Нова Зора

Този - моят народ -

е останал на кръстопът.

Белег от петолъчка на калпака му още личи.

Сова в душата му -

все нещо загадъчно мъти.

Сянка хиляда и тристагодишна -

в смуглите му очи.

Кой не е минал оттука,

кой не го е нахокал,

кой не го е погледнал надменно-студен

през дим на чибук,

през стъкло на монокъл,

през бутилка от водка,

през прозорец на парламент...

Той си трае.

Той вече не иска да помни

как е пял под бесило,

как врага си е срещал “на нож”.

Все му се струва, че чужбинските стомни

по са пълни,

че по-звездна е чужбинската нощ.

Сам преметнал каиша на битието си нечестито,

тегли и тегли го под неясното висине.

И се чуди какви ли били са главите,

които презираха

своите рамене...