Не е ли мислимо националсоциализмът да се разглежда, от една страна, като осъществяване на онази „планетарна среща” и от друга страна, като последният най-лош, най-силен и заедно с това най-немощен протест срещу тази среща на „планетарно обусловената техника” и човека на Новото време? Явно във Вашата личност Вие носите едно противоречие, така че много странични продукти на Вашата дейност всъщност могат да се обяснят с това, че с различни страни на Вашата същност, които не засягат философското ядро, Вие държите на много неща, за които като философ знаете, че не съществуват - например на понятия като „родина”, „вкорененост” и други подобни. Как се съчетават планетарна техника и родина?

Хайдегер: Не бих казал това. Струва ми се, че Вие приемате техниката прекалено абсолютизирано. Аз виждам положението на човека в света на планетарната техника не като една крайно оплетена и неизбежна зла участ, а виждам задачите пред мисленето тъкмо в това, то да способства в своите граници човекът да постигне едно задоволително отношение към същността на техниката. Националсоциализмът беше тръгнал точно в тази посока, но в мисленето тези хора бяха прекалено наивни, за да получат едно действително експлицитно отношение към това, което става днес и, което е на път от три столетия насам.

“Шпигел”: Американците например имат ли го днес това експлицитно отношение?

Хайдегер: Те също го нямат, те също са оплетени в едно мислене, което чрез прагматизма съдейства на техническото манипулиране и опериране, но същевременно затваря пътя към осмислянето спецификата на модерната техника. При все това в САЩ тук-там се правят опити за откъсване от прагматистко-позитивисткото мислене. А кой от нас би могъл да реши дали един ден в Русия и в Китай няма да се събудят прастари традиции на едно „мислене”, които да спомагат човекът да си създаде едно ново отношение към техническия свят?

“Шпигел”: Но ако всички го нямат, а философът не може да им го даде...

Хайдегер: Колко далече съм стигнал в моя мисловен опит и по какъв начин той ще бъде възприет и плодотворно преобразуван в бъдеще, не мога да решавам аз. Последно, през 1957 г., в един посветен на юбилея на Фрайбургския университет доклад под заглавие „Законът за тъждеството”, в няколко прости мисловни хода, се осмелих да покажа доколко за един мисловен опит за това, в което се крие спецификата на модерната техника, се открива възможността човекът на техническата ера да установи връзка с едно обръщение, което той не само е в състояние да чуе, но и към което по-скоро сам принадлежи. Моето мислене се намира в необходима връзка с поезията на Хьолдерлин. Аз смятам, че Хьолдерлин не е какъв да е поет, чието творчество литературните историци тематизират наред с много други. За мен Хьолдерлин е поетът, който сочи бъдещето, който очаква Бога и затова той не бива да си остане само предмет на историко-литературните изследвания.

“Шпигел”: Апропо, Хьолдерлин - молим за извинение, че още веднъж се налага да четем. Във Вашите лекции върху Ницше сте казали, че „познатият в различна форма конфликт между Дионисиевото и Аполоновото начало, между святата страст и трезвото представяне, е скрит един стилов закон на историческата предопределеност на немците и един ден трябва да бъдем готови и подготвени да му придадем форма. Това противоречие не е формула, с която само можем да описваме „културата”. Хьолдерлин и Ницше поставиха една въпросителна пред задачата на немците исторически да намерят своята същност. Ще разберем ли този знак? Едно е сигурно: историята ще ни отмъсти, ако не го разберем.” Не знаем през коя година сте писали това, по наша преценка - през 1935 г.

Хайдегер: Предполагам, че цитатът е от лекциите върху Ницше „Волята за власт като изкуство” от 1936/37 г. Но може да е казано и през следващите години.

“Шпигел”: Да, бихте ли го обяснили още малко. Това ни отвежда от общия път към едно конкретно предопределение на немците.

Хайдегер: Бих могъл да изразя казаното в този цитат и така: моето убеждение е, че само от същото място в света, където е възникнал модерният свят на техниката, е възможно да се подготви един обрат, който няма да стане с приемането на дзен-будизма или други източни светогледи. За преосмисляне е нужна помощта на европейската традиция и нейното ново усвояване. Мисленето се преобразява само с мислене, което има същият произход и предопределение.

“Шпигел”: Именно на това място, където е възникнал техническият свят, той според Вас трябва да...

Хайдегер: ...в Хегеловия смисъл на думата той да бъде снет, не отстранен, а снет, не само от човека.

“Шпигел”: Вие вменявате специално на немците особена задача?

Хайдегер: Да, в този смисъл в диалога с Хьолдерлин.

“Шпигел”: Мислите ли, че немците притежават особена квалификация за това възвръщане?

Хайдегер: Мисля си за особеното езиково родство на немския език с езика на гърците и с тяхното мислене. Това според мен се потвърждава постоянно от французите. Когато те започнат да мислят, говорят на немски - те ни уверяват, че със своя език не можели да се справят.

“Шпигел”: Така ли си обяснявате това, че имате толкова силно влияние в романските страни и особено при французите?

Хайдегер: Защото те виждат, че с цялата си велика рационалност вече не могат да се справят в днешния свят, когато става въпрос за това да разберат произхода на неговата същност. Както не могат да се превеждат стихотворения, така не може да се преведе и едно мислене. При всички случаи то може да се опише. Когато се захващат с буквално превеждане, всичко се променя.

“Шпигел”: Тягостна мисъл.

Хайдегер: Би било добре, ако този тягостен факт се приеме сериозно в широк мащаб и най-сетне се осъзнае колко много последствия има преобразуването на гръцкото мислене чрез превода му на римо-латински - едно събитие, което и днес още ни пречи да осмислим задоволително основните съставки на гръцкото мислене.

“Шпигел”: Господин професор, ние все пак ще вземем за изходен пункт оптимизма, че все нещо може да се съобщи и преведе, защото изчезне ли този оптимизъм, че съдържанията на мисленето могат да се съобщават отвъд езиковите граници, възниква заплахата от провинциализация.

Хайдегер: Бихте ли характеризирали гръцкото мислене като „провинциално” за разлика от начина на представяне в световната империя на Рим? Делови писма могат да бъдат превеждани на всички езици. Науките, това ще рече и за нас днес, природните науки с математическата физика като основна наука, също са преводими на всички езици на света, по-точно казано - не се превежда, а се говори същият математически език. Ние навлизаме тук в едно трудно измеримо поле.

“Шпигел”: Може би и това се отнася до тази тема: в момента без преувеличение имаме криза на демократично-парламентарната система. Имаме я отдавна. Имаме я, особено в Германия, но и не само в Германия. Тя е налице също и в класическите страни на демокрацията, в Англия и в Америка. Във Франция вече няма криза. Ето сега и въпросът: Не може ли от страна на мислителите - според мен като странични продукти - да дойдат указания дали тази система трябва да бъде заменена с друга и как би трябвало да изглежда тя или пък би била възможна реформа и указания, как е възможна тя? Иначе нещата остават така, че философски нешколуваният човек - а това обикновено е този, който (макар да не ги определя) държи нещата в ръцете си и е в ръцете на нещата, този човек би стигнал до погрешни изводи и може би дори до ужасни ексцеси. Следователно: не би ли трябвало философът да е готов да се замисли как хората могат да устроят своя съвместен живот в този технизиран от самите тях свят, който може би ги е подчинил? Не е ли оправдано да се очаква от философа да дава указания за това как той си представя една жизнена възможност и не греши ли по отношение на, по мое мнение, една малка част от своята професия и призвание, като не казва нищо за това?

Хайдегер: Доколкото виждам, един отделен мислител не е в състояние да прозре света като цяло така, че да може да дава практически напътствия, та дори и с оглед на задачата да намери отново база за самото мислене. От мисленето, доколкото то самото гледа сериозно на себе си, с оглед на великата традиция, се иска прекалено много, когато то си нарежда да дава напътствия. С какво право би могло да стане това? В областта на мисленето няма изказвания по авторитет. Единственото, с което мисленето трябва да се съобразява, е самия предмет, който трябва да се мисли. Той обаче преди всичко друго е подвъпросното. За да се направи ясно това положение на нещата преди всичко е необходим анализ на отношението между философията и науките, чиито технико-практически успехи като че ли правят такова мислене като философското, да изглежда излишно. На тежкото положение, в което е изпаднало самото мислене по отношение на собствената си задача, отговаря едно подхранвано тъкмо от господстващото положение на науките недоумение по отношение на мисленето, което трябва да си забрани да отговаря на практико-светогледни въпроси на деня.

“Шпигел”: Господин професор, в областта на мисленето няма изказвания по авторитет. Тогава не би трябвало да буди изненада, че модерното изкуството също се затруднява да прави изказвания по авторитет. При все това Вие го наричате „деструктивно”. Модерното изкуство често разбира себе си като експериментално изкуство. Неговите произведения са опити...

Хайдегер: С удоволствие се оставям да ме поучават.

“Шпигел”: ...Опити из една ситуация на изолация на човека и на художника, а от сто такива опита, от време навреме, все един се оказва успешен.

Хайдегер: Тъкмо това е големият въпрос: къде е изкуството? Какво е неговото място?

“Шпигел”: Добре, но тогава Вие изисквате от изкуството нещо, което вече не изисквате от мисленето.

Хайдегер: Аз не изисквам нищо от изкуството. Аз казвам само, че има такъв въпрос - какво е мястото на изкуството?

“Шпигел”: Щом изкуството не знае своето място, тогава поради това то е деструктивно, така ли?

Хайдегер: Добре, тогава го зачеркнете. Аз искам обаче да отбележа, че не виждам онова, което сочи пътя на модерното изкуство, доколкото остава неясно в какво то съзира интимната същност на изкуството или най-малкото - в какво я търси?

“Шпигел”: И на художника не липсва връзка с онова, което се предава от традицията. Той би могъл да я намери, че то е хубаво и да каже: Да, така може би се е рисувало преди 300 или даже преди 30 години. Сега обаче той вече не може така. Дори да искаше, той не би могъл. Иначе гениалният фалшификатор ще е най-великият художник. Ханс фон Меегерен, който е можел да рисува „по-добре” от другите. Но това вече не върви. Така художникът, писателят, поетът, е в ситуация подобна на мислителя. Колко често трябва да казваме: „Затвори си очите”?

Хайдегер: Ако за рамка, в която се разполагат изкуство, поезия и философия се вземат „заниманията с култура”, тогава това предполагане има право. Ако обаче станат проблематични не само заниманията, но и това, което се нарича „култура”, тогава осмислянето на това, проблематично попада в полето от задачи на мисленето, чието бедствено положение е несъмнено. Но най-голямата беда на мисленето се състои в това, че днес, доколкото виждам, не говори нито един достатъчно „голям” мислител, който в ясна форма да доведе мисленето до неговия предмет и с това - по неговия път. За нас, днешните хора, голямото в онова, което се мисли, е прекалено голямо. Ние можем само да се стремим да строим тесните и стигащи не много далеч пътечки към един преход.

“Шпигел”: Господин професор Хайдегер, благодарим Ви за този разговор.

….

Този разговор на редакторите на списание „Der Spiegel” Рудолф Аугщайн и Георг Волф с Мартин Хайдегер е проведен на 23.09.1966 г., а и по изрично негово желание е публикуван едва след смъртта му в бр. 23 на списание „Der Spiegel” от 31.05.1976 г.

Край