Нова Зора

Лъже се този, който смята, че Борисов е случайно явление в българския постсоциалистически политически живот.

Напротив, той е ярък и неоспорим пример на това как капиталът търси и намира онази фигура заедно със съпътстващите я сподвижници, които най-предано и покорно ще изпълняват волята му.

Капиталът знае, че в настоящия историко-политически момент (който за представите и мерките, с които се измерва човешкият живот, ще продължава още дълго), дори и да сгреши или да остави този човек повече, отколкото е необходимо, няма да бъде сериозно накърнен и ощетен. Е, хората ще недоволстват, може дори да се бунтуват, но е изключено да посегнат на съществуването му или да го ликвидират. А това за капитала е най-важното. Оттук и слабото му безпокойство, когато избраният изпълнител на неговата воля и проводник на политиката му, се изчерпи и започне да върши безобразия, простотии и да компрометира себе си и властта. Той не бърза да го маха.

Защо ли?

Защото хората ще недоволстват от политическия модел, ще го наричат с различни имена, дори ще измислят понятия като „мафия“, „корупция“, „мутри“, ала никой и дума не обелва, откъде идват тези думи и какви значения носят в себе? Още по-малко затова кой е виновен за тяхното проявление в такива форми. Причината ще я търсят в една или друга личност, явление, партия, организация, но не и там, където е.

А тя е в капитала и капитализма!

Капиталът ражда своите властови и политически плодове и често ги оставя да презреят до скапване и чак тогава ги откъсва и захвърля на бунището. Търпи ги, докато му дойде до гушата и разбере, че те му пречат повече, отколкото му принасят полза. Не бива обществото да е под постоянно напрежение и да го караш да живее дълго недоволно от властта. Никой властник не е толкова скъп на капитала, че да го държи вечно на власт.

Случаят „Борисов“

е типичен пример как тази система осъществява подбора и издигането на „кадрите“.

Няма нужда да четете какво пише в Конституцията, а още по-малко да го повтаряте и да вярвате, че властта в България произлиза от народа и принадлежи на народа. Това са само думи, думи, думи и то без абсолютно никакво съдържание. В България властта във всичките й съставки и проявления произлиза от капитала и принадлежи на капитала. Той определя нейната форма, той я задейства и контролира. Той провежда изборите и решава кой да ги спечели и кого да постави начело на властта. Капиталът облича във власт избрания от него човек.  Но понеже и капиталът е длъжен да спазва Конституцията, той се е изхитрил да прикрива всичкия този цинизъм в писани текстове, обществени договори (конституция и закони), правила, идеологии, политически доктрини. За да дава надеждица на хората, че и те значат нещо и решават как и от кого да се управлява държавата. Надеждата е толкова, колкото да успокои и заслепи обществото и да даде подтик на пропагандата да говори за народовластие, справедливост, свобода, равенство. Нека се радва, че има права и че е „суверен“, а не „роб“.

Защо именно Борисов бе избран преди близо петнадесетина години, да управлява държавата? Май не ще е заради докторската титла в битността му на прохождащ учен по науките за пожарното дело? Или за успешното охраняване на Тодор Живков? Или за нещо друго? В крайна сметка причините и аргументите може и да са много. Но в този човек капиталът видя достатъчно сили и енергия, необходими, за да се стабилизира властта и се поведат разочарованите от дребнавите и безсмислени политически баталии и войни българи, към някакво смислено съзидание. Българите трябваше едновременно да повярват, че в системата има перспективи и, че доброто бъдеще не е далеч, а в същото време да хвърлят постоянно упреци към националния характер, който не позволява да се развива демокрацията и се изгражда „истински капитализъм“. Към „бъдещето“ и към поправката на националния характер, ще ги поведе здравата ръка, сключените вежди и  челюсти, бицепсите и решителността. Колко му беше да бъдат убедени дълго очакващите просветление хора, че само Борисов е способен да сложи някакъв ред във все още незавършилия период на първоначалното натрупване на капитала и в разграбването на остатъците от предишния държавен капитал. Ето го спасителят! А иначе, той говори като повечето хора, може да псува и да се прави на народен; но може и да е суров и жесток; поведението му е наперено, агресивно, дръзко и предизвикателно, но е очевидно, че е страхлив и се подчинява на по-силния (това че е страхлив, ще го направи зависим от покровителите!). Обаче за мен е странно, че просташкият му стил на поведение и говорене, изобщо не смути интелигенцията. Напротив, дори голяма част от нея го подкрепи и, дори все още афишира приятелски чувства.

Капиталът знае,

че масите харесват подобен род хора, когато бушуват хаос и безредие, насилие; когато на улицата се избиват и не се вижда кой би могъл да вкара държавата в правия път.

Слабата власт и настъпващият хаос в държавата, а с тях и неспособността на т. нар. демократични политици да се справят с управлението и да стабилизират икономиката и обществения живот, доведе до това да изплува фигурата на Борисов. Толкова много политици се навъдиха, но капиталът и капитализмът имаха нужда от друг човек, който да овладее властта и да я държи в свое подчинение, като овладее всичките й структури, за да гарантира неприкосновеност на свободното предприемачество, най-вече на формиралия се едър капитал и организиралата се около него олигархия. Това очевидно не можеше да бъде сторено от човек, който е образован, интелигентен, спазващ закони и правила. Нужният човек бе бруталният, арогантният, разпасаният и безпардонният; той трябваше да умее да се извърта в думите и действията си; да се прави „народен“, за да го обича простолюдието; да дава милостиня на нуждаещите се и да създава впечатлението, че само от него зависи всичко; че той е баща и майка на целия народ.

И ето ти го Борисов!

Разбира се, Борисов нямаше нито качества, нито намерение да управлява „демократична“ държава, защото истинската му дарба бе окончателно да оформи и утвърди „корпоративната държава“ и да наложи такава воля и такъв ред в нея, които да дадат на капитала и корпорациите възможност да установят пълен контрол върху икономиката и политиката. Но в същото време да поддържа илюзията, че най-важна е демокрацията и, че народът е този, който управлява.

За тази роля Борисов се оказа най-подходящ. Той нямаше нужда да се превъплъщава, а само да играе себе си. В капитализма е така. И то не само в България, а навсякъде! Качествата на властника и неговата власт не се преценяват по теоретични принципи и „учени приказки“. В този „конкурс“ няма разум и логика, няма култура, образование, ум и съвест, а сила, мускули, бързо печелене на симпатии, енергия, непреклонна демагогия. Победител не се свени и не се притеснява; той е способен да се отрича от думите си, все едно че не ги е казал; да обръща мнението си и да набеждава нагло опонента си в постъпки и беди, които сам е извършил. Моралът му е друг, защото други са нравствените му ценности. Ама не бил интелигентен, невъзпитан е, говори неправилно, държи си ръцете в джобовете, фамилиарничи с хората, едно говори – друго върши; купува подчинението си и поставя държавата в корупция и беззаконие. Точно това се иска от него и ако го прави, значи ще успее в попрището си.

Ето долу-горе кръгът, в който се върти изборът на капитала. Но искам да добавя още нещо, което да дообясни склонността му към прибързани и несполучливи решения. Българският капитал и буржоазията като негов носител, се създават скорострелно. Техният живот е от 1990 г. и времето за постигане на някаква житейска зрелост, е съвсем кратко. Те няма как да придобият знания и опит, а най-важното, да произведат способни да упражняват властта хора. Няма кой да ги подбира и преценява – да не говорим, че и няма кой да ги обучава и подготвя. Коридорът на властта е съвсем къс и в управлението влизат предимно такива, които успяват да избутат другите.

Борисов е от тях – макар да е защитил докторат, да е произведен в генерал и да е натрупал богатство. Той е изборът на капитала, буржоазията и капитализма.

Избран по този начин, той започва да управлява държавата.

Него никакъв народ не го е избирал.

Но се оказа, че при всичките му „положителни“ качества, които впечатляват буржоазията, капитала и капитализма, той е с твърде беден капацитет и бързо се изчерпва. Да, той успя да всее страх и да купи с постове, с обществени поръчки, сделки и т.н. голяма част от тези, които обикновено формират и контролират корпоративния вот. И чрез тях владее избирателното тяло. Но избирателното тяло не се държи вечно от едни и същи сили. Настъпва време, в което и тези сили, и избраният от тях да управлява от тяхно име, се изчерпват, защото е изтекъл срокът им за годност.

Сега сме в такова време!

Борисов ще бъде сменен и отстранен. А ако кажа, че ще бъде изхвърлен на политическото бунище, няма да бъде невярно.

Това обаче не означава, че ще бъде сменен моделът на избор на власт, властник и управление. Защото няма как да бъде сменена (поне днес) социално-икономическата, а с нея и политическата система. Конституцията ще продължи да бъде Конституция, но действието й ще се осъществява не по начина, който е записан в нея.

Сега най-важното е, че скапалият се плод на реставрирания капитализъм вече го тъпчат по земята. Свършено е с него. На него не му се вярва и ще трябва още да го унизяват, докато разбере и осъзнае, че времето му e свършило, че оттук насетне друг ще управлява държавата.