Нова Зора

Боговдъхновений, теб роди те

мисълта на Стара планина.

И пое на робството в тъмите

своя път ти - път към светлина.

Векове свобода робът чака -

и вестителя й. О, блажен!

Ти дойде и тъмна нощ оплака

на пределите на нощ и ден.

И донесе обич беззаветна

в бурите на новия живот:

колко пъти твойто слово светна

на водители и на народ!

Безначалье, крясъци отровни,

брат от брата кански тук пищи.

Но ти добродетели върховни

на душите робски приобщи.

Дойде време - българското име

бе на вси уста! О, славни дни!

Но еднаж ли ний, непостижими,

падахме от страшни висини!

И с народа си многострадален

сам се ти строполя в пропастта,

ала още тръпен и печален

сочеше му нова висота.

Слава теб, любимецо народен.

Бодър, крепък, с вяра ти живей,

че зората на живот свободен

родний край разкъсан ще огрей.