Нова Зора

Най-силното символично значение в Петербургската програма на Владимир Путин тези дни, е събитие, което няма нищо общо с участието му в Международния икономически форум. Но съботното събитие, както и всичко, което президентът каза в петък на ПМИФ, има пряко отношение към самоопределението на Русия, на нейната стратегия и линия в глобалната игра.

За съботните планове на Путин малко по-късно - а на форума, президентът говори не само за руската и световната икономика, но и отговори на въпроси за предстоящата среща с президента на САЩ. В своя отговор той формулира не общите ни  очаквания от срещата на върха в Женева, а своето разбиране за американо-руските отношения като цяло. Изразявайки се възможно най-дипломатично, Путин обяви, че   "трябва да се опитаме да намерим начини за регулиране на тези отношения. Днес те са на изключително ниско ниво".

Новата формула на Путин се състои от две части, които на пръв поглед донякъде си противоречат. „Нямаме разногласия със САЩ“ - „Руско-американските отношения в известна степен станаха заложници на вътрешнополитическите процеси в самите САЩ“. Ако обаче анализираме същността на казаното се вижда, че противоречието отсъства.

Защото това не е първият случай, в който Путин казва, че отношенията между двете страни са станали твърде зависими от борбата за власт в САЩ. Тази идея той повтаря от самото начало на президентството на Тръмп. Повтаря я от онзи момент, в който започнаха да го обвиняват във „връзки с Русия“. По този начин се целеше да бъде блокирана възможността Тръмп не просто да не се „разбира“, а изобщо да комуникира с Путин, както и неговата администрация - да води диалог с руското ръководство. Основната цел на тази реалност не бяха руско-американските отношения като такива, а дискредитирането и свалянето на Тръмп.

Сега, когато „Вашингтонското блато“ успя да изхвърли Тръмп от Белия дом, тази задача изглежда решена, въпреки че инерцията от използването на антируски етикети при вътрешните разправии, е много голяма, а и Тръмп не се отказва да отмъсти.

Съществува обаче възможност поне малко да се поотделят отношенията между двете страни от вътрешноамериканската криза,  характерна с използването на такива примитивни  и разрушителни  методи във вътрешнополитическата борба като етикета за „руския агент“. Точно за това говореше сега Путин:

"Руско-американските отношения до известна степен се превърнаха в заложници на вътрешнополитически процеси в самите Съединени щати. Надявам се това да приключи някой ден. Имам предвид, че основните интереси в областта, най-малко на сигурността, стратегическата стабилност и намаляването на опасни за целия свят оръжия, са по-важни от настоящата вътрешнополитическа ситуация в самите Съединени щати.”

С други думи Путин се надява, че не американските национални интереси, а по-нататъшното нарастване на напрежението и конфронтацията с Русия създават нестабилността в САЩ като национална държава, и това ще принуди Вашингтон да приведе двустранните отношения в минимално достоен вид, т.е., да се установи диалог по различни теми и на различни нива.

Оттук започва обаче втората част от формулата на Путин, в която той говори за много по-фундаментални проблеми в отношенията:

"Нямаме разногласия със Съединените щати. Те имат само едно изискване - искат да сдържат развитието ни и говорят за това публично. Всичко останало е производно на тази позиция. Както ограниченията в икономическата сфера, така и опитите за влияние върху вътрешнополитическата процесите в нашата страна, опирайки се на сили, които те считат за свои в Русия. Това е цялата история. "

И е много по-трудно да се промени именно това отношение на Щатите към Русия, защото то се основава на убеждението на американския елит (на по-голямата и по-глобалистично мислеща част) в неговата изключителност и в правото да управлява света, отстранявайки или сдържайки всеки, който ги е предизвикал или се е оказал малко по-силен.

А в случая с Русия, за да успеят да я сдържат, американците се нуждаят от цял набор от мерки - от санкции и пропагандистки и дезинформационни кампании до всякакви опити за манипулиране на вътрешнополитическата ситуация.

Нещо повече, всяка защита на Русия от подобна намеса във вътрешните й работи, чиято цел е не просто смяна на властта, а промяна в посоката на движение на страната, веднага се обявява за нарушение на демократичните норми - т.е., тя се превръща в елемент на същата тази информационна война срещу нас.

Ако Путин не се съпротивлява на външното влияние - тогава, разсъждават те, постепенно бихме успели да формираме в неговата страна достатъчно голям отряд от непоколебими космополити, т.е. всъщност, пета колона. А ако Путин се съпротивлява - ние ще го обявявим за диктатор и враг на демокрацията, ще затрудним общуването му с външния свят и ще настроим срещу него младите хора, които във всеки случай са по-податливи на външно влияние. Така руснаците просто няма да имат  добри ходове и ние ще ги вкараме в цугцванг!

Приблизително към тази логика се придържа онази част от американските стратези, които обясняват необходимостта от затягане на политиката на сдържане на Русия с факта, че рано или късно ще дойде „нова перестройка“ и „режимът ще рухне“. Дори и това да е след Путин. Америка умее да преследва дългосрочно целите си, и тя това го е показвала.

В началото на своята статия за „The Washington Post“, Майкъл Макфол, бившият посланик в Русия, предупреждава: „Байдън не трябва да се стреми да „подобри отношенията с Русия“. Вместо това Байдън и неговият екип, трябва да поставят конкретни цели в областта на сигурността, икономиката и ценностите, които биха искали да постигнат и да се подготвят за разочарование.

Неотдавнашната агресия на Путин в чужбина и задълбочаването на вътрешните репресии, правят подобно сътрудничество невъзможно. Съдейки по действията му, Путин не иска стабилни, предвидими или просто нормални отношения с Вашингтон. Той се нуждае от САЩ като враг."

И едва след това той препоръчва:

"Байдън и неговият екип трябва да разработят всеобхватна стратегия, която да предполага и понякога да води до сблъсъци с Русия на Путин. Тази водеща стратегия предполага укрепване на възпиращия потенциал на НАТО, засилване на устойчивостта на САЩ в киберпространството, потискане на руските транснационални репресии с помощта на организации като Интерпол, излагане на руската корупция на Запад, санкции срещу руски лица и компании в отговор на руската агресия в чужбина и стартиране на нови програми за популяризиране на демократичните ценности в Русия и региона.

Може да се наложат реформи и в методологията на международните канали за медийно излъчване на САЩ, след като все пак Путин реши да закрие Радио Свобода в Русия .

... Да, откровен разговор в Женева за сътрудничеството и разногласията е жизненоважен. Но също толкова важно е какво ще направи Байдън след Женева, заедно с други страни, за да ограничи агресивното поведение на Путин в чужбина и да подкрепи онези, които все още се борят за свобода в Русия."

Въпросът тук не е в конкретния Макфол, а тъкмо в този стил да се залага на "борците за свобода". В края на краищата, това проработи веднъж - по време на перестройката, - защо да не работи и сега? Но има голяма разлика, дори не между 1980-те и 2020-те години. В епохата на Горбачов тези, които погребаха СССР, не бяха дисидентите, още по-малко - ориентираната към Запада част от елита, а самият генерален секретар на КПСС.

Макфол смята, че Путин се нуждае от Америка като враг, Впрочем бившият посланик само повтаря след нашите „борци за свобода“ тази теза. Те много обичат да разсъждават, че „властта специално експлоатира темата за растящата външна заплаха, за да отвлича вниманието на народа от вътрешните проблеми и да го сплотява около Путин “.

И ето, тук е проблемът: Путин не се нуждае от Америка като враг. Пред него стоят съвсем различни задачи, както в страната, така и на световната сцена. Фактът, че при решаването им той трябва да влезе в конфликт със САЩ и поддръжниците им, не е следствие от нашата агресивност, а от обстоятелството, че дори „майката на руските градове“ (средновековно название за Киев - б.пр.) и „джендърните права на руските граждани“, вече са включени в зоната на безграничните американски „интереси“.

Путин и Русия се отбраняват, но вече не седят в дълбока защита, а все по-често преминават в контраатаки, естествено, използвайки слабостите на атлантистите, които са заети да сдържат Русия. При цялата огромност на нашите вътрешни проблеми, ние не изповядваме никаква американоцентричност: ние разбираме, че „светът по американски“ постепенно върви към края си. Изобщо обаче не подценяваме сегашните му възможности.

Нашата стратегия не зависи от скоростта на падането на „града на хълма“, защото ние си имаме вечни ценности (включително суверенитетът) и вечни национални интереси, най-важният от които е обединението на руските земи. Имаме и врагове - тези, които се опитват да ни подчинят на своята воля или дори просто да ни ликвидират като единна държава. Имаме и вечни съюзници.

Да, това са армията и флота. Затова е толкова символично, че в събота Владимир Путин откри паметник на император Александър III, който остана в историята с тези думи. Нещо повече, това е вторият паметник на царя, в откриването на който взима участие президентът  на Русия: преди четири години се появи паметник в Кримска Ливадия, където предпоследният император е починал внезапно през 1894 г.

И сега, 140 години след началото на управлението му, „императорът-автократ“ се завръща в Гатчина - на мястото, където е живял руският цар, който е едновременно и Миротворец, и автор на друга фраза: „Европа може да почака, докато руският цар лови риба“.

Да, при него делът и влиянието на Русия върху световните дела бяха много по-големи от сегашните, защото още не се бяха състояли двете ни национални катастрофи през 20-ти век. Путин често цитира този свой предшественик. Съвсем наскоро той припомни думите му: „страхуват се от нашата огромност“, може би защото би могъл да се подпише и под друго негово признание: "Интересувах се само от благосъстоянието на моя народ и от величието на Русия."

Коментарът на президента, в петък относно разговори за евентуалното блокиране на уебсайта му в глобалните социални мрежи,може би би звучал така:

"Не ми пука дали някой някъде ще ме блокира. Друго нещо е по-важно за мен: доверието на руския народ в качеството ми, в което се намирам сега."

Източник: РИА Новости