Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2021 Брой 18 (11 май 2021) ЗА ИЗГУБЕНИЯ СВЯТ И БЛУЖДАЕЩИТЕ ХОРА

ЗА ИЗГУБЕНИЯ СВЯТ И БЛУЖДАЕЩИТЕ ХОРА

Е-поща Печат PDF

Патриот е - душа дава за наука, за свобода,

но не свойта душа, братя, а душата на народа!

И секиму добро струва, само, знайте, за парата,

като човек - що да прави? – продава си и душата.

Христо БОТЕВ, 1873 г., в-к “Будилник”


Животът на всеки човек е от значение!  Този дар Божии, това чудо на природата, това уникално преживяване, е изключителна и единствена възможност за всеки  човек да намери своя Път към Истината, да съучаства в движението на цивилизацията към върховете на знанието и духовното съвършенство. В  естествения си стремеж към щастие, свобода и личен успех, хората постоянно търсят отговор на вечно терзаещия ги въпрос: "Каква роля ми е отредена на този свят?" Но има и други, които без да си задават въпроси, импулсивно  следват заложеното от природата и се борят да оцеляват, като мисията им в живота се свежда до участие в общия процес за продължаване на човешкия род. И едните, и другите, са част от цялото, от предначертаното, от вселенското многообразие и хармония, но те се различни по това, че мислещите и активните с дръзновение "теглят" човечеството нагоре и напред, докато останалите, с вродените си страхове и пасивност, неосъзнато, стават съучастници на онези световни и подмолни титанични сили, които от момента на "сътворението" противоборстват на доброто, на възвишеното, на заповедите на Завета, на каузата за справедливост и здрав разум.

За вечната и сакрална  битка, продължаваща хилядолетия, ни е думата!

Ние, гражданите на България, които отдавна или не толкова отдавна, сме отбелязали своя петдесетгодишен юбилей, през последните десетилетия живеем с усещането, че някъде по Пътя, неусетно за самите себе си.

През годините, изпаднахме от заобикалящия ни свят и сега не знаем как  да се върнем обратно. Работата е в това, че за нас, с нашето възпитание и мироглед, е неестествено да сме съставна част от общество, в което за мнозинството от хората предпочитаният ресурс е собствения им потенциал да прецакваш другарчето, да превръщаш печеленето на пари и ламтежа за власт в смисъл и главна цел на живота си.

В онези отминали години ние, "блуждаещите" днес българи, уважавахме миналото си, пазехме старите вещи в домовете си, направени с любов и майсторство, защото те ни служеха с години, с   качествата си за многократна употреба. В новото демократично време  вездесъщата реклама ни преследва от всеки ъгъл, от всеки екран и високоговорител, задължава  ни просто да купуваме и потребяваме, убеждава ни, че това е смисълът тук и сега, а завистта ни изяжда отвътре установим ли, че  губим съревнованието по богатство и по възможности за безспирен и охолен сладък живот!

В онова, "лошото" време, всички искрено се радвахме на обикновените неща в живота, ходехме си на гости семейно, уважавахме възрастните,  имахме идеали и принципи, завещани от нашите родители, бяхме щастливи и изпълнени с гордост от всеки постигнат успех – личен и колективен. Имаше култура и разбирателство в общуването между хората, високо се ценеше взаимопомощта, приятелството, проявената  жертвоготовност в името на Родината и народа. Всичко това осмисляше нашия живот и ние не се питахме: "Защо сме на този свят?", поради липса на  време за такива въпроси.

Неотдавна прочетох, че за последните 40 години в света е произведен повече боклук, отколкото за цялата история на човечеството.

И този факт разкрива най-пълно порочната философия на този „dolie vita”, защото „използваме  и изхвърляме”! дава всепозволеността на онези, които не са достигнали своите 50, да се отърват от всичко старо. И те бързат, защото ако не го направят са преследвани от страхът, че ще изпаднат от "мейнстрийма"! Нали новото им  "всичко" е придобито по "лесния" начин! То не е изстрадано, не се цени, и се подменя със същата лекота, с която е придобито! И това се случва не само с вещите, но и с ценностите, които някои съкровено пазят, а други бързат да се отървават от тях. Днес не само електроуредите са за еднократно употреба, но и брака дори, и приятелството, и колегиалността! Така неусетно губим собствената си самобитност, изхвърляме от живота си колективната памет и крехкото минало. След това стане ли дума за бизнес, за "правене" на пари, вече няма място за морал и етика, всичко се свежда до интерес и безкомпромисни пазарни взаимоотношения...

И за да няма привързаности към старото, към традиционното и консервативното,  "някой" от  "новия свят” преобърна колективното съзнание така, че на всичко вечно да се дава срок на годност, а "изгодния" за историческия  момент „кланов  интерес”, да се обявява  за вечен. Затова се мъчат да ни втълпят, че ние, обикновените хора, сме гости на тази Земя. И не трябва удобно да се "настаняваме" в този техен свят, защото той е временен. Просто трябва бързо да преминем през него. И да не пречим!

Страхът от тежка болест и смърт, от бедност и уволнение, от загуба на любов и от приближаващата старост, парализират волята и желанието за съпротива у хората. Така човечество, в преобладаващото си мнозинство, безмълвно прие

глобализацията и слободията като изход,

а постистините за Истина, фалшивите пари за "манна небесна", популизма и демагогията за „Път към демокрация”, а пандемиите за "чистене" на обществото от ненужния баласт! Това е "квинт есенцията" на "великото ново”, което ни донесе "Третия път" на Бил Клинтън.

Това е и "идеологията" на българския преход към пазарно стопанство и демокрация. Набързо новоназначената компродорска политическа класа, отменяйки "лошите" комунистически закони и скоростно разграждайки държавата, нарои  самозвани банкери -"филантропи" и откровени бандити, които заедно с нахлулите чужди спекуланти и родни авантюристи, трупайки първоначалните си капитали, създадоха новата хищна капиталистическа класа на България. И дойдоха кожодерите, които прегръщайки "вечната и нерушима" евроатлантическа дружба, разгърнаха потенциала си за овладяване на механизмите за пренасочване на предсъединителните, кохезионни и структурни фондове, към собственото си финансово и материално "изравняване" (кохезия) със стандарта на живот на западните им колеги и "учители" по грабеж. Но главна задача на тази невиждана по своята арогантност и двуличие обществена "пяна",  бе да подготви и реализира идването на онези, които нямат скрупули и морални задръжки, които винаги са готови да козируват и изпълняват безпрекословно заповедите на властелините на света, стига да им се гарантира пълното задоволяване на тяхната животинска страст към власт, богатство и удоволствия. Както и правото им да мачкат, да дерибействат и да се самоизтъкват като "спасители" на измислената от самите тях "нова ера". Задължително това трябваше да бъдат "дейци" със зависимости, с престъпно минало –  мутри и мутреси, които, преследвайки личните си интереси,  да  изчегъртват от своята и колективна памет понятия като род и Родина, вяра и Истина, справедливост и морал, съвест и дълг към обществото! Българската олигархия, за да е съзвучна с "делото" на своите кръстници и господари, си създаде съответната организация – НПО "Глобална България", която роди човеконенавистния, уродлив,  постсоциалистически модел на държава с лидери Бойко Борисов и прислужващия му изтърсак, Росен Плевналиев; с Цветелина Бориславова и Кристалина Георгиева; с Делян Пеевски и братя Домусчиеви, превърнали Отечеството в територия на фалшивите пари, изповядваща морал менте и защитаваща измислените "принципи" на тяхната псевдодемокрация.

Логичен и крайно актуален днес е въпросът,

къде се загуби в тези тежки времена за нацията, българска научна и художествено-творческа интелигенция,

наследила хилядолетния и  изключителен културен код на дедите ни – създателите на старобългарския език и книжовните школи в Преслав, Охрид и Търново, сътворила през ХХ век велики и непреходни образци в съкровищницата на световната култура и изкуство, оставила трайна следа в науката, в обществознанието, във философията и спорта? Какво беше това "цунами", което в тези тежки времена за броени години направи от открития към света и доброто българин, известен със своето трудолюбие и съпричастност към  съдбата на Отечеството, в мълчалив и безучастен свидетел на "тържеството" на посредствеността и простащината, в търпелив съучастник във вакханалията  на обезумелите властолюбци и  сребролюбци, които с животинска страст грабят, мачкат, лъжат и рушат всичко, несъздавано от тях, и всеки, изпречил им се по избраният от тях път на безсърдечни слуги-клиенти на сатаната?

Отговорът е на повърхността, защото в случващото се на изконно българската земя през последните тридесет години, явно и натрапчиво се открива почерка на световните колониални системи, които с изградените си исторически стереотипи за промиване на мозъците на завладените народи така, че те да забравят традициите си, да не могат да се ориентират кое е добро и кое зло, да търсят надежда и упование само в отвъдокеанските и отвъдморски "благодетели". Днес можем в детайли да опишем как на практика се случват нещата при овладяването и обездушаването  на територията. Най-напред се сменят законите, след това се подбират "вискоинтелигентни" кадри за черната работа и бивши функционери, готови за няколко сребърника и гарантирана защита, да преобърнат всяка една уважавана и доказала се идея и теза от миналото в нейната пълна противоположност, а тези, които я защитават, да бъдат лустрирани и обявени за врагове на народа. След това се пускат в действие НПО, "Отворените общества" и ренегатите, които нахълтват в образованието, подменяйки съдържанието на учебниците; в юридическата сфера, където нормите от континенталното право се заменят с "прецедентни" решения във всеки конкретен случай, за да няма система и сигурност, а  да има произвол и временни правила вместо закони. Пазарният фундаментализъм помита всяка индивидуалност, давайки права на силните и богатите. В духовната сфера се появяват стотици НПО, които дублират и изместват държавните органи и организации и, разполагайки с огромни за мащабите на страната финансови възможности, се превръщат в решаваща сила и оторизирана от държавата институция за формиране на неолиберална "етика" и "морал", обслужващи утвърждаването на глобализацията и Новия световен ред в съзнанието, най-вече, на младите българи.

При това тенденциозно и демонстративно "нахлуване" на външната, макар  и евроатлантическа, "мека сила"  в съзнанието на българина, сме принудени да се задълбочим и запознаем по-дълбоко  със

същността и съдържанието на американския подход

при овладяването на териториите в Източна Европа след 1989 г. Тяхната безцеремонна имперска инвазия, практикувана десетилетия наред, руши из основи всяко общество, стремящо се да съхранява националната си  традиция, своята самобитност и вкоренилите се в народното съзнание ценности и  привързаности и е напълно неприемлива, защото граничи с остракизъм на големи групи от коренното население.

Последният американски ръководител, който бе олицетворение на осъзнатата  изключителна роля на Америка за развитието на човешката цивилизация, бе 41-я президент на САЩ Джордж Буш-старши - бивш вицепрезидент и директор на ЦРУ, бивш постоянен представител на САЩ в ООН, човекът който знаеше всичко за величието и разпада на СССР, за Варшавския договор и СИВ. В интервюто, дадено на 7 юни 1992 г. във Вашингтон на Сара Нюкомб Макледон, на въпрос: "Аз не разбирам Вашата увереност, че Русия ще стане по-силна? Та тя съвсем неотдавна бе победена...",  Джордж Буш отговаря: "Аз бих искал да бъда такъв Приятел на Русия, какъвто Враг бях на Съветите. Трябва да се залага на най-добрия кон! Искате да разберете какви бяха Гирите, които съсипаха СССР? Това се вижда от цифрите – в Съюза имаше две бездънни ями, където изчезваше бюджетния профицит - Селското стопанство и Социалната помощ. Ако Русия може да генерира предишните си доходи и да не харчи за тези губещи позиции в разходите си, то в близките години тя ще стане по-силна и по-опасна от СССР. Всичко е в цифрите. Основните потребители на селскостопански дотации в Съюза бяха в Украйна. Отива си Украйна и за Русия изчезва "черната дупка" в бюджета за дотиране на селото. Основните потребители на социалната помощ са в Средна Азия и Задкавказието. След като го няма Съюза, то и Русия, основният донор в Съюзния бюджет, престава да дотира многодетните мюсюлмански републики. А по-нататък е чиста аритметика – Украйна, Средна Азия и Задкавказието, се оказват с бюджетни дефицити и потъват в бездната на отчаянието, Русия се оказва с бюджетни профицити и нейната хазна става по-голяма и по-мощна от съветската. А след това тя триумфално ще се завърне и всичко ще ни припомни, още повече, че нашата икономика е на границата на нулевата печалба. Моят съперник Клинтън обещава "да стимулира икономиката", а това означава, че ние отново ще влезем в дългове. Нашата икономика е в такова състояние, че ние повече не можем да вземаме заеми. А от своя страна това пък означава, че бюджетът ще е отрицателен и с времето ние ща станем "боси и голи", а руснаците – богати и могъщи. И заради дружбата със силните и могъщите, моите безплатни бутчета, изпратени тогава, когато те нямаха какво да ядат, ще донесат огромни дивиденти. А биха донесли и още по-големи, ако можех да спра набезите на нашата вечно гладна глутница от хиени и чакали... Ех, ако бяхме успели да спасим СССР от разпад, и ако той свикнеше към нашата добра ръка и с времето успеехме да го опитомим като домашно кученце... Но днес вече нищо не може да се направи. Всички тези чакали сами решават съдбата си – аз познавам руснаците, те нищо не прощават и нищо не забравят."

Пророчески думи на един голям президент, в които има и логика, и политическа интуиция, и здрав разум. Да, Буш положи огромни усилия да обезсили главната опасност за съществуването на капитализма – Съветския съюз, притежаващ мощно ядрено оръжие и привлекателна идеология. Но след победата, американският истаблишмент вместо да търси искреното взаимно разбиране и уважение към поваления враг, наводни РФ с агенти, предатели, спекуланти и диверсанти, а новият, 42-ят президент - Бил Клинтън и "дълбоката държава", окрилени от победата, избраха доктрината "Третия път", която по идея трябваше да създаде първото безкласово общество в човешката цивилизация,  но на практика обаче цялата енергия "от вятъра на промяната" се насочи към разрушаването на суперсилата, в т.ч. и към нейното разчленяване. Огромни финансови ресурси бяха хвърлени, за да бъде деморализирано руското общество. Бяха подпалени етнически войни, подклаждаше се социално напрежение. В бившите сателити на СССР се разпалваше и разпалва  пещерна русофобия, а там, където имаше съпротива и непокорени ръководители, се премина към военни действия (бивша Югославия, Ирак, Грузия, Либия, Украйна) или "цветни" революции (България, Молдова, Киргизия, Беларус).

След 1993 г., ръководството на САЩ, налагайки глобализацията като основна парадигма на Новия световен ред, престана да разсъждава логически и опиянено от собствената си изключителност, започна да управлява света интуитивно, по измислени от самите тях правила за всеки отделен случай. Старата система в международните отношения, базирана на стриктното спазване изискванията на международното публично право, остана в историята, наред с прерогативите на ООН и Заключителния акт от Съвещанието в Хелзинки. Всичко това говори за неправилно избрана "стратегия", за спешно калкулиране на печалбите от геополитическата "победа", съпътствана от разоряване на конкурентите, в т.ч. и тяхното физическо отстраняване. Подобен порочен стил на ръководство на световните дела не можеше да не доведе до

фатален отказ от обективната истина

и  промотирането на безумни доктрини и стратегии, които приемат за доказан факт "края на историята", но забравят, че има и друга Истина, и друг Път, и друг Живот. Така получиха терен за изява и пост-истините, и наглите манипулации, и демагогията, и фейк-новините. Дойде "златното" време на задкулисието,  на  бруталната грубиянщина и презрението към останалия свят и обикновените хора – и всичко това на фона на еуфорията от собствената си изключителност и самоубийствената заблуда, че вече и завинаги са единствените  повелители на Земята!

Във всички исторически епохи основата на онтологията, т.е. на философията за базата и принципите на битието, за неговата структура и закономерности, се е опирала на логиката и доказателства, които  са   крайъгълния камък на всяка мисловна система и на всяка система за действие. Получаваният в практическата дейност опит, в т.ч. и експерименталния, неговото многократно повторение е изпитана форма за доказване правилността на предприеманите действия. А логиката е начина за доказване на тази правилност. Съответно, всеки един глобален проект, независимо от неговия мащаб, се основава на логическа конструкция, която е главния инструмент в процесите на познанието и действието в обществото. Основата на демокрацията са изборите. Те дават възможност за  положителен подбор на кандидати чрез разкриване на лично превъзходство по притежавани и доказани качества, в условията на конкуренция при честно организирано състезание. Политиците – ,,кандидати за слава", произнасят речи, които, за да  бъдат убедителни и да печелят доверие, трябва да са изградени върху логика и доказателства, защото именно способността за логическо мислене е главната особеност на човешкия вид, а не красивите и грандомански приказки за това, което хората искат и  очакват да чуят. Не е работеща и заблудата, че може да се спечели доверие, ако кандидатът демонстрира умение да "прави пари от въздуха", или фанатичната си борбеност за власт като инструмент за постигане на "идеала"! Характерни черти на голяма част от  съвременните западни, в т.ч. и български политици, е външната показност и владеенето на ораторски хватки за убедително поднасяне на популизма и демагогията. Следвайки законите на търговската реклама, от особена важност за политиците е "опаковката" на казаното, а не  логиката и доказателствената сила на съдържанието. Това кухо словоблудие предизвиква у гласоподавателите и отвращение, и презрение, и отказ от участие в избори!


Следва