Отново кремълски камбани бият, отново веят волни ветрове... - Приятели, да вярваме в Русия! Да вярваме в Русия, врагове! Какъв съдбовен път лежи зад нея и колко стари рани от вражди! И колко нови белези тъмнеят по нейните страдалчески гърди! Тя помни нощи на жестока жетва, сподавен плач и кървави коси, но пак можа с велика саможертва планетата от гибел да спаси. Какви ли луди версти не измина, какви ли преизподни не позна, но пак остана люлка и Родина на правда, на любов и светлина. И ето я – могъща, звездочела, с трагични и пленителни черти, под гордата закрила на Орела към бъдните столетия лети... Лети! И кремълски камбани бият! Лети! И веят волни ветрове!... - Приятели, да вярваме в Русия! Да вярваме в Русия, врагове!