Нова Зора

Един живот е твърде кратък, за да може човек да  осмисли с висока степен на достоверност присъствието си в материалния свят, съизмеримо  с изминали събития и настоящи превратности, гарантиращ добро бъдеще за деца и внуци, за род и Отечество. Особена трудности изпитва онзи, който в днешното безвремие  убедено избира за себе си силата на духа като задължително и първостепенно условие за движението напред и нагоре по пътя на  самоусъвършенстването и градежа на  по-добър свят за всички хора по земята.

Един мъдър българин, нашият съвременник Атанас Лазовски,  през далечната 1965 г. е казал:

"Нагоре и надолу досега вървяха хората,

като пътници с еднаква цел.

Днес пътищата стигнаха човешкия си максимум.

Връщат се сега и се пресичат.

Днес полюсите не са полюсите – тях нищо не ги свързва:

нито привличане, нито отблъскване.

Защото Злото и Доброто, Умът и Глупостта,

добили Свободата, се ширят

изолирани, неангажирани – сами за себе си.

Разум се нарича Общото, а Общото е помирение.

Няма помирение и няма договореност, и няма Разум...."

Из стихотвореинието "Пред края"

Изминали са 56 години, а всичко около нас  си е по  старому: тогава имаше Караибска криза и студентски вълнения във Франция, сега – Украинска криза и гей-паради, а между тях във времето - войни и цветни революции, глад и епидемии, повсеместна омраза, противопоставяне, агресия и разединение!

"Живеем в един  невероятен, изначален хаос...!"

На 16 юни, сряда, във вила "Ла Гранж" на брега на Женевското езеро в Швейцария,  се състоя срещата между двамата големи: президента на Руската Федерация Владимир Путин и президента на Съединените щати Джоузеф Байдън. Единственото положително нещо, което знаем със сигурност сега, след преговорите, е  постигнатата  договореност за  продължаване на започнатия диалог на ниво изпълнители с проверка на резултатите след шест месеца. Имайки предвид, че светът в последните седмици  бе пред прага на Трета световна война, то и тази протоколна новина дава надежда за по-добро бъдеще за планетата. В същото време, обстановката преди срещата и състоялата се размяна на мнения, дава основание да направим своите изводи за съвременните международни отношения  в условията на един динамично променящ се свят, характерен с възникването на различни центрове на икономическо взаимодействие и политическа съгласуваност, но все още функциониращ чрез насилствено прилагане на правила, създавани от и  в интерес  на англосаксонския хегемон и с принизената  роля  на ООН по контрол за  спазването  на нормите на международното право.

Светът неотклонно върви към глобална и закономерна  промяна, логично следваща  развитието и прогреса, които  предполагат актуализация. В последните месеци, предшестващи срещата в Женева, мастите геополитически анализатори и кандидати за минутна слава, търсеха скандалното, стряскащото и плашещо в поредното  противопоставяне на двата колоса. За хората, които се вълнуват за собственото си оцеляване, за спокойното и безоблачно бъдещете на своите деца и внуци, от най-важно значение е да почувстват, че  в света има сили, които желаят да се възцари атмосфера на колегиалност, на доброжелателност, на взаимно уважение и зачитане на интересите и на малките, беззащитни народи, страни, етнически и социални общности.  Това са изключително важни неща и тъй като единият полюс от двете високодоговарящи се страни изповядва подобни принципи, превръщайки ги в цел и непосредствена задача,  докато другият  се прави, че не чува и не разбира за какво става дума, то за нас е важно да намерим ориентирите в  търсенето на истината, приповдигайки завесата на завоалираните скрити  намерения на главните действащи лица  в голямата игра, които търсят едностранни преимущества и дивиденти  за вътрешна консумация.

Какви бяха изходните позиции на двете велики ядрени сили преди тяхната поредна  среща за последните три години и първа в този състав?

С всенароден референдум народите  на Руската Федерация приеха коренни изменения в Основния си закон, които решават три  кардинални въпроса за настоящето и бъдещето на страната, застрашено от грубото   външно вмешателство на победителя в Студената война чрез  насаждане на   чужд мироглед, егоцентрична ценностна система и неразбираем за руската душевност индивидуализъм!

С промените в Конституцията, на първо място, руският народ въведе в закон правото на нацията

на самоопределение, защита на пълния суверенитет и превъзходството на вътрешните закони над международните.

Като следствие бе възприета постановката, че заемащите високи държавни длъжности на централно и местно ниво не могат да притежават чуждо гражданство, да имат банкови сметки и недвижимо имущество зад граница.

Втората изключително важна промяна в Конституцията на РФ, са сроковете и условията  за заемане на висшия държавен пост - президент на РФ. Дежурните критици на Запад и отявлените русофоби, разсъждавайки за ширещата се  автокрация в Русия, вменяват на сега действащия президент вина, че с административен ресурс и демагогия е успял да си гарантира нови 12 години заемане на поста "Президент на РФ". В същото време, англосаксонските "врачки" се "правят на ударени"  и не се досещат, че с услужливото участие на Горбачово-Елцинската олигархия бе реализирана смяна на приоритетите, законите и цялостния  модел на управлението на  държавата, довели  до хаос, нищета и социална деградация. Тези техни целенасочени деструктивни  действия, подплатени с милиардни доларови вложения, заставиха руския народ  осъзнато да търси стабилност, връщане към изконните традиции и ред във функционирането на  огромната държава. Днес никой в Русия не иска да се връща към безумието на 90-те години на миналия век  в т.ч. и национално отговорния управленски елит, както и крупния бизнес, за които в настоящия исторически момент единствената гаранция за просперитета на страната и собственото им бъдеще те виждат във възможността Путин да продължава да упражнява  президентските си пълномощия. Въобще, будят недоумение  двойните стандарти  на западната политология: когато става дума за функционирането на  западната демокрация, то волята на народа, която той е изразил чрез гласуване, е задължителна за изпълнение. Когато такива волеизявления се осъществяват от народите в  страните   от Източна Европа и, най-вече в РФ, то там винаги има административен натиск и фалшификации даже тогава, когато на всичките десетки хиляди избирателни участъци, са монтирани камери за видеонаблюдение и се гласува машинно. Такива вопли се чуват и до днес по повод  референдума за присъединяването на Крим към РФ,  така бе и  с волеизявленията на народите на Южна Осетия и Абхазия, в Донецка и Лугаска народни републики, така е и с президентските избори в Сирия, с изборите в Белорусия и т.н.

По волята на народите на РФ Владимир Путин има огромно преимущество  пред Джо Байдън – той  е работил с четирима американски президенти и има лични впечатления от  проведените разговори,  постигнатите договорености, неизпълнените обещания и променените  позиции по много от  въпроси на руско-американските  и международните отношения за изминалите над 20 години. Той е готов да отговаря на всякакви въпроси, да развива тези, базирайки се на огромния си управленски опит. И най-важното, ако се постигне договореност, Путин  може да гарантира, че подписаното от него споразумение, договор  или поет ангажимент, гарантирано  ще бъде изпълнен.

Невероятно силна преговорна позиция!

В същото време преговорните позиции на американския президент издишат: страната е разделена на два непримирими лагера –  не само политически, но и ментално, цивилизационно, и най-вече нравствено. Рушат се паметници и национални традиции, расовата дискриминация се възражда, но с обратен знак. Неограничената свободия "разстрелва" от упор традиционните ценности, американската идентичност и етиката в отношенията между хората от едноетажна Америка и тези от предградията на мегаполисите. И всички те се въоръжават! Волунтаристичното печатане на необезпечени долари, решавайки временно проблемите с безработицата и обедняването на американците, взривява икономиката и социалния мир в страната. "Океана" от фалшиви пари  ежедневно  генерира фалшив морал и фалшива демокрация, които рано или късно ще се върнат в обществото като бумеранг, нанасяйки му непоправими поражения. И в условията на тази нова "американска трагедия" предстоят избори за Конгрес и Сенат  през 2022 г., а две години по-късно - и президентски. На Джо Байдън, оглавяващ т.нар. "демократичен" клан в американската политическа система, предстои тежка битка с републиканците и, най-вече, с новата идеология – "тръмпизма", която настойчиво и успешно  търси подкрепа в обществото за "превръщането на Америка отново във велика страна". Битката е реална и се води на унищожение! Ще спечели онзи, който намери пътя за обединяване на нацията. И докато републиканците, начело с Тръмп, търсят опора в собствените сили чрез издигане ролята и мястото на националната държава в живота на хората и бизнеса, то мозъчните тръстове на глобалистите, "дълбоката държава" и подопечните им СМИ на демократите  отново, както преди 75 години,  искат да обединяват нацията чрез насаждане на омраза към  Русия, превръщайки я отново  във враг и злодей! Убеждавайки Байдън, че този подход би бил победоносен за него, съветниците вероятно дават за  пример  обявеният  от Рейгън  през 1983 г. Съветски съюз за "империя на злото". Но тогава, както и сега, тезата бе "изсмукана от пръстите", служейки като оправдание за мощната пропагандна военнополитическа  и икономическа кампания сред смъртта на Леонид Брежнев за силовото възпиране  на развитието и прогреса на РФ и създаване на нови тежки проблеми на руските хора с цел възбуждане на недоверие към ръководството на тяхната  страна!

Пошло и лъжовно!

Това е и обяснението за безпрецедентната за съвременната дипломация  и с нищо не предизвикана персонална обида на  Байдън към руския президент, обявявайки го  за човек  "без душа" и "убиец"! Разбирайки, че е отишъл твърде далеч, американският президент поиска и проведе телефонен разговор със своя руски колега, дал е някакви обяснения и предложи лична среща в най-близко бъдеще!

Предложението бе прието, но това явно се е сторило недостатъчно.  Затова непосредствено преди срещата в Женева, васалите от Г-7, НАТО и ЕС бяха призовани и те дадоха пълната си подкрепа на хегемона в разговорите му с врага Путин, добавяйки към враговете  и Китай на Си!

В отговор на тази странна "артилерийска подготовка", Владимир Путин даде голямо интервю на американския журналист Кир Симънс от телевизия NBC, в което спокойно, уверено и с много ирония показа тоталното си превъзходство, отговаряйки на всички остри въпроси, които вероятно ще задава и самия Байдън по време на преговорите: и за Алексей Навални, и за приближаването на военните структури на НАТО до руските граници, и за измамата с устното обещание НАТО да не се разширява на Изток, и за отсъствието на стабилност и предсказуемост в действията на САЩ в Либия и Афганистан, в Близкия Изток и Сирия, и за положителните  качества на Байдън и на Тръмп,  и за щедрото и нагло  заплащане от чужбина на действията на руската опозиция, и за постоянните военни маневри на НАТО в непосредствена близост до руските граници, и за измислените и с нищо не доказани обвинения за вмешателството на РФ във вътрешните работи на САЩ, и т.н. А в края на интервюто Путин, обобщавайки опита и  резултатите от  почти 20-годишната си  служба като ръководител на руската държава, заявява:

"През 2000 г. Русия беше много близко до загуба на собствения си суверенитет и териториалната цялост, броят на гражданите, живеещи под прага на бедността беше  колосален и катастрофален, нивото на БВП бе драстично ниско, златно-валутните  ни резерви бяха 12 млрд. долара, а външните задължения – 120 млрд. дол. Докато сега ситуацията е коренно различна!"

Днес златно-валутните резерви на РФ към 5 юни 2021 г., са 605,2  млрд.дол.,  от които 2300 т. в кюлчета злато на стойност 138 млд.дол., а външния дълг е 80 млрд.дол., или 5% от БВП, а корпоративния дълг е 380 млрд.дол. Докато Байдън за почти шестмесечното си президентство на САЩ може да сподели, че валутните резерви на САЩ са  8133 тона злато и 141,12 млрд.дол., а външния дълг на страната е 28,199 трилиона дол. или 108% от БВП.

Третата важна промяна в Конституцията на РФ, внесена лично от президента Путин и  доразвиваща  чл.13 т.2, в който се казва, че в РФ  "Не се допуска установяването на   никаква идеология като държавна или задължителна", прокламира в чл.67.1  т.2, че: "Руската Федерация, обединена от хилядолетната си история, запазвайки паметта към предците, дали ни идеалите и вярата ни в Бога, а така също приемствеността в развитието на Руската държава, признава исторически сложилото се държавно единство."

Вярата в Бога, духовните идеали и единението на народите, които следват своите небесни покровители  е крайъгълния камък не само в международните отношения, в т.ч. и в  руско-американските отношения, но и в

планетарната битка на доброто със злото,

на истината с лъжата, на традициите и високата нравственост, с новосъздадените псевдодемократични сурогати и двоен морал. Оръжията, трупането на богатства, политиката на възпиране, са допълнителни средства за глобалното превъзходство – основната стратегия е към манипулиране съзнанието на хората по света, превръщайки ги в роби на вещите, на ниските страсти, на властолюбието и преклонението пред силата. Ето защо десетилетия наред англосаксонската политика срещу народите от Изтока е дълбока и всецяло идеологизирана. Хвърлят се огромни средства за промиването на мозъците, създават се стотици мозъчни центрове, масмедии и ешалонизирани институти, чиято задача е деморализирането и нравствената деградация на огромни маси от населението на набелязаните за врагове и противници държави.

Преди десетилетия тоталитаризма бе обявен от западната демокрация  за  враг и препятствие за  търсената от народите вяра в Бога. Днес, когато няма марксистко-ленинска идеология и голяма част от  ръководствата  на държавите от Източния блок   са вярващи християни, атаката е, че те (в случая Путин), са хора без души и лицемери, използващи вярата, за да разпространяват своите автократични похвати. Президентът на САЩ, изпълнявайки нареждането  на "дълбоката държава" отправи тежки лични  обвинения срещу своя колега. Въпреки отрицателната реакция на общественото мнение, Байдън  не се извини и продължава да  разказва за диалога им от 2011 г., за който Путин въобще не си спомня, а и свидетели от американска страна, присъствали на преговорите казват, че такива думи не се произнасяни. Следователно, тази персонална агресия на американския ръководител явно е заготовка на "дълбоката държава" като част от дългосрочна стратегия за дестабилизация на руското общество. Потвърждение на този факт  е въпросът на журналистката от "Уолстрийт джърнъл"  Ен Симънс  на пресконференцията на Путин в Женева: "Преди няколко години Вие сте се срещали с президента Байдън в качеството му на вицепрезидент. Той твърди, че Ви е погледнал в очите и не видял там душата Ви. При това Вие сте му отговорили: това означава, че ще се разберем". Коментирайки този въпрос, Путин неочаквано вметва, че в проведената току-що беседа, президентът  Байдън "си е спомнил за своето семейство, за това какво си е говорил с майка си – това се важни неща. Те по принцип нямат нищо общо с темите на разговора ни, но въпреки това показват нивото или качеството на неговите морални ценности. Това е твърде привлекателно и на мен ми се струва, че ние с него говорихме на един език." Неочаквано висока оценка за морала на Байдън, въпреки неморалното му поведение към Путин по-рано през годината!

И какво излиза?

Само преди няколко месеца американският президент грубо обвинява руския си колега в бездуховност, а при личната си среща с него демонстрира високи морални качества. Къде е истината? Явно, в първия случай той е бил заставен да произнесе тежките лични обвинения, а във втория е действал импулсивно и искрено! Въпросът е КОЙ диктува на американския президент? Когато Лин Форестър дьо Ротшилд и папа Франциск създават "Съюз за инклюзивен капитализъм с Ватикана" (CICV), когато върху "знака" на Мамона – еднодоларовата банкнота – четем: "Ние вярваме в Бог" и "И  то ни благославя за новия световен ред!" (окото на Луцифер), тогава  разбираме, как и с какви идеи и средства  ще се води поставената от президента Байдън главна задача пред западния свят: "борба на демокрацията с автокрацията през целия 21 век". И защо философията на Новия световен ред през годините непрекъснато търси аргументи в Бога и християнската вяра, когато реалното измерение на този Нов ред са парите, богатството, властта и удоволствията? Отговорът е ясен - защото знае, че  истинската сила е другаде: "В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. 2. То беше в началото у Бога. 3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. 4. В него имаше живот, и животът беше светлина на човеците". (Иоан 1:1-4)

Българският Учител и Предводител на Бялото братство Петър Дънов, в беседа на 20 май 1923 г. с ученици, представя нещата така:

"Когато Христос дойде за пръв път в света, между евреите, Той ги попита: Можете ли да работите за мене, за Царството Божие? Евреите казаха: Я го разпнете този самозванец! Дойде Христос в Римското царство. – Можете ли да работите за  мене? Там пък създадоха инквизицията за Него. Най-после той дойде при англосаксонците. – Можете ли да работите заради мене? Те казаха: Ние не сме като евреите и римляните. Ще работим, но пари искаме. – Нали искате, ще ви платя. И днес те затова работят. Сега Христос иде при славяните. Те стоят с лопатите в ръце, последният час е пред тях. – Искате ли да работите заради мене? -  Готови сме да работим за Тебе! – Идете да работите да видите какво ви се пада. И сега славяните казват: Ние сме родени за страдания. – Но след като минете страданията, тогава ще дойде вашата заплата. – Не се знае какво ще ни даде Господ. Той ще ни даде нещо ново, но трябва да се мине през великото страдание." (Атанас Лазовски)

На 16 юни, следобед, край Женевското езеро, там където през 1985 г. Горбачов, в разговора си с Рейгън, сложи началото на подчиняването на Съветския съюз на волята на Америка, днес властелините на света, пред очите на световната общественост, се запознаха със

силата и интелекта на Нова Русия!

Събитието е от кардинално значение за бъдещето на човечеството. Въпреки предварително демонстративно показаното единство на западния свят в оценките си към Путин и Русия. Въпреки пълната свобода, предоставена на американската страна да подготви и организира срещата.

Въпреки огромното количество журналисти и прякото предаване на събитието от  двата най-големи световни телевизионни канала, въпреки специално подготвените провокационни въпроси и специално случващите се информационни течове в публичното пространство, пресконференцията на Владимир Путин имаше ефекта на взривила се информационна бомба. Руският президент отговори на 18  въпроса като на  западните журналисти бе дадена лично от президента възможността да задават всякакви въпроси. Пред себе си руският президент нямаше никакви информационни помагала, а и времето на пресконференцията  бе удължено лично от Путин, въпреки опитите на прессекретаря Песков да я прекрати, заради срещата на Путин с швейцарския президент. На проведената  по-късно  пресконференция Байдън отговори само на два зададени въпроса, а останалите отговори бяха на предварително подготвени въпроси. Встъпителното слово на американския президент бе четено по телесуфльор.

Путин демонстрира изключителна ерудиция, познаване в детайли и съвършенство проблематиката в руско-американските отношения, а по въпросите на сътрудничеството в Арктика и атаките в киберпространството, говореше като непосредствен участник в преговорите на ниво тесни специалисти. Главна особеност в стила на Путин при общуването му с журналистите и, най-вече с американските, бе моменталното съпоставяне на критикуваните явления  в Русия с тяхното решаване в Америка. Потресаващи бяха данните за кибератаките от САЩ към Русия и на Русия към САЩ, базиращи се на американски източници  – съотношението на нерегламентираните навлизания в киберпространството на Русия от страна на САЩ за последните две години е 6,5  пъти по-голямо от това на руските хакери към  САЩ.  А е известно, че голяма част от американските санкции срещу  РФ бяха въведени като наказания за руските кибератаки. Размазващ бе отговорът на Путин на въпрос, зададен от кореспондента на BBC News  Стивън Розенберг, споделящ, че на Запад определят Русия като непредсказуем партньор на САЩ. Ето как  Владимир Путин отговори: "Излизането на САЩ през 2020 година от Договора за противоракетната отбрана - непредсказуема история. Едностранното излизане през 2019 г. от Договора за ракетите със среден и малък обхват... Къде е стабилността тук? Нищо стабилно няма. Едностранното излизане от Договора за открито небе – кое му е стабилното? Почти нищо не остана в сферата на стратегическата стабилност... А ситуацията свързана с Украйна и Крим – от това произлезе всичко по-нататък. Пита се, кое е стабилното, когато подкрепяш държавен преврат в Украйна, където бившия президент Янукович бе дал съгласието си по всички искания на опозицията? Той беше готов да слезе от власт и след три месеца да се проведат нови избори. Не, трябваше да се извърши кървав преврат, който доведе до известните Ви последици – в Югоизточна Украйна и по-късно в Крим. И Вие продължавате да твърдите, че ние се държим непредсказуемо?  Аз не мисля така!"

На срещата в Женева Путин отиде като ръководител на Нова  Русия, а Байдън – на Завръщащата се Америка. Америка, която днес  рестартира  отношенията си със съюзниците, възстановява  единството на Запада и реновира  избледнелия престиж на демокрацията. Проектът на Байдън определено е  реставрационен, но такъв е и  този на Путин, що се отнася до системата на международните отношения. Защото отношенията с Русия отсега нататък следва да се изграждат не на основата на нейното потенциално подобие на Запада и не на основата на западната оценка за нейното състояние, а изключително на базата на общите интереси там, където те съществуват, против общите врагове, ако има такива, и за избягване на сблъсъци там, където би могло те да се случат. Байдън прие тази новост, наричайки Русия и САЩ две велики държави, за разлика от бившия си началник Обама, който обяви РФ за регионална държава с разпарчетосана икономика. Руската политическа система вече е  все по-малко приличаща на западната, даже   е предизвикателно незападна.  За  времето, предшестващо срещата на високо равнище, нито във външното, нито във вътрешнополитическото поведение на Русия не бяха предприети стъпки, които да бъдат разчетени като опит за харесване от Запада. Напротив, в много отношения предприетите  ходове носеха антизападен характер, подчертаващи демонстративно новата суверенна, независима политика. Новата Русия не се отказва от пазарната икономика и от принципите на отворените граници. Но новата гласност, вече не е прокламираната от Запада "свобода на словото", плурализмът на мнения не се съизмерва с критериите на конкурентната западна демокрация. Руският пазар остава напълно отворен за западните инвеститори при спазване на руското законодателство.

Преимущество на Русия в новия етап на отношенията със Запада идва от  по-високия й праг на обществена търпимост и готовността на народа  за  по-големи жертви в защита на националните интереси, като по този начин  нейното ръководство е свободно от отговорност пред опозицията и пресата в  новия период на трансформация, но  задължителна остава грижата му за благополучието на народа. В същото време, Западът запазва своите технологически и финансови възможности за натиск и сдържане, но това в бъдеще може да е и повод за сериозна криза в отношенията.

Безспорно срещата на високо равнище в Женева между президентите на САЩ и РФ бележи нов етап в международните отношения – етапът на регулираното съперничество между самоопределилата се за изключителна англосаксонска нация и останалите, жадуващи за суверенно и самостоятелно развитие, при запазване на националната си идентичност, нации. В отговор на въпрос, Путин отбелязва, че той не изпитва  никакви илюзии за истинските крайни  цели на партньорите, но и на Русия, и на  Китай им трябва време от поне няколко години, за да могат  да  приключат успешно конкурентната  битка с обединения Запад, в името на благоденствието на собствените си народи и на обикновените хора по целия свят.

Къде сме ние в тази страховита ситуация? По вина на българската политическа класа и нейните нелогични действия, през последните 31 години, отговорът на този въпрос е твърде тежък и разочароващ. Драматично  изостанахме в развитието си, загубихме международния си престиж и име на трудолюбива, гостоприемна и законопослушна нация. Нашите управници се превърнаха в нарицателно, когато става дума за корупция, непрофесионализъм и дефицит на управленски умения и  потенциал.

На здравомислещите и родолюбиви българи им остава възможността да се организират в  мощно и всенародно движение, което да се върне  към историческите ни корени, към православната етика и вярна служба на Родината. Избран народ не означава самовлюбен в себе си изключителен народ. Избран е онзи народ, който тачи дедите си, който е готов на саможертва за Отечеството и, който търси и защитава доброто, усъвършенствайки себе си, проявявайки грижа към неоправданите. Нашата земя е земята на божествения Орфей, прославящ любовта и хармонията между хората. Нашият народ е вдъхновил св. Константин-Кирил Философ да извърши гениалното си душеспасително дело,  нашата съборност е дала сила на Св. княз Борис-Покръстител, прозрял мощта на Божието слово и дарил славянските народи с език и книжнина. Съвършените богомили и  прозренията на Св. Иван Рилски, събрал в юмрук духовната мощ на българското племе в отстояване на вярата и езика си през петстотинте тъмни години, безумно обичащите Отечеството си Христо Ботев и Никола Вапцаров, изгорели във вечния и свещен жертвен огън за България, мъдрият и  духовен обновител на българската древна култура Петър Дънов, живата връзка с небесния свят обичаната  баба Ванга, която преди да си замине от този свят изрече  крайно нужното ни днес послание: "България ке я бъде!" – всички тези духовни стожери на българщината  дават самочувствието, че българите са  духовните кредитори на човечеството през вековете. Всички тези избрани човеци ни призовават от небесата да се впрегнем в един общ впряг и да последваме Божия  промисъл за изграждането на България като Държава на духа!

„Българската държава на духа не е победена и не може да бъде победена. Именно сега тя се самоочиства. И чертае новите си, още по-обширни граници. „Не се гаси туй, що не гасне!“... Не може без периоди на пропадания, не може без падения. Това, което сега преживяваме може да се сравнява само с вътрешния ни разпад в края на ХIV век. Но светът отнове ще види нашия жизнен светъл образ и чудото на поредното ни Възраждане“. (Из „Потопът и зачатъците на българския хаос“ от Атанас Лазовски).

Да чуем, да го проумеем и да го направим!