Студени улици. Студени здания. Студено ми е като никой път. Превърнали сме дните в разстояния, които вече страшно ни делят. Гнезда си свиваме под свои стрехи. От болката на друг не ни боли. И става тъй, че в новите си дрехи не сме това, което сме били. И често пъти като зимен вятър един въпрос плющи над съвестта: защо и добрината на сърцата ще трябва да изхвърлим с бедността? Въжето на войнишката ни дружба полека се разнищва на влакна. Ценим се повече по ранг и служба, сдружаваме се по величина. О, колко ме измъчва туй изкуство. И се боя, че в тоя свят голям на митинги и колективни чувства бих могъл да остана страшно сам. 1958