Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2021 Брой 25 (29 юни 2021) КОНЦЕПЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО-ПАЗАРНО СТОПАНСТВО

КОНЦЕПЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО-ПАЗАРНО СТОПАНСТВО

Е-поща Печат PDF

През 90-те години, когато стартира демокрацията в България, БСП и СДС включха в своите програмни документи социално-пазарното стопанство, но всъщност те само го маркираха и то не стана основа на техните предизборни програми. По него не се дискутираше, почти нищо не се знае и сега, въпреки че в Западна Европа немският опит е много популярен.

Концепцията за социално-пазарно стопанство е европейски продукт. Тя е създадена между 20-те и 70-те години на миналия век и до ден-днешен се допълва и развива. Едно от основните приложения на концепцията е в условията на  тотална криза на обществото, какъвто  е случаят с България днес. Българското демократично общество все още не е решило въпросите как да бъде съчетавана свободата със социалната справедливост, със сигурността на съществуването на гражданите на България. И на трето място, все още не е установена чрез дискусия, ролята на държавата в пазарната икономика.

С какво да свържем тези нерешени въпроси? Те се дължат на постоянно повтарящи се проблеми в нашето пазарно стопанство. На първо място много хора с основание се съмняват в достоверността на пазарните резултати, в цените и в заплатите. На тази основа се стига до разпределителни конфликти, а те раждат потенциала на инфлацията. В момента светът е пред инфлация и не се знае дали тя ще може да бъде овладяна или ще се стигне до хиперинфлация.

На второ място - пазарната икономика със своята динамика непрекъснато създава кризисни ситуации. Стига се до фалити и то многобройни, най-вече на малки и средни предприятия, както и до масова безработица.

На трето място – осъществява се срастване на държавната власт с приятелски и бизнес кръгове, а това води до монополизация и картелизация на икономиката, с всички произлизащи от това последици за българската икономика.

В концепцията са заложени няколко основни цели на стопанската политика. На първо място това са стабилни пари и тази задача се възлага не просто на Централната банка, а на всички участници в стопанския живот. Всички те трябва да бъдат въвлечени чрез поведението си в съхраняване на стабилността на парите.

На второ място - постигане на пълна заетост на труда и капитала. Забележете – става дума за пълна заетост не само на работната ръка, но и на капитала! С други думи, концепцията е насочена не само към работното население, тя е насочена и към бизнеса.

На трето място - трябва да се постига безпрепятствена конкуренция. Тя, както се знае, клони към самоунищожаване. От една страна тя е изгодна за потребителите, защото натиска цените надолу, но за производителите тя е изключително неудобна и много често те се стремят да я избегнат и търсят сдружаване. Другият вариант е помощта на държавата - държавата трябва да се намеси, за да бъдат прпеодолени всекидневните проблеми на бизнеса.

Как може да се определи най-кратко социално-пазарното стопанство? То съединява три принципа - първо принципа за свобода на пазарите, но на всички пазари. Идеята е да се търси свобода на пазарите на пари. Колкото за безпрепятствената конкуренция - тук трябва да се привлекат стопанските кръгове. В същносттта на социално-пазарното стопанство е изключително важно да привлечем вниманието на хората към това, което то се стреми да постигне: социално изравняване, в най-широкия смисъл на думата - изравняване на позициите на бизнеса в икономиката; изравняване на живота на гражданите на територията на страната. Това става чрез преливане по хоризонтала на средства - не да се дава на централното правителство да решава на коя община ще даде пари и на коя - не. То е ясно на кои се дава и на кои не се дава. Трябва да има закон, който да регулира преливането на средства от богатите общини към бедните общини. Трябва да има изравняване - на позициите на младите хора. Това означава, че образованието трябва да бъде безплатно за тях. Всеки млад човек трябва да разполага, независимо от финансовото състояние на неговите родители, с възможността да постигне най-високото за него образование, отговарящо на неговите способности. Изравняването не е просто изравняване на доходите, макар че с едно прогресивно данъчно облагане може да се стигне до известно сближаване на доходите. Това е изравняване на позициите на хората и е много важно с оглед на третия принцип. Той може да предизвика удивление, но е формулиран като нравствена отговорност на всеки в обществото, в което живее. Партия МИР е улучила точно в центъра всичко това. Тя припокрива тези принципи на социално-пазарното стопанство. Само при нравствена отговорност на всеки за обществото, то може да се развива динамично и стабилно. Досещате се, че има страни, в които това е постигнато. Сред тях не е България, но и тук може да бъде постигнато. Нравствената отговорност не е отговорност за някакво конкретно действие, а отговорност за поведението. Това, което се препоръчва в концепцията е, всеки да се държи така, като че ли отговаря за цялото общество. В либералните идеи на пазарната икономика и на демокрацията се смята, че свободата на човека трябва да се ограничава с общи и абстрактни правила, за да бъде гарантирана свободата на всеки. Това решение, според концепцията за социално-пазарното стопанство, е частно решение. То не решава големия проблем. В самото либерално определение има противоречие. Това означава, че свободата на човека се ограничава отвън, с външна принуда. Социално-пазарното стопанство предлага изключително просто решение - доброволно самоограничаване на свободата на всеки, с оглед свободата на другите. Тогава ще си гарантираме свободата. Не безогледна и безскрупулна свобода. Ние признаваме икономическата изгода, така присъща за либералната идеология, но ние посочваме в концепцията за социално-пазарното стопанство друг, много важен мотив в поведението на човека.

Всеки човек е социално ориентиран, всеки иска да живее в общности, да бъде ценен, уважаван. Социалната ориентация е не по-малко важна от склонността към икономическа изгода. Така че концепцията хем признава силата на изгодата, хем се опитва да каже нещо много важно. Има вариант в обществото това, което е изгодно, да е морално. А това, което е морално - може да бъде изгодно. Ето целта стабилни пари - тя е изгодна за всеки. Това, което е изгодно за теб, е морално за всички. Това не означава фиксиране на цените, те играят,  но те се въртят около едно динамично ценово равнище, което като цяло показва устойчивост. При стабилните пари се постига народостопански кръгооборот. При стабилните пари се оказва, че стопанският кръгооборот е най-бърз, най-бързо се върти икономиката и следователно все повече се създава богатство в единица време. Същото важи и за пълната заетост. Нима може да има човек, който да е против пълната заетост? Тук не се има предвид формалната пълна заетост, каквато беше за социализма. Тук се има предвид една динамична, устойчива във времето пълна заетост. Но това значи, че се вкарват буфери. Това е задача не просто на правителството, а на цялата икономическа общност. При социално-пазарното стопанство се стига до разширяване на трактовката за общностите. В либералния модел се смята, че обществото не е общност. В социално-пазарното стопанство се има предвид, че може да се постигне една голяма политическа, икономическа и социална общност на базата на общи ценности и общи убеждения. И едва тогава личността на човека може да се реализира напълно. Пълноценното реализиране на личността може да се постигне едва тогава, когато се стремим да постигнем общност. Тя е процес, не е някаква стационарна позиция.

Как можем да въведем социално-пазарното стопанство в България? Очевидно е, че е нужна някаква критична маса от хора от бизнеса, медиите, учените. Политиката е водеща в това отношение. Ето, партия МИР може да поведе България към социално-пазарното стопанство. То може да се прилага не само при тотална криза. Нека вземем за пример Швейцария. Там стопанството е такова, но те не са минали през тотална криза. Те преобразуваха своето традиционно пазарно стопанство в социално-пазарно стопанство, защото точно това отговаря на манталитета на Швейцарците. За да се въведе социално-пазарното стопанство очевидно е, че трябва да се промени Конституцията. Необходими са и нови институции, и това трябва да влезе в Конституцията. Създаването на нови институции, които да отговарят на посочените три принципа - за свобода на пазарите; за социално изравняване на населението и за нравствена отговорност. Да вземем пример с карантинирането. Когато някой от нас се карантинира не разчитаме толкова много на здравните власти, колкото на нашия собствен контрол. Трябва да се даде възможност на човека да действа сам, да решава сам. Тук трябва да се промени възпитанието, училищата ще трябва да се променят. Щом в обществото се наблюдават силни и слаби области, ролята на държавата е да се насочи към области, в които хората са слаби, да се засилва това, което е слабо. Това е принципът на социалното изравняване. За въвеждането на социално-пазарното стопанство е необходим Закон за предприятието. Това означава създаване на производствени съвети на предприятията. Идеята е отношенията труд-капитал да не се оставят без контрол, а държавата да се намеси и да регулира тези отношения. Идеята е да има производствени съвети, които да се занимават с всички въпроси на предприятието, и особено с условията на труд. Това да не се оставя просто в ръцете на профсъюзите. Те са, от теоретична гледна точка, монополи, а идеята на социално-пазарното стопанство е да се атакува всяка позиция на частна монополна власт. Трябва да бъдем състезателно общество. Колкото сме по-състезателни, толкова ще сме и по-ефективни.

Друга институция - тарифна автомономия. Това означава, че въпросите за заплатата и за цените да се обсъждат на двустранна среща - между профсъюзите и работодателите, които сами да решават какви да бъдат нивата на заплати, как да се реагира при съответен растеж на цените. Сега аз изброявам институции, които са залегнали в концепцията. Това в България може и да не работи. Тук не трябва буквално да се следва концепцията, предполага се, че ние трябва да бъдем креативни и да прилагаме това, което може да се прилага. Концепцията е за децентрализация. Тя е явление на Скандинавските страни, на Германия. Социално-пазарното стопанство предлага и Закон за създаването на Съвет на икономическите експерти, познат и като Съвет на мъдреците, които изграждат всяка година проект как ще се развива националната и европейската икономика, за да може на тази основа, на базата на един безпристрастен и непартиен орган, да може бизнесът да се ориентира. Не е достатъчно да се следи само какъв е бюджетът. През цялото време от страна на правителството трябва да има сигнали как да реагира бизнесът! Социално-пазарното стопанство е за една психологически ориентирана стопанска политика. Тези нови институции ще променят политическия аспект в страната, но възниква всъщност какво да се прави с другите институции? Очевидно е, че социално-пазарното стопанство трябва да промени ситуацията с доходите. В традиционната пазарна икономика има различни ниши, в които се създават паразитни доходи, паралелни структури. Те трябва да бъдат отстранени чрез политика на доходите. Очевидно е, че дейността на институциите трябва да бъде съобразена с трите принципа на социално-пазарното стопанство.


Симеон Славчев, председател на ПП МИР:

Благодаря на доц. Узунов. Ще си позволя накратко да обобщя това, което ПП МИР предлага. На първо място - икономическият, социалният и политически живот в страната да се изградят наново. Това трябва да бъде една от основните ни цели и задачи. На второ - да се приеме Закон за социалното изравняване. На трето място - финансова децентрализация. Аз силно се надявам, че г-н Чернев и г-н Кацарчев, които са експерти, ще разяснят какво представлява финансовата децентрализация. Тя е изключително важна за равномерното развитие на всички райони в страната. На четвърто място - промяна в Конституцията, а именно член 19, който гласи в момента така: "Икономиката на република България се основава на свободна стопанска инициатива." ПП МИР предлага в Конституцията този член да стане: "Икономиката на република България се основава на социално-пазарно стопанство." На пето място - да се направи реформа в административния апарат. Това означава, че всички съществуващи институции трябва да бъдат преразгледани дали отговарят на принципа на социалното изравняване и на тази база да се види дали и какви нови институции трябва да се създадат, които да отговарят задължително на трите принципа на социално-пазарно стопанство. На шесто място - бизнесът трябва да има свой Етичен кодекс. Нещо, за което ПП МИР ще работи. Ние от ПП МИР сме дали личен пример за това и сме единствената партия в България, която има Етичен кодекс и морални норми. На седмо място - да се създаде Министерство на семейството, което ще гарантира опазване на българския род и традиции. На осмо място - държавата да се грижи за младите български семейства. Абревиатурата на ПП МИР е морал, инициативност и родолюбие. Неслучайно доц. Узунов каза, че те покриват изцяло принципите на социално-пазарното стопанство. Морал - това е нравствената отговорност на всеки в обществото; инициативност - това е свобода на пазара и родолюбие - социалното изравняване. Когато започнахме да работим заедно с доц. Узунов по темата социално-пазарно стопанство той много правилно характеризира, че ПП МИР, може би без да иска, е ударила точно в десятката със своята абревиатура принципите на социално-пазарното стопанство, джакпота.