Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2021 Брой 4 (26 януари 2021) „HI TECH-ИМПЕРИАЛИЗМЪТ“ – НОВИЯТ ЦИКЪЛ В ПОСЛЕДНИЯ СТАДИЙ НА КАПИТАЛИЗМА

„HI TECH-ИМПЕРИАЛИЗМЪТ“ – НОВИЯТ ЦИКЪЛ В ПОСЛЕДНИЯ СТАДИЙ НА КАПИТАЛИЗМА

Е-поща Печат PDF

Винаги когато един цикъл от историята на модерната епоха приключва дори и с леко (по най-различни причини) закъснение и става наложително най-сетне да се обяви началото на следващия, се случва някакво събитие, което, грубо ала точно казано, наподобява „пукването на цирей“. Вътрешното напрежение в цялото дотолкова е нараснало, че видимостта, която го обвива, не удържа натиска и се разкъсва. И отвътре изтичат недоволствата, натрупаните неразрешени проблеми, новата риторика, страстта към разрушения, т.е. гнойта, която му причиняваше толкова страдания, болки, неразположения и трудности. Няма какво повече да се прикрива, за какво да се демагогства и обществото да се прави, че всичко е наред.

Такъв исторически цикъл приключва сега и неговият цирей най-сетне се спука.

Това, което отдавна се очакваше, се случи в края на миналата година в САЩ на президентските избори и с последващите събития по смяната на президентската администрация. Дошъл бе моментът да започне

новият цикъл в развитието на капитализма.

Идването на власт на Тръмп преди четири години бе едно от непростимите невнимания на самодоволната система, която си бе въобразила, че никой и нищо не я застрашава. Тя се възприемаше достатъчно силна в новото състояние на своя империализъм и вярваше, че никой не ще посмее да я уязви – камо ли да се опита да я разруши.

В. И. Ленин  бе определил империализма като „последен стадий на капитализма“. Но се оказа, че и „последният стадий“ има своите периоди, които го доразвиват, променят го и го дооформят, за да му придават нови сили и цели за постигане. След края на Втората световна война и особено след 60-те години на ХХ век, времето на капитализма започна да тече много ускорено. Циклите в развитието му станаха твърде кратки и се сменят прекалено бързо. По тази причина не се отчитат от изследователите, а сякаш и не се забелязват. И ето, дойде времето на новия империализъм, който наричам „hi tech“. Названието може да не е точно, но дава представа за какво става дума.

Новият империализъм, който въпреки че бе набрал достатъчно сили, бе позволил отвътре да го разяждат и оспорват, та дори и да го разрушават систематично и уверено. Американският президент Доналд Тръмп бе знамето и надеждата, зад когото започнаха да се събират осъзнаващите опасността хора и да вървят след него. Той и хората с него пречеха да се обяви открито, че на идилиите в историята се слага край и, че започва радикалното преображение на света и на човешката личност. Това сериозно изплаши големите корпорации в сферата на медиите и „hi tech“ технологиите. Те разбраха, че повече не могат да се кичат с благодушие и да се прикриват зад облака на демокрацията. И направиха, каквото трябваше да направят.

През 2020 г. дойде времето официално да се даде началото на наречения от мене

„hi tech-империализъм“.

Индустриалният и банковият капиталът вече се бе сраснал с медийния и на корпорациите, създаващи изкуствен интелект, био и нано технологии. Това срастване произведе огромна сила и мощ, способни наистина да преобърнат живота и да го поставят на съвсем нови основи. Търсеше се повод за открито, ясно и недвусмислено обявяване на новия цикъл.

Тръмп трябваше да даде импулс за тези, които се опитват да се опълчат на новия капитал, макар сам да е един от неговите притежатели.  Тръмп направи много, за да се види, че е възможно да се затвори зиналата паст, поглъщаща в търбуха на уродливото си тяло света и хората в него. Той още на иногурацията си, преди четири години, ясно заяви, че посвещава силите си на промяна и, че тази промяна ще доведе до възвръщане на ограбеното от ненаситния империализъм. Резултатът от това посвещаване не е кой знае какъв заради хаотичните и по-скоро шоуменските му действия, които бяха симпатични, ала нямаха идеологическа мощ и политически осъзната цел. Но пък внасяха неприятни шумове в системата на hi tech империализма. Вероятно ако беше останал още четири години в Белия дом, щеше да осмисли поведението си и да организира по-добре последователите си,

за да разбере светът каква опасност тегне над него.

И  навярно щяха все пак да се случат доста добри неща.

Не съм сигурен, че при избирането на Тръмп за президент на САЩ, неговите днешни отрицатели знаеха какво точно трябва да се направи. По-скоро са се догаждали, че той би могъл да бъде знак за борба срещу голямата опасност, идваща от „hi tech“ империализма, и за необходимостта да се воюва с нея. Нали от десетилетия вече САЩ са се изправили срещу човечеството и срещу самите американци, и чрез глобализацията, по американски ликвидират нациите, националните своеобразия, културите, традициите и добродетелите на отделните народи и изсмукват националните им богатства.

Не съм сигурен, че човек като Тръмп трябваше да поведе тази борба.

Неолиберализмът бе набрал такава скорост, че практически бе помел съпротивата срещу капитализма в целия свят. Завихрил бе такава вихрушка около себе си, че никак не е лесно да бъде огледан, описан и възприет такъв, какъвто е. Камо ли да се организира сериозна война с него. Затова и неговото възпиране и отхвърляне, единствено чрез повторния мандат на Тръмп, а след като не стана, и с бунтове за превземане на Капитолия, бе неуспешно. Макар че поизплаши репресивната машина на новия империализъм. Доста хора трепереха да не би да започне нещо по-голямо и страшно. Затова, покрай силите на реда и оръжието, хвърляха димките с лозунги за обруганата демокрация. Обществото трябваше да бъде изплашено, че ще му отнемат спокойствието и благополучието.

Сега трябва да е ясно, че новият световен ред, новият морал, начин на мислене; новата йерархия на ценностите, новото отношение към човешката личност, са окончателно установени и не подлежат нито на промяна, нито дори на съмнение и критика. Те са трайно възприети от света и превърнати в

норми на новото време.

Тръмп даде надежда, че притежава достатъчно смелост и сила, за да разруши този нов модел, за да се върнем към традиционните ценности и нормалните човешки отношения и представи. Но се видя, че повече от оперети, водевили и шоу, няма намерение да показва. А с тях война срещу новият империализъм не се води!

Империализмът на  XXI век, покрай другите си характеристики, е сливане на досегашния индустриално-финансов капитал с капитала на „hi tech“  и този на медийната индустрия. Това вече е друг тип капитал, поставящ си нови цели и задачи по устройството на глобалното човешко общество. Поради това му е необходим друг тип политическа и държавна власт: достатъчно силна, за да държи новите монополи в господстващо положение, да им осигурява пространство на приложение и да гарантира безропотно подчинение на „тълпата“ и „масите“, които днес също са от нов тип. Но и напълно покорна пред него!

Настъпил е краят на буржоазната демокрация

с нейното всеобщо гласуване, права на човека и представителна власт, обрасла с толкова паразитна бюрокрация, че чак я е задушила. Тази власт не е в състояние да изпълнява функциите си, понеже е тромава, оплитаща се в политически спорове и напълно безпомощна в трудните моменти. Дори и демагогията й е вече съвсем хилава. А управлението на глобалното общество изисква друга енергия, други методи, още по-решителни действия и безогледно прилагане на възпиращи мерки срещу вътрешни и външни опоненти на властта. Резултатите от последните президентските избори в САЩ доказват, че новият тип капитал поема изцяло властта в ръцете си и тази негова власт сама ще определя кой да я представлява и олицетворява персонално. И че оттук насетне така ще е не само в САЩ.

Приключва окончателно преходът от т.нар. „хуманизъм“ към политическата бруталност и простащина,

ниската култура и безапелационната демонстрация на сила във властта и в живота на обществата. Това са стожерите на новия тип власт на глобалния свят, устроен по американски образец.

Постиженията на високите технологии, както в електрониката, така и в управлението на биологията и генетиката, са на такова равнище, че няма как да бъдат възпирани в прякото им приложение в бита. За съжаление те водят не до усъвършенстване и нравствено извисяване на човека, а до потискането на неговите съпротивителни сили, на разума и волята му, за да бъде поставен под пълен контрол от т.нар. „изкуствен интелект“. Т.е. от новия империализъм.

Самият „случай „Тръмп“ няма как да приключи бързо и да бъде представен като „погрешно“ отклонение от традициите на американската демокрация. Напротив, той ще бъде използван дълго като доказателство колко беди носи тази изхабена вече демокрация, поради което Америка има нужда от нещо принципно ново, за да запази компрометираната от същия този Тръмп хегемония в света. Силата и единството на Америка ще и бъдат представяни като застрашени от вътрешни сили, работещи в полза на други държави. Такива сили, без съмнение, ще имат, и това ще се използва като аргумент за нов тип управление. В тази кампанията ще се развихрят медиите, социалните мрежи и всичките институции, корпорации, неправителствени организации, занимаващи се практическото и научноизследователското приложение на новите технологии. Мобилизира се огромен потенциал, чието въздействие върху масовото съзнание е поразяващо и безотказно.

Понеже всичко това няма да се утвърди без съпротива, новият империализъм ще упражни все повече и повече тотален контрол върху човешкото съзнание – този път не само чрез пропаганда и медийни атаки, но и с помощта на новите генно-инженерни технологии и фармацевтиката с различните нейни лекарствени препарати. Досега имаше доста задръжки в тяхното масово прилагане, но мисля, че те вече са преодолени и ще станат интегрална част от съвременната политика.

Съвсем скоро ще видим всичко това и на българска почва. Но много по-уродливо и брутално.

Как иначе, щом живеем в нова реалност.