Нова Зора

Франция е страна с неоспорими заслуги към европейската цивилизация. Велика сила, владяла много колонии, днес тя притежава собствен космодрум и ракетна отбрана, има мощна атомна промишленост и флот. На нейна територия обаче няма бази на НАТО. Факт, който подчертава френския суверенитет. С други думи, докато Франция е силна, „дълбоката държава“ няма шанс да види Европа достатъчно слаба.

В годините след ВСВ, поради безкритичното приемане на неолиберализма и концепцията за „правата на човека“, във Франция „тайно и полека” е нараствало едно разслояване, по линия на език, етнос и  религия. То се оказа съпроводено с непознато за френската традиция социално неравенство. Всъщност вече има две Франции, едната от които е потънала в бедност и престъпност, и друга - живееща в своя паралелен свят. Жак Атали, когото наричат „говорителят на Ротшилдите”, най-цинично заявява, че: „Борбата за суверенитет е новото име на антисемитизма!“ За мнозина това означава, че глобалистите вече са набелязали марионетката за мястото на президента Макрон.

Но по-страшното е, че неофициалната статистика е безмилостна. Оказва се, че 37% от населението на днешна Франция (според Съвета за сигурност на страната) има мюсюлмански корени. Натурализирането на афро-арабските имигранти става безпроблемно. Необходима е  само  декларация, че лицето обещава да бъде „солидарно с интересите на френската нация“. С получаване на паспорта имигранти от МАГРЕБА (Мароко, Тунис, Алжир)  и други френски колонии, стават французи и статистиката не ги третира повече като имигранти. Те обаче продължават да си живеят по законите на Шериата, с няколко жени и ползвайки социалните помощи дори за деца, които още не са родени.

През 2020 г. във Франция станаха убийства на християни, които потресоха цяла Европа и ускориха създаването на „народни дружини“ за отпор на ислямистите. В същото време французите са „безоръжни”. Дори за хладно оръжие по-дълго от шепата на човек, всеки може да получи 2 години затвор. На този фон и при тези обстоятелства, на полицаите бяха зачислени оръжия с бойни патрони и те получиха правото да ги ползват при нужда, по предназначение. Грубо казано, алтернативите са две: или френски халифат, или гражданска война! Ето защо надеждите са отправени към военните, че ще предложат на френското общество радикални мерки за преодоляване  на опасността от разпадането на Франция.

Реална ли е опасността от превръщането на Франция в халифат

В края на април френските генерали от запаса и над хиляда действащи военни, се подписаха под обръщение до президента Макрон. Те предупреждават за опасността от „разпадане на Франция“ и искат властите да защитят страната от „ислямистите“ и „бандите от покрайнините“. Посланието с радикални заявления, което  беше публикувано първо в малък сайт, а след това в крайно дясното издание „Valeurs Actuelles”, може би щеше да остане незабелязано, ако авторите не бяха заплашили Франция с държавен преврат и гражданска война. В резултат, писмото провокира шумен политически скандал, на който се наложи да реагира самият министър на  отбраната.

Запасните генерали започват своето писмо така: „Ситуацията е критична. Франция е заплашена от надвиснали над нея множество опасности“. Те са адресирали писмото до президента, до членовете на правителството и депутатите, с което ги предупреждава за опасността от разпадане на страната, поради нерешителността и престъпното мълчание на властите пред нарастващата заплаха. Според тях, във Франция се създават анклави, които са неподвластни на властта и, в които републиканските закони не се съблюдават.

„За  нарастващото разпадане на страната имат вина и привърженици на т.н. „определен антирасизъм“, които се опитват да предизвикат омраза в обществото. Те презират нашата страна, нашите традиции, нашата култура и искат да я разрушат, присвоявайки нейната история и минало.“ – се твърди  в писмото.

Съобщението беше поместено първо в сайта „Placed’Armes”, обединяващ запасните офицери. То трудно би могло да се нарече сериозно, но се оказа, че зад този проект в Facebook стоят 5000 души. Последва публикацията от списание  „Valeurs Actuelles”,  известно като крайно дясна трибуна с обвинения спрямо исляма и мигрантите. През 2015 г., след публикацията „Циганите-непоносима доза“, списанието  беше признато като виновно за клевета и подстрекателство към ненавист, по отношение на циганите.

Сред генералите от запаса има военни, близки до „Националното обединение“. За инициатор на посланието се смята 70-годишният капитан от запаса Жан-Пиер Фабр-Бернадак. Той е напуснал военната служба в 1987 г. и после е работил в частна охранителна фирма. Фабр-Бернадак, след оставката си, е написал няколко книги и е оглавявал Отдел за осигуряване на сигурността на Националния фронт (сега прекръстен на „Национално обединение“). Той твърди, че никога не се е занимавал с политика, въпреки че като студент е членувал в патриотични организации.

Вестник „La Liberation” отбелязва, че сред подписалите писмото фигурира генералът в оставка Кристиян Пикмал. През 2016 г. той е изключен от списъка на запасните чинове, в който попадат високопоставените офицери след завършване на активната си военна служба. Причината е неговото участие в забранен от полицията митинг срещу „ислямизацията на Европа“. Съгласно френските закони, действащите  и запасни военни нямат право открито да участват в политиката. (След събитията в Кале, генералът е пребит. - б.пр.)

Неизвестен е точният брой на подписалите посланието, както и кои от тях още служат в армията. В списъка фамилиите поддържащи писмото на сайта „Valeurs Actuelles” са двадесет. Но се говори, че повече от 23 000 души са одобрили писмото. Писмото на „генералите от запаса“ можеше да остане незабелязано. В него няма конкретни обвинения по адрес на президента, както и конкретни искания. Бившите военни просто огласиха гледната точка, популярна между крайно десните политици и публицисти. Но вниманието беше привлечено от упоменаването на възможността от „гражданска война“ като алтернатива, в случай на продължаващо бездействие на властите. Целта на тяхната „опасна мисия“ ще бъде „спасяването на нашите цивилизационни ценности и спасяване на етническите французи на националната територия“.

„Ние виждаме, че  време за бавене няма, иначе утрешната гражданска война ще ликвидира хаоса, но жертвите, отговорността за които ще бъде ваша, ще наброяват хиляди.“ На практика става въпрос за опасност от държавен преврат, който е възможен от страна на военните от запаса. Но в писмото не се споменава дали имат поддръжка от действащите военни.

Масло в огъня подля и фактът, че отвореното писмо на военните беше отпечатано точно 60 години след неуспешния метеж на четири армейски генерали в Алжир. Висши чиновници и политици не закъсняха да осъдят писмото. Министърът на отбраната Флоранс Парли заяви, че ако действащи военни са подписали писмото, то те ще бъдат санкционирани. Тя нарече текста „оскърбление на хиляди военни“ и обвини генералите за „призив към въстание“. Санкциите могат да бъдат от „уволнение от редовете на армията“ до „две години затвор“.

Писмото до президента Макрон беше посрещнато или с осъждане, или с мълчание. Официален отговор от Елисейския дворец така и не последва. Министър-председателят Жан Кастекс заяви, че „военните представляват само себе си и не трябва да им се обръща внимание“. Единствената негова критика беше по адрес на лидера на „Националното обединение“ Марин льо Пен, която открито заяви поддръжката си за „легитимния призив на запасните генерали“ към властите и ги призова от своя страна, да се присъединят към крайно десните в започващата битка за президентските избори през 2022 г.

Превод: Румен ВОДЕНИЧАРОВ