Нова Зора

Слово на академик Дмитрий Лихачов

Радвам се и се гордея с честта, която ми бе оказана от Държавния съвет на Народна република България и лично от другаря Живков.

Днешният ден е за мен един от най-забележителните в живота ми.

Четвърти път получавам в България различни високи награди, свързани със светите за всеки славянин (не само българин) имена на Кирил и Методий, които не само създадоха нашата азбука, нашата писменост и нашия общ по произхода си литературен език на Средновековието, но и създадоха самия дух на нашите култури, лишени от тесен национализъм и преизпълнени с високото съзнание за общочовешките задачи на културата.

Радвам се, че награждаването ми става в навечерието на широкото празнуване на 1300-годишнината на българската държава.

Юбилеят на българската държава е тясно свързан с делото на Кирил и Методий и аз бих искал да се спра накратко на това в словото си.

В условията на враждебното обкръжение на най-силните държави българската държава служеше за националното самосъхранение, за запазването на националното самосъзнание, на националното единство и националната култура.

И именно тази страна в живота на българската държава е за вас особено ценна, именно тя има първостепенно значение.

Дейността на Кирил и Методий и онази Държава на духа, която те създадоха, имаха значение за запазването на българската народност, а впоследствие на нацията, за нейния културен подем и развитие, имаха значение за цялото славянство.

Срещу опитите по времето на жестокото османско иго, на потисничеството, да бъде унищожен българският народ като народ, като нация противостояха в стегнат строй българският език, българската писменост, българската литература.

Благодарение на езика, на литературата, на писмеността, която съставляваха своего рода държава на духа, българската държава като цяло не бива да се смята дори временно унищожена от османското иго. Тя е била само пленена, намирала се е дълги години в плен.

Българският език и българската писменост замениха най-важната общонационална функция на българската държава – обединителната. Аналогично явление имахме и ние в древната Рус през ХІІ и ХІІІ в., когато държавата като единно цяло престана да съществува, по времето на ординското иго, единният литературен език, по произход старобългарски, единната писменост и единната литература, тясно свързани с България, с българските писатели, преселили се в Рус – Киприан, Григорий Цамблак, бяха удивителни действени фактори за запазване на единството на руския народ.

Създаването на българската държава премина през два етапа – първи етап, свързан с името на Аспарух, и втори, свързан с имената на Кирил и Методий.

И ако направеното от Аспарух не е било разрушено от следващите завоевания на българите, това е станало благодарение на дейността на Кирил и Методий, които създадоха основа за духовното, културното и политическото безсмъртие на българската държава.

Държавата, създадена от Аспарух, осигури успеха на дейността на Кирил и Методий, а дейността на Кирил и Методий запази българската държава като непревземаема държава на духа.

Благодарение на делото на Кирил и Методий българската държава е останала жива през всичките 1300 години, тя е живеела, макар и под османско иго, защото езикът и литературата са огромна сила, способна да запази единството на народа и да се противопостави на външна сила.

Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Раковски и Ботев могат да бъдат поставени в първите редици не само на българската литература, но и на тази непобедима държава на българския дух, чиито основатели бяха великите братя Кирил и Методий.

Тяхното дело бе от голямо значение за онази нравствена атмосфера, в която живееше не само българската държава, но и моята родина – особено по време на чуждото ординско иго в Русия, първата победа срещу което бе извоювана на Куликовското поле. Ние, русите, ще празнуваме тази победа през септември.

Приемам голямата част, която ми бе оказана днес, не само като награда лично за мен, но и като награда за цялата съветска наука, която изследва старославянската писменост. Още веднъж сърдечно благодаря от свое име и от името на колегите си учени, особено на младите, които сега се занимават с увлечение с древните руско-български литературни и културни връзки.

Могъществото на словото!... Тази мисъл, лично изстрадана и проверена, акад. Лихачов издигна на нова висота  в ответното си слово при връчването на Международната награда „Братя Кирил и Методий”: Аспарух е създал българската държава, ала книжовността е съхранила тази държава. През многовековното робство словото и писмеността запазват единството на народа, запазват държавата – Държавата на духа!

По време на коктейла, който Тодор Живков даде в чест на първия лауреат на знаменателната награда, всички оживено коментираха тази плодотворна идея.

- Моето ответно слово съдържа една спотаена мисъл – добави Дмитрий Сергеевич, - една полемика с онези, които твърдят, че от 1300 години българска държава трябва да бъдат отделени годините на робството. Не е имало такова прекъсване, защото колкото и да е странно, литературата и писмеността са поели върху себе си общонародни функции.

И у нас, в древна Рус, е било така. В същото време, когато няма единна държава, страната е феодална, раздробена, подчинена на Златната орда, в същото това време все пак съществува съзнание за единство, историческо единство – поради общността на езика и литературата.

Най-удивителното е, че Кирил и Методий са създали онзи интернационален дух на българската култура, който оказва влияние на цяла Източна Европа. Именно – интернационален дух. Само че не употребявам думата интернационализъм, за да не модернизирам нещата, но по същество това е така. Те са чувствали, че служат на цялото славянство и цялото човечество. Затова са могли и да въздействат.

*Международната награда “Братя Кирил и Методийа” бе учредена на 23 май 1979 г. и връчена на акад. Д.С.Лихачов на 23 май 1980 г.

**В. ”Работническо дело”, бр.145, 24 май 1980 (по БТА)