Нова Зора

Неговото име е в издателското каре на „Нова Зора“: фотографии – Борис Марков. Акцентът, както се вижда, пада върху илюстративните отговорности, макар че всъщност името и човека са най-важните. Но и името не винаги произнасяме по фамилия. За нас той е просто Борката. И когато трябва да уточним, за кой от Борисовците се отнася, добавяме – „майсторът на късия разказ“! Повече не е необходимо. Никой не може да обърка човека с дългите обективи, с голямата чанта и „Канон“-а, който винаги е зареден и прицелен в прекрасния и гневен свят, който ни заобикаля. Нещо повече, „опрян е за стрелба на времето барутно“, подобно на онзи пистолет, с който Вапцаров изобрази великият ориентир на епохата.

Окото на таланта е особено око. Може да си бил тракторист като Борката, може да си бил строител, може под големите ти работнически ръце да са израствали дори корпусите на „Кремиковци“, но ако нямаш сърце, което да улавя синкопите на живота, ако нямаш душа, която да стене като разкодирана струна на китара, във всеки миг на радост, на болка, или несправедливост, колкото и зорко да е окото на обектива ти, всеки фотокадър ще бъде само елементарна регистрация на застиналото във времето събитие.

Човек с изключително чувство на почтеност и всеотдайност, „майсторът на късия разказ“ – Борис Марков, е един от многобройните творци,  най-верни приятели на „Нова Зора“. Поради известните особени обстоятелства в живота на вестника той не твърде често получава конкретни редакционни задачи, но затова пък кадрите, които поместваме, понякога и на половин вестникарска страница, за митинги, събития, събори, срещи, премиери на книги, дискусии и пр., с други думи – навсякъде, където е реч за народната участ, за подвига на достойните народни синове, в историята или в съзиданието на живота, носят неповторимият творчески размах на Борис Марков. Той е човекът, роден преди 90 години в едно Гоцеделчевско село, избуял в бригадирската младост на копнежа за социалистическо съзидание, посветил и защитавал със силата на своя македонски нрав всекидневната правда на живота на Отечеството, честта и достойнството, на което е бранил със своя личен пример, талант, почтеност и безкористност и с вдигната глава на достоен българин, за когото България, както се пее в една македонска песен, „има още осем дяла, за да бъде цяла“.

Честит юбилей, „майсторе на късия разказ“!

Бъди здрав и непримирим, живей все така с пръст на псусака на своя „Канон“, опрян в гърдите на барутното време на света и живота ни!

От името на

Редакционния съвет

Минчо Минчев –

главен редактор